Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводство от Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводство > Библиотека > Калкулации на промишлените предприятия > II. Видове разноски. Разграничителни белези > 5. Видове според техническото им естество

Счетоводство и калкулации

Видове разноски според калкулативно-техническото им естество

За подразделение на разноските от гледище на калкулативно-техническото им естество може да се говори с оглед на обстоятелството, че наред с индустриалните предприятия, в които се произвежда само един еднообразен продукт (например пиво, брашно и др.), има и индустриални предприятия, които произвеждат в продължение на един и същ отчетен период няколко производствени продукти, например няколко фабриката X, У, Z. Това обстоятелство налага да се направи при съставянето на калкулацията строго разграничение на разноските, като се установи кои разноски са възникнали специално във връзка с производството само на даден фабрикат, например X, и кои разноски са възникнали във връзка с производството на няколко фабриката, например фабрикатите X, У, Z, които се произвеждат в три основни производствени отдела при участието например на едни и същи технически служители, обслужващи едновременно и трите производствени отдела (инженери, техници, химици и др.). Разграничението трябва да се извършва не само според стопанското естество на разноските, но и според това, доколко е видно, че едни разноски възникват непосредствено във връзка с производството само на фабрикат X (например основните материали), а други разноски възникват пак във връзка с производството, но едновременно с производството на споменатите три фабриката (например заплатата на техника или химика, който в една и съща лаборатория прави анализи и изследвания, ползуващи отправлението, на производствените процеси и в трите отдела едновременно). При съставянето на калкулацията за намиране себестойността на един фабрикат ще бъде лесно да се пресметне стойността на вложените основни материали, защото се знае от какво количество основни материали се произвежда всеки фабрикат, както и цената на същия. Не е така обаче със заплатата например на химика. Тук има една неизвестна величина. Неизвестността се състои в това, че не се знае от платената месечна заплата на химика каква част се пада на фабрикат X, фабрикат У и фабрикат Z. Знае се само, че е платена обща сума 10000 лв., която не е изразходвана непосредствено (пряко) за производството на един само фабрикат, както е случаят със сумата на основните материали (например 50000 лв. за фабрикат X 60000 лв. за фабракат У и 80000 лв. за фабрикат Z), които суми са изразходвани непосредствено (пряко) за всеки фабрикат поотделно. Разноските за заплатата на химика имат в случая характер на непреки (косвени), общи производствени разноски и те трябва да бъдат разпределени пропорционално на фабрикатите X, У, Z. Вследствие на това тези непреки разноски се наричат още разпределяеми. Техниката при съставянето на индустриалната калкулация, която винаги трябва да се изгражда въз основа на едно точно обхващане и разграничение на разноските, изисква следователно непременно да се установи предварително кои разноски вземат пряко участие в калкулирането на себестойността на продукцията и кои вземат непряко участие, за да може последните да се разпределят пропорционално на произведените продукти. Следователно от калкулативно-техническо гледище, т. е. според калкулативно-техническото им естество, разноските следва да се подразделят на преки (непосредствени) и непреки (косвени, общи) разноски.

Когато се касае до установяване само на производствената себестойност на даден фабрикат, разграничават се на преки и непреки само производствените разноски, сумата на които плюс сумата на управителните разноски е равна на производствената себестойност. А когато се касае до установяването на търговската себестойност, която се образува като към производствената себестойност се прибавят търговските разноски и вноските за висшестоящата организация (обединението), тогава същият въпрос за разграничението от калкулативно-техническо гледище възниква и по отношение и на тези два вида разноски. Задачата по отношение на последните обаче е по-лесна, защото според своето калкулативно-техническо естество тези разноски са непреки, разпределяеми разноски. Те вземат косвено участие в търговската себестойност на няколкото производствени продукти и следва, както непреките управителни разноски, да бъдат разпределени пропорционално на производствените продукти, например между фабрикатите X, У, Z. Така, заплатата на служителите, обслужващи търговската дейност на индустриалното предприятие, в чиито три производствени отдела се произвеждат трите фабриката, примерно 20000 лв., следва да бъде разпределена на три части, пропорционално на производствената себестойност на тези фабрикати.

Като се има предвид следователно, от една страна, калкулативно-техническото естество на разноските, според което те се подразделят на преки и косвени, и от друга страна, подразделението на разноските според местопроизхода им на производствени, управителни, търговски и вноски за висшестоящата организация, което в известен смисъл има също така техническо естество, може да се констатира от това гледище, че разноските се подразделят на следните групи:

а) преки разноски:

1) преки производствени разноски и

б) непреки разноски:

1) непреки производствени разноски,

2) общи управителни разноски,

3) търговски разноски и

4) вноски за висшестоящата организация.

Това подразделение, подчертаваме повторно, има значение за онези индустриални предприятия, които произвеждат в продължение на един и същ отчетен период няколко производствени продукти. За предприятия, които произвеждат само един продукт, това подразделение няма значение. Голяма част от предприятията произвеждат едновременно по няколко продукти.

Би било погрешно да се счита, че подразделението на разноските на преки и непреки (косвени) съвпада с подразделението им на основни и допълнителни. Подразделението на разноските на основни и допълнителни важи както за предприятия, които произвеждат само един вид продукция, така и за предприятия, които произвеждат няколко фабриката, а подразделението на преки и непреки разноски важи само за предприятия, които произвеждат повече фабрикати, както казахме и преди малко.

В инструкцията за калкулацията е казано, че една част от основните разноски се отнася направо към изготвената продукция, а останалата част от тях, които не могат да се отнасят направо, когато предприятието произвежда повече от един вид произведения, се разпределят пропорционално на:

а) общата сума на разноските за основните материали и основната заплата на производствените работници;

б) разноските за основни материали и

в) разноските за основна заплата на производствените работници. Начинът за разпределение зависи от характера на производството, като за даден вид производство това разпределение важи за всички предприятия в страната.

Също така и по отношение на допълнителните разноски е казано, че те се разпределят между отделните видове производства в зависимост от особеностите на производството или пропорционално на основните разноски, или по някои от изброените начини за разпределяне на част от основните разноски, или когато е възможно, се отнасят направо на съответното производство. Възприетият начин за разпределение на допълнителните разноски за даден вид производство важи за всички предприятия в страната.

Търговските разноски и вноските на предприятията към висшестоящата организация се разпределят между отделните видове производства пропорционално на производствената себестойност на последните или по един от указаните начини за разпределение на допълнителните разноски.

а) Преки разноски

Към тях спадат преките производствени разноски. Преки производствени разноски са разноските за основни и спомагателни материали, разноските за основна и допълнителна заплата и начисленията върху заплатата на заетите в основното производство работници и др.

б) Непреки (косвени) разноски и тяхното разпределение

Към първия вид непреки разноски спадат непреките производствени разноски. Непреки производствени разноски могат да бъдат разноските за горивни материали, за енергия (електрическа, парова и др.), амортизацията на някои от основните средства, обслужващи производството, разноските за поддържане и текущ ремонт. Непреки производствени разноски са и всички разноски, които са изброени в план-сметка № 14 за общите производствени разноски.

Разпределението на непреките (косвени) производствени разноски може да се извърши по няколко начина, които са в зависимост от основата на разпределението. По-типични са следните четири начина:

а) за основа служи стойността на вложените в производствения процес основни материали;

б) за основа служи основната заплата на производствените работници от основните производства;

в) за основа служи сборът от стойността на основните материали и основната заплата на производствените работници от основните производства

г) за основа служи времетраенето на производството на съответния фабрикат.

За първите три начина се споменава и в инструкцията на калкулацията. Освен тези четири начина може да има и други според особеностите на предприятието.

За по-нагледно изясняване на посочените четири начина ще разгледаме следния пример. В индустриално предприятие А са произведени три вида готова продукция (фабрикатите X, У, в три производствени отдела. Разноските за основните заплати на производствените работници от основните производства и за основни материали за трите фабриката поотделно са следните:

Готова продукция
X V Z Всичко
Основна заплата 120 000 90 000 100 000 310 000
Основни материали 300 000 200 000 250 000 750 000

Общата сума на непреките производствени разноски е 960 000 (например общите производствени разноски по план-сметка № 14). Да се разпредели тази сума съответно на трите фабриката, като за основа на разпределението послужи:

а) стойността на основните материали;

б) основната заплата на производствените работници от основните производства;

в) сборът от стойността на основните материали и основните заплати на производствените работници от основните производства.

а) Разпределение на непреките производствени разноски въз основа на стойността на основните материали. За да се извърши това разпределение, необходимо е да се намери най-напред релативният процент на непреките производствени разноски. Той се пресмята посредством равенството:

Производствени разноски

където 960 000 лв. е сумата на непреките производствени разноски, а 750 000 лв. е сумата на разноските за основни материали общо за трите фабриката. Този релативен процент в нашия пример означава, че на 100 лв. основни материали съответстват 128 лв. непреки производствени разноски. С помощта на установения релативен процент можем да пресметнем следните части от непреките производствени разноски за всеки един от трите фабриката:

  Стойност на осн. матер.   Релат. проц.   Припадаща се част
фабрикат X 300 000 х 128% = 384 000
фабрикат У 200 000 х 128% = 256 000
фабрикат Z 250 000 х 128% = 320 000
Всичко 750 000 х 128% = 960 000

От това разпределение се вижда, че на фабрикат X се падат 384 000 лв. непреки производствени разноски, на фабрикат У - 256 000 лв. и на фабрикат Z - 320 000 лв.

Направеното дотук разпределение на непреките производствени разноски се отнася до тяхната обща сума 960000 лв. Разпределението на тези разноски може обаче да се направи и детайлизирано, като се установят релативните проценти за всеки вид разноски поотделно. Така, релативният процент относно командировките (т. 4 от план-сметка № 14), възлизащи примерно на 15000 лв., се установява чрез равенството :

командировки

При това положение сборът от релативните проценти по отношение на всеки отделен вид общи производствени разноски трябва Да е равен на 127%.

б) Разпределение на непреките производствени разноски въз основа на основната заплата на производствените работници в основните производства. За да се извърши разпределението по този начин, необходимо е най-напред да се намери релативният процент на непреките производствени разноски, като за основа се вземе основната заплата. И тук, както при първия начин, може да се установи общ релативен процент според общата сума на всички видове непреки производствени разноски и единични релативни проценти по отношение на всеки вид разноски. Общият релативен процент се намира посредством равенството:

релативен процент

Чрез този релативен процент се установяват следните припадащи се части от общата сума на непреките производствени разноски за всеки ..фабрикат поотделно:

  Основна заплата   Релативен %   Припадаща се част
фабрикат Х 120 000 х 309.68% = 371 610
фабрикат У 90 000 х 309.68% = 278 710
фабрикат Z 100 000 х 309.68% = 309 680
Всичко 310 000 х 309.68% = 960 000

Установените припадащи се части от непреките производствени разноски на всеки фабрикат не съвпадат, както се вижда, точно с частите, пресметнати по първия начин. Това се дължи на различните основи, но на този въпрос ще се спрем малко по-късно.

в) Разпределение на непреките производствени разноски въз основа на сбора на стойността на основните материали и основната заплата на производствените работници в основните производства. Този начин се различава от разгледаните два предшествуващи начини по това, че за основа служи сборът от общите стойности на споменатите два калкулативни елемента. И при този начин може да се установят общи и единични релативни проценти, но и тук е възможно да се задоволим само с установяването на общия релативен процент, който се пресмята посредством равенството:

alt

където знаменателят е равен на сбора на 750 000 + 310 000 лв. Припадащите се части за всеки фабрикат поотделно от общата сума на непреките производствени разноски са следните:

  Сума за основните материали и осн. заплати   Релативен %   Приспадаща се част
фабриката 420 000 x 90.57% = 380 374
фабрикат У 290 000 x 90.57% = 262 643
фабрикат Z 350 000 x 90.57% = 316 983
Всичко 1 060 000 x 90.57% = 960 000

И при третия начин се явяват, както се вижда, разлики в припадащите се части за всеки фабрикат поотделно от общата сума на непреките производствени разноски. И тук причината е също така в различната основа.

г) Разпределение на непреките производствени разноски въз основа на времетраенето на производството. За да се извърши разпределението по този начин, необходимо е да се знае освен че общата сума на непреките производствени разноски възлиза на 960 000 лв., още и броят на работните дни или часове, които са употребени за изработването на всеки един от трите фабриката. За тази цел ние приемаме, че за произвеждането на фабрикат X са били нужни 1400 часа, за фабрикат У - 1600 часа и за фабрикат Z - 1800 часа. За изработването на трите фабриката са били необходими общо 4800 трудочаса. Следователно на един трудочас съответствуват 200 лв. непреки производствени разноски. При това положение припадащите се части от непреки производствени разноски за всеки фабрикат поотделно са следните:

  Трудо-часове   Разн. за 1 час   Приспадаща се част
фабрикат X 1 400 x 200 = 280 000
фабрикат У 1 600 x 200 = 320 000
фабрикат Z 1 800 x 200 = 360 000
Всичко 4 800 x 200 = 960 000

 

Резултатите от приложението на разгледаните четири начина на разпределение на непреките производствени разноски върху производствените продукти не са еднакви. Така по отношение на припадащата се част от тези разноски за фабрикат X ние получихме четири различни величини: 384 000 лв. -371 610 лв. – 380 374 лв. и 280000 лв. Разлики има и относно останалите два фабриката. Тези разлики оказват влияние върху размера на себестойността на отделните производствени продукти. При това положение се явява въпросът, коя от тези величини е най-вярната, както и въпросът, на какво се дължат тези разлики. Отговорът е, че и четирите величини са вярно пресметнати, но разлики се явяват, защото и при четирите начина основите на разпределението са различни.

От изложеното се вижда, че възприемането на правилна основа за разпределението на непреките производствени разноски е от голямо значение. Този въпрос е доста труден. Трябва да се подчертае, че дори е невъзможно да се намери идеална основа. Остава всяко предприятие да действува според своите особености.

Към втория вид непреки разноски спадат общите управителни разноски, изброени в план-сметка № 15 за общите управителни разноски, които разгледахме.

Общите управителни разноски се разпределят съгласно инструкцията за калкулацията пропорционално на всеки един от произведените няколко фабриката, като за основа се взема или сумата на основните разноски, или се прилага някоя от основите, които могат да послужат за разпределение на непреките производствени разноски. За тази цел се установява най-напред релативният процент на общите управителни разноски по отношение на възприетата основа.

Ще разгледаме един пример само по отношение на първия начин, тъй като по отношение на останалите начини разгледахме вече аналогични примери. В индустриално предприятие А са произведени фабрикатите X, У и Z трите основни производствени отдела на същото. Сумата на основните разноски за фабрикат X е 903 000 лв., за фабрикат У – 616 020 лв. и за фабрикат Z - 750 080 лв. Сумата на общите управителни разноски е 452 000 лв. Да се разпределят тия разноски между трите производствени продукти. Най-напред трябва да се установи релативният процент, посредством който трябва да се извърши разпределението. Това става чрез равенството:

alt

където 452 000 лв. е сумата на общите управителни разноски, а сумата 2 270 000 лв. е общата сума на основните разноски за трите фабриката. При това положение разпределението на общите управителни разноски е следното:

  Основни разноски   Релативен %   Приспадаща се част
фабриката 903 900 x 19.912% = 179 995
фабрикат У 616 020 x 19.912% = 122 662
фабрикат Z 750 080 x 19.912% = 149 343
Всичко 2 270 000 x 19.912% = 452 000

Освен общия релативен процент може да се установят и единичните релативни проценти по отношение на всеки един вид от общите управителни разноски, съдържащи се в план-сметка № 15, както споменахме за това и по отношение на общите производствени разноски. Сборът от единичните релативни проценти трябва да се равнява на общия релативен процент 19.912%. При извършването на споменатото детайлно разпределение посредством установяването на единични релативни проценти е нужно да се съставят и отделни разпределителни таблици по реда на съставните видове разноски, упоменати в план-сметките № 14 и № 15. Инструкцията за калкулацията не предвижда съставянето на такива таблици, тъй като това не е необходимо за нейните или.

Към третия вид непреки разноски спадат търговските разноски, изброени в план-сметка № 16.

Към четвъртия вид непреки разноски спадат вноските за висшестоящата организация на индустриалното предприятие, които се определят съгласно специални тарифи, най-често пропорционално на производствената себестойност на продукцията.

Търговските разноски и вноските за висшестоящата организация се разпределят пропорционално на производствената себестойност на произведените фабрикати или по някои от начините на разпределение на останалите видове непреки разноски, които вече разгледахме. Сега ще разгледаме само един пример за разпределението на търговските разноски и вноските за висшестоящата организация въз основа на производствената себестойност на фабрикатите. В индустриалното предприятие А са произведени фабрикатите: X, който има производствена себестойност 1 500 000, У – 2 000 000 и Z – 2 500 000 лв. Сумата на търговските разноски възлиза на 900 000 лв. Да се разпределят търговските разноски между трите фабриката, като се вземе за основа производствената себестойност.

Релативният процент, който е необходим за случая, се намира чрез равенството:

alt

 

Източник на съдържанието е "Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия", издание от 1950 год. Текстът е обработен и адаптиран от екипа Счетоводство.net.

Други ресурси на счетоводна информация, които може да са ви интересни и полезни:


Съдържание