Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводство от Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводство > Библиотека > Калкулации на промишлените предприятия > II. Видове разноски. Разграничителни белези > 2. Видове според степента на използуване на производствена мощност

Счетоводство и калкулации

Видове разноски според степента на използуването на производствената мощност на индустриалното предприятие

Под производствена мощност на индустриалното предприятие се разбира количеството продукти, които то може да произведе в определен период от време при най-добро използуване на неговата продуктивна способност.

Понятието производствена мощност се различава от понятието използувана производствена мощност.

Под използувана производствена мощност се разбира степента на производствената заетост на индустриалното предприятие. Така, ако дадено индустриално предприятие произвежда за един месец при пълна заетост например 100 000 кг от даден фабрикат, това ще рече, че 100%-то, т. е: пълното използуване на производствената мощност на предприятието за един месец дава продукция 100 000 количествени единици. Произведе ли същото предприятие през втория месец например 80000 количествени единици, това означава, че степента на използуваната му производствена мощност е 80%. При 60% степен на използувана производствена мощност производството следва да възлиза на 60.000 количествени единици и т. н. Сумата на разноските по произвеждането на количеството продукти представлява тяхната обща себестойност. Отношението между общата себестойност и общото количество произведени продукти представлява себестойността на единица продукция.

ПЛАН - СМЕТКА № 13
за разноските по поддържането на текущия ремонт на основните средства по плана за.......година

Поддържането и текущият ремонт са извършени от: По фактически разноски от предшествуващия период По плана
1 2 3 4

1

Собствената ремонтномеханическа работилница .........................................................
Външни лица и предприятия ............................
Материали за поддържането .............................
Всичко

   
Разпределение на разноските По фактически разноски от предшествуващня период По плана
1 2 3 4

1

За производство Х .............................................
За производство У .............................................
За сметка общоуправителни разноски ............
За сметка търговски разноски ..........................
Всичко

   

Предвид на обстоятелството, че разноските представляват стойността на употребения жив и овеществен труд в производството, то и ние ще изхождаме по-нататък от гледна точка на стойностните единици, а не от гледна точка на натуралните единици (килограми, метри и пр.). Трябва, разбира се, да се има предвид, че не винаги съществува съразмерност между количествените и стойностните единици. Когато има колебания в цените на отделните производствени елементи (елементи на себестойността), съразмерността между количествените и себестойностните единици се накърнява, както ще видим това при разглеждането по-нататък на стопанско-политическите проблеми на индустриалната калкулация. При нашите разсъждения по-нататък ние ще изхождаме обаче от предпоставката, че такава съразмерност съществува като неизменна, т. е. ще изхождаме от положението на неизменни цени.

Себестойността се състои от различни видове разноски, които според стопанското естество на употребените стопански блага се подразделят, както видяхме, на материални, трудови, финансови разноски, амортизации и разноски от смесен характер, каквито са наемите, отоплението, осветлението и пр. Степента на използуване на производствената мощност на предприятието за даден период оказва различно влияние върху развитието, респ. размера, на отделните видове калкулативни разноски за същия период. Така, ако дадено индустриално предприятие е имало за произвеждането на 100000 кг от даден фабрикат през първия месец - при 100%, т. е. при пълно използуване на производствената мощност - 1000000 лв. разноски, то при използуване на производствената мощност при следващите месеци в по-малка степен ще има безспорно намаление и на разноските, но влиянието на намалението на степента на използуваната производствена мощност върху разноските ще бъде различно за отделните видове разноски, а върху размера на някои видове разноски дори не ще има влияние за определен период. В зависимост следователно от степента на използуваната производствена мощност на предприятието и нейното влияние върху размера на разноските можем да различаваме две основни групи разноски: постоянни и променливи. Групата на променливите разноски от своя страна се подразделя на пропорционални и непропорционални разноски, а непропорционалните разноски от своя страна се подразделят на надпропорционални или прогресивни и подпропорционални или дегресивни разноски.

Съществуват две гледни точки, два критерия на разграничение, от които може да се изхожда при подразделенията на споменатите видове разноски.

1) от гледище на влиянието на степента на използуваната производствена мощност върху общата сума нададен вид разноски и

(2) от гледище на влиянието на степента на използуваната производствена мощност върху разноските за единица продукция от даден вид.

При по-нататъшните разглеждания на споменатите видове разноски ние ще изхождаме най-напред от влиянието върху общата сума на разноските, а след това ще правим съпоставяния с влиянието върху разноските за единица продукция и накрая ще направим заключение върху това, кой от двата критерия е по-целесъобразен.

Подразделението на разноските на споменатите видове според степента на използуваната производствена мощност на индустриалното предприятие се изобразява нагледно в схема № 1.

а) Постоянни разноски

Постоянни (непроменливи, константни) разноски според първия критерий се наричат тези разноски, чиято обща сума не се влияе от степента на използуване на производствената мощност на индустриалното предприятие, т. е. от количеството произведени продукти през определен отчетен период. Размерът на тези разноски остава неизменен, постоянен през съответния период. Такива разноски могат да бъдат например наемите на " фабрични и канцеларски помещения, застраховката на основните средства, някои амортизации, разноските за отопление и осветление, разноските за централното управление на предприятието и други подобни. Постоянните разноски са свързани в случая със съществуването на предприятието, а не с количеството на производството. Така, за да се намира едно индустриално предприятие в готовност да функционира, то трябва да има инсталирани машини във фабрично помещение, да има ръководство и пр. Независимо от това, дали предприятието работи само няколко часа в денонощието през даден отчетен период или през цялото денонощие на друг отчетен период, наемът на помещенията (наетите помещения), както и заплатите на неговото ръководство текат през целия отчетен период в еднакъв размер и следва да се калкулират в себестойността на производствените продукти. Нещо повече, тези разноски са налице дори и когато предприятието е преустановило своята работа за кратко време. Постоянността на непроменливите разноски се състои в това, че тяхната обща сума за различните отчетни периоди остава постоянна, както казахме.

Съпостави ли се общата сума на постоянните разноски за няколко отчетни периода с производственото количество фабрикати, т. е. проследи ли се влиянието на постоянните разноски върху себестойността на единица продукция (вторият критерий), констатацията е, че това влияние се намалява съразмерно на увеличението на произведеното количество продукция.

За да изясним по-нагледно същността на постоянните разноски, ще разгледаме един комбиниран конкретен теоретичен пример. Последният се свежда към една сравнителна таблица на различните видове разноски, показваща и промените, които настъпват в тях в зависимост от степента на използуването на производствената мощност на предприятието, както и влиянието върху размера на себестойността на единица продукция. Нашият пример се отнася за три последователни месеца - януари, февруари и март - на индустриално предприятие за масово еднообразно производство. Въпросната таблица има следния вид (стр. 107).

Както е видно от данните в таблицата през месец януари, производствената мощност на предприятието е използувана в размер 30%, като производството за този месец възлиза на 3000 тона. Постоянните разноски (първи критерий) възлизат на 360000 лв. През втория месец, февруари, когато производството е 6000 тона, и през третия месец - март, когато производството е 9000 тона, общата сума на постоянните разноски си остава все еднаква - 360000 лв. Този е присъщият белег на постоянните разноски от гледище на първия критерий.

Проследим ли обаче влиянието на степента на използуването на производствената мощност през трите месеца върху разноските за единица продукция (тон), забелязваме, че от 120 лв. за един тон те намаляват през февруари на 60 лв., а през м. март - на 40 лв. Като изхождаме от относителното намаление на тези разноски по отношение на единица продукция, ние можем да ги наречем дегресивни разноски (вместо постоянни, когато се изхожда от влиянието върху общата сума), защото увеличението на степента на използуването на производствената мощност на предприятието се намалява подпропорционално на тяхното относително участие в себестойността на единица продукция. Обстоятелството, че увеличението на степента на използуването на производствената мощност влияе за намаление на тези разноски за единица продукция, е от много голямо значение за индустриалното предприятие, тъй като това означава намаление на себестойността на продукцията. И наистина от сравнителната таблица се вижда, че себестойността за един тон през месец януари от 480 лв. спада на 410 лв. през февруари и на 383 лв. през м. март. За това намаление оказват наистина влияние и дегресивните разноски (от гледище на първия критерий), но важното е, че намалението на постоянните (първи критерий) разноски оказва своето положително влияние в най-голяма степен. Разбира се, положителното влияние на тези разноски върху намалението на себестойността не може да бъде безкрайно, както не е безгранична постоянността на общата сума на непроменливите разноски.

Постоянните разноски се променят при нормално разширение на мощността на индустриалното предприятие. Ако дадено индустриално предприятие придобие например нови фабрични помещения, инсталира нови машини и работата се разшири до степен, че стане необходимо назначаването на повече ръководители, явно е, че постоянните разноски ще се увеличат. Работата обаче е там, че след това еднократно увеличение те ще продължават през следващите по-малко или повече отчетни периоди да бъдат непроменливи в своята обща сума за всеки един от тези отчетни периоди и да оказват присъщото им влияние (дегресивно) върху себестойността на единица продукция. Непроменливостта на общата сума на постоянните разноски следователно трябва да се разбира в относителния смисъл на думата, т. е. че те не остават в един и същ размер през целия живот на предприятието, а само за редица от по-малко или повече на брой отчетни периоди. Техният размер е също така в непосредствена зависимост от разширението или от намалението на нормалната производствена мощност на индустриалното предприятие, както и от рационалистичните и реорганизационните мероприятия, които могат да се предприемат от неговото ръководство. Тези промени нямат обаче нищо общо с промените, които настават при пропорционалните, прогресивните и дегресивните разноски, както ще видим по-нататък.

Месеци Използвана
производствена
мощност
Разноски Себестойност
на единица
продукция
(тон)
% Коли
чество
тона
За общото производство За единица продукция тон
Посто янни променливи Посто янни (дегре сивни) Пропор ционални (постоян ни) Непропорционални
Пропор ционални Непропорционални Прогре сивни Дегре сивни
Прогре
сивни
Дегре
сивни
януари
февруари
март
30
60
90
3000
6000
9000
360 000
360 000
360 000
360 000
720 000
1 080 000
360 000
780 000
1 242 000
360 000
600
765 000
120
60
40
120
120
120
120
130
138
120
100
85
480
410
383

б) Пропорционални разноски

Пропорционални разноски според първия критерий са онези, чиято обща сума се променя пропорционално, в зависимост от степента на използуването на производствената мощност на индустриалното предприятие, т. е. от размера на произведеното количество продукция през различните отчетни периоди. Пропорционалните разноски са променливи, но променливи пропорционално на произведеното общо количество за разлика от непропорционално променливите, каквито са прогресивните и дегресивните разноски. Пропорционални разноски са например разноските за основни и спомагателни материали, за опаковъчни материали и други подобни. Тези разноски се увеличават съразмерно на увеличението на произведеното общо количество продукция. Разбира се, тази съразмерност се запазва при съблюдаване на установени производствени норми и производителност на труда. Така от нашата сравнителна таблица се вижда, че при производство през м. февруари 3000 тона общата сума на пропорционалните разноски е 360000 лв. През месец февруари, когато производството е двойно повече, сумата на пропорционалните разноски също така се удвоява, а през м. март при тройно повече производство тя се утроява. В това именно се състои (от гледище на първия критерий) пропорционалността на тези разноски.

За разлика от постоянните разноски, които току-що разгледахме, пропорционалните разноски не оказват влияние върху размера на себе стойността на единица продукция. Това се вижда нагледно от данните в сравнителната таблица. Размерът на пропорционалните разноски за единица продукция остава и през трите отчетни периода все 120 лв. на тон. В това отношение се забелязва едно явление, обратно на явлението при разгледаните постоянни разноски според първия критерий. При съпоставянето на пропорционалните разноски с постоянните разноски по отношение на единица продукция се констатира, че пропорционалните разноски се проявяват (от гледище на втория критерий) като постоянни разноски.

в) Прогресивни разноски

Прогресивни или надпропорционално променливи разноски са онези разноски, чиято обща сума се увеличава несъразмерно с увеличаването на производството (първи критерий). Зависимостта между размера на тези разноски и степента на използуването на производствената мощност на индустриалното предприятие не е пропорционална, както е при пропорционално-променливите разноски, а е надпропорционална, т. е. тези разноски се увеличават в по-голяма степен от степента на увеличение на използуването на производствената мощност на предприятието. Така в примера на сравнителната таблица се вижда, че прогресивните разноски за м. януари са 360000 лв. при производство 3000 тона, през м. февруари при производство 6000 тона те се увеличават на 780000 лв., а през м. март за 9000 тона производство те нарастват на 1242000 лв. Както се вижда, общата сума на прогресивните разноски нараства в по-голяма степен, отколкото нарастването степента на използуването производствения капацитет на предприятието. Последната се е увеличила през м. март 3 пъти - от 30% на 90%, а общата сума на разноските се е увеличила повече от три пъти. При база 360000 лв. разноски за януари през март сумата на същите би трябвало да се увеличи на 1080000 лв. (при спазване на пропорцията), а тя се е увеличила на 1242000 лв. Надпропорционалното увеличение в случая е равно за м. март на 162000 лв.

Надпропорционално (прогресивно) увеличение показват тези разноски и по отношение на единица продукция. Така, от 120 лв. за един тон през януари тези разноски се увеличават през  февруари на 130 лв., а през март - на 138 лв. Надпропорционалното увеличение за единица продукция през март е 18 лв. на тон в сравнение с пропорционалните разноски.

Следователно прогресивните разноски са еднакви по характер както от гледище на влиянието на степента на използуването производствената мощност на предприятието върху общата сума на разноските (първи критерий), така и от гледище на влиянието върху себестойността на единица продукция (втори критерий).

За разлика от всички останали видове разноски прогресивните разноски оказват отрицателно влияние върху размера на себестойността, тъй като въпреки общата тенденция към намаление на всички останали разноски (с изключение на пропорционалните, които остават на еднакво равнище), а оттук и намаление върху себестойността (от 400 лв. през януари последната се намалява на 383 лв. през март), прогресивните разноски оказват увеличение, водещо към оскъпяване на продукцията.

Прогресивните разноски са едно ненормално явление в индустриалното предприятие. Те свидетелствуват за нещо несъразмерно, неестествено в живота на предприятието, за недостатъци в неговата организация и ръководство, за свръхнапрежение, за неправилно съчетание на производствените елементи, на живия и овеществения труд в предприятието.

При разглеждането на постоянните и пропорционалните разноски ние посочихме кои разноски спадат към тези групи, но по отношение на прогресивните разноски това е невъзможно. В прогресивни разноски може да се превърне почти всеки вид разноски.

Прогресивните разноски се явяват обикновено вследствие на претрупаност в предприятието. Ако едно индустриално предприятие е ангажирало например повече работници, отколкото са необходими за стопроцентовото използуване на неговата производствена мощност, това представлява условие, недаващо възможност да бъде техният труд напълно оползотворен, защото е възможно машините например да имат по-малка степен на продуктивност, отколкото е степента на продуктивността на живия труд. В такъв случай една ревизия може да констатира, че е необходима или намаление (некапиталистическо, разбира се) на броя на ангажираните работници, или съответно разширение на предприятието, евентуално инсталиране на нови машини, или провеждане на някои рационалистични мероприятия, чрез които може да се дойде до необходимата съразмерност. Тогава могат да изчезнат прогресивните разноски и да се превърнат най-вероятно в пропорционални или дегресивни разноски.

е) Дегресивни разноски

Дегресивни или подпропорционално-променливи разноски са онези разноски, чиято обща сума се увеличава в по-малка степен, отколкото степента на увеличение па използувания производствен капацитет, т. е на произведеното количество продукция. Несъразмерността в този случай е положителна и желана за ръководството на предприятието. Прочее дегресивните разноски са обикновено явление в рационализираните индустриални предприятия.

Дегресивни разноски могат да бъдат например разноските за двигателна сила, електрическа енергия, парна машина, респективно въглища, и други. По своето положително влияние върху себестойността дегресивните разноски се доближават до постоянните разноски особено при силна дегресия, но в никой случай те не бива да се отъждествяват. Това се вижда най-добре от примера в нашата сравнителна таблица. От 360000 лв. за м. януари дегресивните разноски се увеличават на 600!000лв. през месец февруари и на 765000 лв. през март. При тройно увеличение на производството през месец март дегресивните разноски показват увеличение малко повече от двойно. Това положително влияние на дегресивните разноски върху себестойността е още по-очебийно, когато то се прецени по отношение на единица продукт (втория критерий). Така в сравнителната таблица е показано, че от 120 лв. на тон през януари дегресивните разноски спадат през март на 85 лв. Тези разноски оказват следователно положително влияние върху себестойността на единица продукция, каквато оказват и постоянните разноски, но не в тъждествена степен. Когато дегресията е по-силна, влиянието на дегресивните разноски върху себестойността се приближава по значение към това на постоянните разноски, а при слаба дегресия, то се приближава до значението на пропорционалните разноски, но никога не може да се стигне до еднаквост.

В литературата се споменава освен за постоянни, пропорционални, прогресивни и дегресивни разноски още и за регресивни разноски. Като регресивни разноски се третират онези, чиято обща сума се променя с обратно пропорционална тенденция под влияние на степента на използуването на производствената мощност на предприятието, само че пропорционалността е съвсем неправилна. Поради това употребяването на понятието пропорционалност в случая ние допускаме само по методологически съображения, за да разграничим регресивните разноски от прогресивните и дегресивните, които също така се съпоставят с пропорционалните, и по този начин да установим, че прогресивните разноски са надпропорционални разноски, а дегресивните са подпропорционални разноски. Оттук иде изводът, че регресивните разноски имат подобен на обратно пропорционален характер, но с неправилна пропорционалност. Общата сума на регресивните разноски се намалява при увеличение на продуктивността, а същата се увеличава при намаление на продуктивността. В подкрепа на таза теза Шмаленбах, който разглежда специално въпроса за регресивните разноски, дава пример относно пещите, в които се развива висока температура. Тези пещи са изградени отвътре от специални огнеупорни камъни, задържащи високата температура. Тези огнеупорни камъни обаче са много чувствителни на промените в температурата и се повреждат. От това следва, че при редовното поддържане на високата температура пещите са най-производителни, а разноските малки поради липса на повреди. При промяната на температурата (например охлаждане на пещите) производителността им се намалява, а същевременно повредите се увеличават, което води към увеличение на общата сума на разноските. Регресивните разноски могат да бъдат илюстрирани с пример така. За произвеждането на 1.000 единици продукция разноските са 120000 лв., т. е. по 120 лв. на единица продукт, а при произвеждането на 108 количествени единици разноските са 135000 лв., т. е. по 150 лв. на единица продукт. Регресивните разноски представляват извънредно рядко, изключително явление и заради това нямат почти никакво практическо значение, поради което се споменават само като теоретическо понятие.

Изучаването и анализирането в подробности на постоянните, пропорционалните, прогресивните и дегресивните разноски в индустриалното предприятие е от извънредно значение за същото. Комбинираният пример в разгледаната сравнителна таблица дава обща представа за това, макар че този пример, особено относно последната графа за себестойността на единица продукция (един тон), има повече теоретически, отколкото практически характер. Не при всяко предприятие, разбира се, може да има едновременно и от четирите вида разгледани и съдържащи се в нашия пример калкулативни разноски, за да образуват те вкупом себестойността на производствения продукт, но при положение, че в дадено предприятие те съществуват, тяхното изучаване и правилно калкулативно-счетоводно обхващане създава ценни възможности за съответни изводи и преценки относно дейността на предприятието през изтеклите сравняеми отчетни периоди, а също така и за планирането на себестойността и на неговата бъдеща дейност въобще.

Съществените особености на разгледаните четири вида калкулативни разноски според степента на използуването на производствената мощност на предприятието се виждат още по-нагледно от следната схема № 2.

Разгледаното класифициране на разноските в посочените четири вида от двете гледища не изчерпва, разбира се, всички въпроси. То има само относително значение. Освен това предпоставка за него е нормалното развитие на предприятието, редовното му снабдяване с необходимите материали и пр.,спазването на установени производствено технически и трудово-производителни норми, стандартизирани качества на производствените продукти през различните отчетни периоди, както и поддържането на установена и стабилна за всички сравняеми отчетни периоди производствена мощност на индустриалното предприятие, степента само на чието използуване през тези отчетни периоди ла има влияние върху разноските, без да се допуска каквото и да е влияние от странични, външни фактори, каквито на първо място представляват колебанията в цените и други промени: Ако влиянието на тези външни фактори е неотстранимо, тогава е необходимо калкулативно-счетоводната отчетност да разграничи последните от вътрешните фактори (организационни, рационалистични и др.), за да може ръководството на предприятието да се ориентира към най-подходящите мероприятия за поддържането на най-благоприятно съотношение между постоянните и променливите разноски, в резултат на което може да се постигне най-ниска себестойност на индустриалната продукция.

Във връзка с изложеното дотук относно подразделението на разноските на четирите вида според влиянието на степента на използуването на производствената мощност на индустриалното предприятие върху тях възниква въпросът, кое гледище е по-правилно за тяхното разграничение: дали гледището за влиянието на степента, на използуването производствената мощност на индустриалното предприятие върху общата сума на разноските или гледището за влиянието на себестойността на единица продукция. Отговорът е, че е по правилно и има по-решително значение подразделението на разноските на постоянни, пропорционални, дегресивни и прогресивни от гледище на -влиянието на степента на използуването производствената мощност на предприятието върху размера на разноските за единица продукция, защото и цените на стоките се определят винаги на единица мярка, а себестойността е основа за определяне цените на индустриалните продукти при плановото социалистическо стопанство независимо от обстоятелството, че съобразно общата стопанска политика на даден етап между себестойността и цената на единица стока може да има по-малко и по-голямо (несъразмерно на обикновената печалба) отклонение нагоре или пък отклонение надолу при цени, определени под себестойността (със загуба). Затова именно ние разработихме нашия пример и с оглед на влиянието на разноските върху себестойността за единица продукция. В такъв смисъл е изразено и действуващото у нас понастоящем законодателство - инструкцията на Държавната планова комисия за съставяне на калкулацията за себестойността на промишлената продукция, в която се казва, както и по-рано цитирахме, че „под себестойност се разбира съвкупността от всички разноски през определен период от време за производството на единица продукт".

 

Източник на съдържанието е "Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия", издание от 1950 год. Текстът е обработен и адаптиран от екипа Счетоводство.net.

Други ресурси на счетоводна информация, които може да са ви интересни и полезни:


Съдържание