Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводство от Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводство > Библиотека > Калкулации на промишлените предприятия > В. Законодателно регулиране на калкулацията

Счетоводство и калкулации

Законодателно регулиране на индустриалната калкулация в България

При разглеждането на общите проблеми за стопанската отчетност и на калкулацията като важна част на калкулативно-счетоводния клон от стопанската отчетност видяхме, че при условията на социалистическата икономика, чиито основи се изграждат понастоящем в нашата страна, законодателното регулиране на счетоводството и калкулацията представляват мероприятия от първостепенно значение за изграждането на единната планова социалистическа стопанска отчетност.

Настоящето законодателство относно регулирането на калкулацията и определянето на цените на индустриалните и други някои видове стоки в нашата Страна се изразява най-ярко в действуващия понастоящем закон за снабдяването и цените и издадената от Държавната планова комисия инструкция за съставяне калкулация за себестойността на промишлената продукция.

Законодателни инициативи, целещи регулиране на калкулациите и цените, съществуват в нашата страна още от периода след първата световна война и впоследствие, като тези инициативи са били предприемани в кръга на интервенцията на държавната власт в областта на цените, предприемани при условията на капиталистическото й развитие.

Първата законодателна интервенция от страна на държавата в областта на цените у нас е била предприета през 1924 г. въз основа на специалния закон за облекчаване на продоволствието и намаляване на скъпотията, който впоследствие е претърпял няколко изменения. По силата на този закон държавата, тогава в лицето на министъра на търговията, промишлеността и труда и местните комисари по продоволствието, си присвояваше правото да нормира цените на някои стоки от първа необходимост. За целта по силата на споменатия закон при тогавашното Министерство на търговията, промишлеността и труда бе предвидено създаването на специална служба по цените със задача, както е казано в споменатия закон за облекчение на продоволствието и намаляване на скъпотията: а) да проучва всички общи мерки, които трябва да се вземат за ограничаване на скъпотията и спекулата; б) да издава наредби и упътвания за организиране службата на общинските комисарства по продоволствието и да подпомага и контролира тяхната дейност; в) да нормира цените на предметите и стоките, предназначени за употребление от страна на населението. Нормирането на цените става, се казва в споменатия закон, по доклад на министъра на търговията, промишлеността и труда с решение на Министерския съвет. Като помощни органи на службата по цените за местните служби на общинските комисари по прехраната се предвиждаха задачите: а) да проучват на местна почва въпросите относно борбата със скъпотията и спекулата; б) да прилагат наредбите на централната власт и решенията на общинския съвет (тричленна комисия тогава), отнасящи се до облекчение продоволствието и ограничение на скъпотията и спекулата, да следят и вземат необходимите мерки за поддържането цените на стоките, нормирани от страна на Министерството на търговията, промишлеността и труда, както и да нормират със заповеди цените на: хляб, брашно, месо, зеленчуци и варива, млечни продукти, прясно и кисело мляко, колбаси, риба и птици, които заповеди влизат в сила след утвърждаването им от министъра или от упълномощено от него лице. В този закон, във връзка с евентуалните нарушения на разпоредбите на който се предвиждаха доста тежки наказания, не се говори за определяне на цените въз основа на калкулации, но от само себе си се подразбира, че това нормиране на цените, дори и при тогавашните условия на крайно неразвита у нас наука и практика в областта на калкулациите, дори и на счетоводството, все пак е ставало въз основа на известни калкулативни пресмятания.

Законът за облекчаване на продоволствието и намаляване на скъпотията от 1924 г. просъществува чак до 1940 г. но той остана в сила до тази година само формално, тъй като фактически той почти не се прилагаше, а цените на стоките с някои само изключения се образуваха свободно на свободния пазар.

Втората интервенция от страна на държавата в областта на цените и калкулациите бе предприета у нас през 1940 г., чрез влизането в сила на «закона за осигуряване на снабдяването и регулирането на цените. По силата на"този закон на Министерството на търговията, промишлеността и труда се възлагаше да се грижи за снабдяването на населението със стоки и за правилното образуване цените на стоките (материали и готови произведения), които служат за задоволяване нуждите на населението или се употребяват в производството, както е казано в самия закон, някои от чиито по-важни разпоредби излагаме по-долу. Така, в изпълнение на възложените по този закон задачи министърът на търговията, промишлеността и труда имаше право: а) да определя начините на промишленото производство; б) да определя начините на продажба на всички видове стоки; в) да определя размера на печалбите в търговията, преноса и производството; г) да определя цените на всички видове стоки; д) да определя цените на храната в гостилниците и на стаите в хотелите; е) да определя възнагражденията на услугите при работата срещу ишлеме; ж) да определя възнагражденията на услугите при преноса; з) да иска от частните и обществени стопанства, заведения и домакинства сведения относно дейността им и за стоковите им наличности(материали, готови произведения). Като органи на министерството действуваха в областта на цените местните общински комисарства по снабдяването, които имаха за задача да определят цените на ония стоки, за които са получили предварително разрешение от Министерството на търговията, промишлеността и труда.

По силата на същия закон на министъра на търговията, промишлеността и труда бе предоставено правото да определят със заповед най-високите цени, по които могат да се продават стоките било от производителите, било от търговците, а също така и най-високите възнаграждения, по които могат да се извършват услугите. Определянето на цените се предвиждаше, че може да става чрез изменение на една основна цена или като се установят всички елементи на производствените разноски и печалби с оглед на мястото, където стоката се предава на купувача. Начините, по които става изчислението на производствените разноски, се казва в закона, и размерът на допустимата печалба се установяват от Министерския съвет, по доклад на министъра на търговията, промишлеността и труда.

Определените максимални цени и възнаграждения се оповестяват от министъра със заповеди, обнародвани в „Държавен вестник", които не подлежат на никакво обжалване и влизат в сила от деня, посочен в тях. По силата на този закон от всички търговци и производители се искаше да поставят на видно място в заведението си ценоразписи на стоките, в които да се виждат определените им максимални цени, а също така и етикети за цените на ония стоки, за които не е имало ценоразписи. На контролните органи по цените се предоставяха големи права за констатиране нарушенията по закона, който предвиждаше много тежки наказания.

Във връзка с приложението на закона за осигуряване на снабдяването и регулиране на цените от 1940 г. бяха издадени голям брой разпоредби, които се третираха като чисто калкулационни въпроси. Стремежът бе да се съставят сравнително по-подробни калкулации във връзка с определянето на цените на стоките. Прилагаше се системата на така, наречените брутни печалби, чрез признаването на които от страна на службите по цените в по-големи размери се целеше и покритието на значителен брой режийни и други разноски, които не се признаваха като елемент на себестойността.

Основната цел на този закон се свеждаше към ограничаване на спекулата и задържане на цените през време на втората световна война. Във връзка с това бяха определени цените на множество стоки и услуги. Резултатите обаче бяха незадоволителни и антисоциални. Въпреки нормировките индексът на цените по време на прилагането на този закон показваше бързо увеличение. Така, при база 100 за 1939 г. в края на 1945 г. индексът на цените на едро беше достигнал до 550, т. е. увеличение пет и половина пъти, с тенденция към още по-голямо увеличение.

Причината за безуспешната интервенция от страна на държавната власт в областта на регулирането на калкулацията и определянето на цените на стоките от страна на държавните органи се състоеше в това, че този закон и издадените във връзка с неговото приложение разпоредби ограничаваха своите цели в рамките на капиталистическата стопанска и политическа система, характеризираща се с това, че самата държава е капиталистическа и че държавната власт се намираше тогава в ръцете на буржоазни правителства.

Под влияние на заинтересования капитал и различните негови домогвания органите по цените отстъпваха пред необузданата стихийност на капиталистическото стопанско развитие, като вместо да прилагат строги методи на ценоопределяне по пътя на реални калкулации допускаха чрез нормировките на цените натрупването на прекомерни печалби от страна на частнокапиталистическите предприятия. Самото нормиране на цените бе често пъти на предпочитание от страна на тези предприятия, тъй като чрез нормировките последните постигаха по-лесно функциониране на своите прекомерни печалби.

Най-ярък израз на това положение е разпределението на доходите през периода 1939/1944 г., когато средният доход на един индустриалец възлизаше кръгло на 651 000 лв. за една година, на един търговец средно – 120 000 лв., на един самостоятелен занаятчия – 65 000 лв., на един държавен чиновник – 53 000 лв., на един работник – 33 000 лв. и пр. Само през 1945 г. доходът на един индустриалец възлизаше средно на кръгло 1 175 000 лв., на един търговец – 219 000 лв., докато средният годишен доход на едно лице, средно за всички обществени слоеве, е за 1945 г. кръгло 60 000 лв.

Краят на това положение настъпи едва в 1946 г., когато започна прилагането на влезлия в сила от септември 1945 г нов закон за снабдяването и цените, който отмени тогавашния закон за осигуряването на снабдяването и регулирането на цените от 1940 г. и въз основа на който нов закон в нашата страна бе изградена цялостна калкулационна система за определянето на цените в областта на индустрията, занаятите и търговията и съобразно основните начала на нововъзприетата отечественофронтовската политика на цените.

По силата на новия закон за снабдяването и цените, който е в сила. и до днес, на тогавашното Министерство на търговията и промишлеността се възлагаше да организира и планира стопански, целесъобразно и социално справедливо снабдяването, разпределението и образуването на цените на стоките и услугите, които служат за задоволяване нуждите на; войската и населението или се употребяват в производството. В изпълнение на възложените му по този закон задачи министърът има право: а) да определя начините, видовете, качествата и количествата на промишленото производство; б) да определя начините на продажба на всички видове стоки; в) да определя цените, печалбите и възнагражденията; г) да иска от частните и обществени стопанства, заведения и домакинства сведения за дейността им и за стоковите им наличности и съоръженията им, а така също и да забранява и да ограничава притежаването, приготовляването и консумацията на отделни произведения и стоки. По-нататък в закона е казано, че Министерството на търговията и промишлеността в зависимост от естеството на стоките и услугите определя цените както следва: а) максимални; б) минимални и в) твърди. При определяне цените министърът на търговията и промишлеността може, с цел да предотврати спекулата и смущението на пазара, да определя, щото разликата между по-раншната и новоопределената цена на заварените количества стоки да се изравнява от Изравнителния фонд на цените., Определянето на цените, е казано в закона, може да става по следните начини: а) чрез костуемата стойност, към която се определя даден процент или размер печалба; б) чрез съпоставяне към цената на дадена основна стока; в) чрез нормативна цена (цена-норма), обща за отделен бранш, построена върху средни данни за стопанската дееспособност на същия.

Според случая и нуждата цените могат да бъдат браншови, районни или общи за цялата територия.

Министърът определя цените, печалбите и възнагражденията със заповеди, които не подлежат на никакво обжалване и влизат в сила от обнародването им в „Държавен вестник" или разгласяването или съобщаването им по най-подходящ начин.

Министърът може със заповед да определя стоки и услуги, на които комисарите по снабдяването и разпределението да определят със заповеди цените, както и границите, в които да се движат тия цени. Цените, които комисарите на снабдяването и разпределението определят, влизат в сила веднага след надлежното им най-широко разгласяване по най-подходящ начин в района на комисарството.

По силата на същия закон всеки търговец е задължен да поставя етикети с продажните цени на всяка стока, която е изложена за продан ако същата стока не се съдържа в утвърден от министерството ценоразпис, поставен на вилно място в заведението.

Разпоредбите на закона за снабдяването и цените изискват още всеки търговец, индустриалец и занаятчия да подава декларация пред министерството за произведените или внесените в страната стоки и да иска едновременно с това определяне на цената на внесените или произведените стоки от министерството или комисарството, за която цел, разбира се, той е задължен да представи съответна калкулация, придружена с необходимите документи.

Въз основа на закона за снабдяването и цените от 1946 г. насам в нашата страна бе изградена, както споменахме, цялостна система относно калкулирането и нормирането на цените в промишлеността и търговията. Тази система не засяга само земеделските производители, цените на чиито произведения се определят без съставянето на специални калкулации.

С влизането в сила на закона за снабдяването и цените и във връзка с изграждането на системата на ценоопределянето у нас бяха издадени още редица закони, наредби, заповеди, каквито не съществуваха дотогава. Такива са: а) първата у нас наредба за калкулацията от април 1946 г., с която се постави на здрави основи за дадения етап калкулирането на цените в индустрията, занаятите, вносната и износната търговия и вътрешната търговия на едро и дребно; б) специалната заповед № 1073 от ноември 1946 г. относно определяне размерите на амортизациите; в)законът за създаване Главната дирекция на цените от март 1947 г., която дирекция бе учредена на 1 май 1947 г., като към нея се прехвърлиха всички ценови служби, съществуващи дотогава към Министерството на търговията и продоволствието, и се създадоха нови служби по цените при същата дирекция; г) заповед № 3 от май 1947 г., с която калкулирането на цените на стоките не от първа необходимост бе предоставено да се извършва от самите предприятия съобразно разпоредбите на наредбата за калкулацията; д) законът за изравнителния фонд на цените от юни 1947 г., с който се разшириха законодателните възможности за еластично стопанско-политическо регулиране на цените; е) заповед № 187 от февруари 1948 г. относно калкулативното определяне на цените на износните стоки; ж) заповед № 16 от март 1948 г, съдържаща подробен списък на всички стоки, чиито цени се определят от държавните органи на ценоопределянето и списък на стоките със свободни цени.

С влизането в сила на закона за Главната дирекция на цените се създаде през май 1947 г. у нас пълна централизация на ценоопределянето, тъй като в закона е изрично казано, че никое лице или учреждение от друго ведомство не може да определя цени, печалби и възнаграждения. По този начин се сложи край на съществуващото дотогава многоначалие и многовластие в областта на ценоопределянето, което бе разпръснато по службите на повече от десет ведомства.

С влизането в сила на новия закон за изравнителния фонд на цените от 1947 г. се въведе по-голяма системност и разширение на задачите на изравнителния фонд на .цените, който съгласно закона и.ма за цел: а) да служи за изравняване цените на стоките, предмет на вътрешната и външната'търговия; б) да служи за поддържане нивото на цените съобразно провежданата ценова политика.

Приходите на фонда се събират от следните източници: а) от разлики между по-раншната и новоопределената по-висока цена на заварени количества стоки; б) от разлики между определената цена на вносител или производител и определената по-висока продажна цена за внесените или произведени в страната стоки; в) от разликата между определената вътрешна цена и определената по-висока продажна цена за външния пазар на стоките, които се изнасят от страната; г) от стойността на стоки и суми, конфискувани по наредбата-закон за снабдяване и цените; д) от глоби по нарушение на този закон или на издадените въз основа на него наредби или заповеди; е) от лихви на несвоевременно внесените суми във фонда; ж) от лихви на фондовия капитал; з) от случайни приходи, дарения и др.; и) такси върху стойността на внесени луксозни стоки и к) разлика в цената на определените по-ниски цени на стоки, за които се определят индивидуални цени за отделните предприятия, а общи цени за пазара.

Средствата на фонда се употребяват: а) за плащане разликата между по-раншната и новоопределената по-ниска цена на заварените количества стоки; б) за плащане разликата между цената на вносител или производител и определената по-ниска продажна цена за внесени или произведени в страната стоки; в) за плащане разликата между определената вътрешна цена и определената по-ниска цена за външния пазар на стоките, които се изнасят от страната; г) за плащане разликата от определените по-високи цени на стоки, за които са определени индивидуални цени за отделните предприятия, а общи цени за пазара.

Както се вижда от цитираните разпоредби относно приходите и разходите на изравнителния фонд на цените, последният, в сила и понастоящем, представлява важен инструмент в ръцете на държавата за провеждане на ценовата политика и изравняване на разликите между цените, явяващи се като резултат на тази ценова политика.

Във връзка с приложението на новата система на калкулациите и ценоопределянето и въз основа на разпоредбите на наредбата на калкулацията бе изработен от Министерството на финансите и правилникът за прилагането на влезлия през 1947 г. нов закон за търговските книги (който понастоящем е заменен от новия закон за счетоводството) в частта му относно типизирането на счетоводството, отчитащо разноските и калкулирането в стопанските предприятия, като по този начин се създаде за пръв път у нас (макар съдържащо много недостатъци) уеднаквяване и комбинативна връзка и единство в законодателството и практиката между калкулацията и счетоводството в стопанските предприятия.

В обсега на така създадената система на калкулирането и определянето цените в нашата страна през 1946 и 1947 г. бяха обхванати два вида обекти: различни видове стоки и услуги и различни видове цени.

Видовете стоки, влизащи в обсега на нашата система на ценоопределянето, са посочени на няколко места в законодателството. Така, в чл. 2 от закона за Главната дирекция на цените е казано, че последната определя: а) цените на стоки, включително земеделски произведения и материали, произведени у нас или внесени от чужбина, предназначени за консумация, за преработване или за износ; б) цените на занаятчийските произведения и услуги; в) цените на железопътния, автомобилния, въздушния, коларския и други видове товарни и пътнически превози; размерите на печалбите и комисионните в индустрията, търговията, посредничеството и възнагражденията за преработка за чужда сметка (ишлеме). В чл. 3 от същия закон е казано, че. същата дава мнение за съгласуване размерите на надниците, заплатите, възнагражденията, хонорарите и др. с ценовата политика на правителството. Конкретните обекти на ценоопределянето в по-голямата им част са уточнени в няколко специални заповеди, каквито са заповед № 16 от февруари 1948 г. относно цените на стоки, които се определят от Главната дирекция на цените и упълномощените от нея органи, заповед № 3 от май 1947 г. относно режима на цените, калкулирани от самите предприятия, заповед № 12 от юни 1947 г. относно калкулиране цените на машините и машинните части, заповед № 301 от 1946 г. относно цените на употребяваните вещи и второто постановление на Министерския съвет от февруари 1948 г., в което са изброени стоките, чиито цени се определят направо от Министерския съвет съгласно закона за Главната дирекция на цените, а също така и 21-то постановление на Министерския съвет от октомври 1947 г. относно свободната продажба и на свободни цени на зърнени храни от страна на земеделските производители на количествата, останали у тях след изпълнението от страна на последните на доставките за държавата.

Въз връзка с внедряването на плановото начало в нашата икономика, което настана в цялостен народностопански мащаб у нас, по силата на закона за петгодишния държавен народностопански план, стана нужда да се направят някои изменения в законодателството относно калкулациите и определянето на цените, с цел да се внесат такива промени в системата на ценоопределянето, които да улеснят плановото ни стопанско развитие, включително и планирането на себестойността на промишлената продукция и цените на отделните калкулативни елементи. Издадена бе и влезе в сила от януари 1949 г. инструкцията за съставяне калкулация за себестойността на промишлената продукция, с чиито разпоредби се запознахме подробно при досегашното разглеждане на въпросите на индустриалната калкулация. През декември 1949 г. бе закрита Главната дирекция на цените и бе учредена по силата на специален указ на Президиума на Великото народно събрание комисия по цените при Министерския съвет. Едновременно с това от началото на 1950 г. се създадоха служби по цените при значителен брой стопански ведомства, с което се въведе известна децентрализация в ценоопределянето.

В издадения от Президиума на Великото народно събрание указ (Д. в., бр. 282 от 5 дек. 1949 г.) за учредяването на комисията по цените е казано, че при Министерския съвет се учредява комисия по цените в състав: първия подпредседател на Държавната планова комисия и членове - помощи; министър от Министерството на финансите, Министерството на вътрешната търговия, Министерството на външната търговия, Министерството на индустрията.

Комисията е помощен орган на Министерския съвет по плановото ръководство на ценоопределянето, осъществяването на рационална система на цените и провеждане  ценовата политика на  правителството.

За оперативно-техническо разработване на въпросите по цените и на въпросите, свързани с тях, към комисията по цените при Министерския съвет се изгражда служба по цените. Задачите и функциите на комисията по цените и службата по цените се уреждат с наредба, одобрена от Министерския съвет.

Цените на стоките и услугите се определят от Министерския съвет по доклад на комисията по цените.

Министерският съвет по доклад на комисията по цените може да възлага на отделни ведомства и учреждения определянето на някои цени.

Главната дирекция на цените се закрива с бюджета на държавата за 1950 година.

Изравнителният фонд на цените при Главната дирекция на цените се прехвърля с новия бюджет на държавата за 1950 г. към Министерството на финансите и се управлява от министъра на финансите.

За обезпечаване контрола по цените се създава държавна търговска инспекция при Министерството на вътрешната търговия. Устройството, задачите и функциите на същата се уреждат с наредба, одобрена от Министерския съвет.

 

Източник на съдържанието е "Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия", издание от 1950 год. Текстът е обработен и адаптиран от екипа Счетоводство.net.

Други ресурси на счетоводна информация, които може да са ви интересни и полезни:


Съдържание