Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводство от Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводство > Библиотека > Калкулации на промишлените предприятия > Г. Калк. на себестойност и определяне на цени

Счетоводство и калкулации

Стопанско-политически проблеми на установяването на себестойността и определянето на цените на индустриалните стоки

Прилагането на калкулационното законодателство в нашата страна е свързано с редица важни стопанско-политически проблеми. Едни от тях възникнаха в голяма острота още наскоро след девети септември 1944 год. и по време на възстановителния период на нашето народно стопанство, който продължи до края на периода на двегодишния народностопански план (1948 год.). Други възникнаха по време на двулетката и продължават и през настоящия период на петгодишния държавен народностопански план. Ние ще спрем нашето внимание в рамките на настоящите лекции върху някои от тези основни проблеми, които се намират във връзка с политиката на цените в нашата страна.

Още през 1945 год., т. е. наскоро след овладяването на политическата власт по време на деветосептемврийското народно антифашистко въстание от прогресивните сили на нашия народ, начело с работническата класа и под ръководството на Българската комунистическа партия, трябваше да се реши по кой път да бъде насочено развитието на българското стопанство и финанси занапред: да се остави ли да продължи завареното от отечественофронтовското управление инфлационно развитие, което вземаше застрашителни размери и вследствие на което опасността от стопанска и финансова катастрофа във вреда на трудовия народ беше твърде близка, или да се направи рязък завой и да се тръгне по спасителен път. Този въпрос се поставяше с голяма острота по отношение на всички области на стопанската и финансова политика и с още по-голяма тежест в областта на политиката на ценоопределянето и цените изобщо. По отношение на ценоопределянето този кардинален въпрос се конкретизираше в необходимостта да се реши на първо място кой принцип да се прилага при определянето на цените: принципът на доставната стойност или принципът на новодоставната стойност (заместимата, възстановителната стойност). Възприемането на принципа на доставната стойност означаваше тръгване в областта на цените по спасителен път за народното стопанство и за трудовия народ, макар и свързан на пръв поглед с , известни жертви за стопанските предприятия, докато възприемането на принципа на новодоставната (възстановителната) стойност означаваше продължение по пътя на завареното отпреди девети септември зае решително инфлационно развитие.

Въпреки големите и многостранни трудности отечественофронтовското държавно управление насочи развитието на българското народно стопанство и финанси направо против заварената инфлация - по спасителния път към заздравяване и създаване на условия за по-нататъшен стопански разцвет. Делови израз на този рязък завой в областта на сто-ланската и по-специално в областта на ценовата политика е нарочната декларация на Министерския съвет от 2 май 1945 год., в която правителството прокламира, че справедливото заплащане на труда на производителното население трябва да се постигне:

1. Чрез бързо и чувствително намаляване на цените на индустриалните стоки, които са несъразмерно високи в сравнение с цените на масовите земеделски произведения и заплатите.

2. Чрез поевтиняване на занаятчийските и други услуги, нормализиране на някои високи надници и наеми на земите.

3. Определяне на правилни норми, насърчаващи засилването на производството и трудовото съревнование.

4. Чрез задоволяване на най-належащите стопански и консумативни нужди на населението със стоки по справедливо нормирани цени и в задоволително количество.

Тази декларация на правителството даде своите отражения по-нататък и в политиката на цените. Новата противоинфлационна стопанска политика означаваше по начало възприемането на принципа на доставната стойност като ръководство за действие при ценоопределянето.

Да се определи себестойността на една стока и цената на същата според принципа на доставната стойност ще рече вложените в нея материали, както и всички останали калкулативни елементи, да се включат в калкулацията по онази им стойност, която те са имали в деня на набавянето (доставянето) им за предприятието. Така например, ако дадено индустриално предприятие е произвело 100 кг от определена стока, чиято доставна стойност при набавянето на разните материали и прочее възлиза например на 200 000 лв., и при положение, че се пресмятат 40 000 лв. управителни и търговски разноски и 10% калкулативна печалба, продажната цена на въпросната стока следва да бъде определена на 264 000 лв. В тази продажна цена е включена следователно доставната стойност 200 000 лв., управителните и търговски разноски 40 000 лв., съставляващи всички заедно търговската  себестойност на стоката, и печалбата 10%, пресметната върху търговската себестойност, 24 000 лв. С 200 000 лв. от получената сума 264 000 лв. след продажбата на тези 100 кг  стока предприятието следва да може да си набави, респективно да произведе, наново същото количество 100 кг стока, предназначени за по-нататъшните повтарящи се стокооборота. Обстоятелството, че предприятието ще достави с възвърнатите му чрез продажбата 200 000 лв. същото количество  100  кг  стока, означава, че в случая съществува пълно равновесие между стойността и количествената калкулативна единица. Стойностната калкулативна единица се изразява в случая в сумата 200 000 лв., а количествената калкулативна единица се   изразява в   количеството 100 кг. Наличността на това равновесие между количествената и стойностната калкулативна единица означава, че се запазва субстанциалната, реалната стопанска мощ на съответното предприятие, което пък от своя страна означава, че предприятието ще може ла се развива нормално и ще е в положение да реализира действителна печалба, в случая 24 000 лв.

От изложеното следва да се направи изводът, че прилагането на принципа на доставната стойност при ценоопределянето в нормални условия на стопанска дейност е напълно задоволително за стопанските предприятия. При ненормални условия обаче, и по-специално при условията на едно инфлационно развитие на стопанството, като каквото именно се характеризираше завареното на девети септември 1944 год. българско стопанство вследствие на германо-фашистката грабителска политика, един от най-ярките изразители на което бяха увеличаващото се обезценяване на българската национална монета и бързото повишаване на цените на почти всички стоки, положението на предприятията се променя в неблагоприятен за тях смисъл вследствие прилагането на принципа на доставната стойност при определянето на цените. Така, ако един месец по-късно за доставката, респективно за произвеждането наново на въпросните 100 кг от същата стока, са необходими не вече 200 000 лв., както е било по-рано, а например 230 000 лв. и при положение, че според принципа на доставната стойност за тях се определи продажна цена също 264 000 лв., явно е, че вместо да спечели 24 000 лв. в действителност предприятието ще загуби 6000 лв., тъй като при втората доставка, респективно производство на количеството 100 кг стока, то ще бъде принудено да изразходи 30 000 лв. повече, т. е. търговската себестойност на стоката в момента на продажбата ще е 270 000 лв., а то ще получи от продажбата само 264 000 лв. Причината за тази загуба се крие в обстоятелството, че вместо при определянето на продажната цена в момента на променените условия да се калкулира новодоставната (възстановителната) стойност 230 000 лв. се калкулира първоначалната доставна стойност 200 000 лв. В резултат на това равновесието между стойностната и количествената калкулативна единица се нарушава във вреда на предприятието. (При обратно положение нарушението на въпросното равновесие би било в полза на предприятието, но тъй като такива условия не са били налице, няма да разглеждаме въпроса откъм тази му страна.) Субстанциалната мощ на индустриалното предприятие е накърнена след продажбата в размер на 30 000 лв. според нашия пример. За да се избегне накърнението на субстанциалната мощ на предприятието, би следвало да намери приложение при ценоопределянето в случая принципът на новодоставната (заместимата, възстановителната) стойност, което ще рече при определянето на продажната цена да се калкулира възстановителната стойност 230 000 лв., а не първоначалната доставна стойност 200 000 лв., която не представлява вече реална величина. При това положение продажната цена на въпросното количество 100 кг индустриална стока би следвало да бъде определена на 297 000 лв. Така определената продажна цена 297 000 лв. се състои от 230 000 лв. доставна стойност, 40 000 лв. управителни и търговски разноски, които заедно съставляват търговската себестойност на стоката, и печалба 10% върху последната, равна на 27 000 лв.

От току-що разгледания пример може да се направи изводът, че в инфлационно време, т. е. във време на обезценяваща се национална монета и повишаващи се пазарни цени и при положение, че се цели действителното запазване на субстанциалната мощ на стопанските предприятия, следва да намира приложение при определянето на цените на принципа на новодоставната (заместимата, възстановителната) стойност, чиято същност се свежда към определяне за дадена стока на такава продажна; цена, че с получената от продажбата й парична сума предприятието да1 може да си набави или да произведе същото количество стока, като се; запази и печалбата. На пръв поглед това е твърде благоприятно за предприятието и изглежда изобщо приемливо. Веднага възниква обаче въпросът, какви биха били общите практически резултати от прилагането на принципа на новодоставната стойност при ценоопределянето в инфлационни условия. Отговорът е: безкрайна верига от повсеместно увеличение на цените на всички стоки и материали, безкрайно, но безполезно за трудовия народ увеличение на възнаграждението на труда (поради много несъответствия) и по-нататък увеличение на данъците, неестествено надуване на държавния бюджет, неудържимо увеличение на банкнотното обра-щение и обезценяване на националната монета на вътрешния и още повече на международния пазар и т. н. С други думи - омагьосан кръг за държавното стопанско ръководство и за всички стопански предприятия и накрая - гибелна инфлация и стопанска и финансова катастрофа. Такива именно резултати биха представлявали истинско и непоправимо накърнение на субстанциалната мощ на стопанските предприятия, защото те означават стопяване на средствата и на спестяванията с всичките им понататъшни разстройствени отражения както за целокупното народно стопанство, така и за съставните му звена - стопанските предприятия.

Поради тези съображения принципът на новодоставната (възстановителната) стойност бе по начало отхвърлен от органите на ценоопределянето у нас като вреден и бе възприет по начало принципът на доставната стойност, чието прилагане във време на опасност от инфлация с необходимата еластичност има за резултат при условия като българските за разглеждания етап задържане повишението на цените и предотратяване обезценяването на националната монета. В известни случаи неговото прилагане е свързано с някои жертви за предприятията, но като се има предвид, че те са насочени против инфлацията и към общо стопанско заздравяване, тяхното стопанско и социално оправдание е налице. Борбата с инфлацията по този начин е свързана с много по-малки жертви, отколкото жертвите, които биха били принудени да понесат предприятията при едно допускане да се развихри катастрофалната инфлация. Прочее такава една инфлационна политика не е допустима в страни с планово ръководено стопанство, по какъвто път се насочи и напредва нашата страна още от 1946 год. насам и стопанската политика на която е отправена към защита интересите на трудовия народ. Инфлационен характер има при подобни условия ценовата и изобщо стопанската политика в страни, намиращи се под влияние на идеите на стопанския либерализъм, империализма и капитализма, тъй като в такива страни се покровителствуват интересите на капиталистите вместо тези на трудовия народ.

Разбира се, като се има предвид, че строгото прилагане на принципа на доставната стойност е характерно за нормални времена, времена на постоянни цени и стабилна национална монета, явно е, че при условия на повишаващи се цени поради временни и особено международни причини, нормални колебания в производството или консумацията или намаление на доходността поради слаби единични реколти и рандемани този принцип следва да бъде заменен с принципа на възстановителната стойност, стига да се прави умело разлика между такива временни колебания и трайните инфлационни тенденции, при наличността на които трайни инфлационни тенденции принципът на заместимата стойност не бива да намира приложение, както вече подчертахме преди малко. В такъв смисъл бе отхвърлен в българската система на ценоопределянето по начало принципът на новодоставната (възстановителната) стойност и бе възприет принципът на доставната стойност. Това начало бе отразено в калкулационното законодателство и особено в миналата наредба за калкулацията и настоящата инструкция за калкулацията за определяне себестойността на промишлената продукция.

Навсякъде в миналата наредба за калкулацията, където става дума за елементите на калкулацията, се подразбира, че те трябва да се калкулират по доставна стойност. Никъде в тази наредба не съществува текст, според който да се допуска калкулиране по доставната (възстановителната) стойност. Напротив, съгласно изискванията на   същата наредба всички разноски трябва да бъдат предварително уточнени, ясно разграничени, подкрепени с разходни документи или да бъдат доказуеми, както и да бъдат стопански оправдани. Това ще рече, че при определяне на продажната цена на дадена стока се изисква да се вземат предвид онези разноски, които са направени например в момента на покупката и доставката на материалите, и други, които образуват нейната доставна стойност, която може да датира и от по-дълго време, а не възстановителната (новодоставната) стойност.

Специални законоположения за спазване на принципа на доставната стойност съществуваха и по отношение на амортизацията като калкулативен елемент. В чл. 29 от миналата наредба за калкулацията е казано, че за основа на амортизиране на постоянните имущества (основните средства)  служи  фигуриращата  в  баланса  първоначална  себестойност  (в смисъл на доставна стойност, която е също така себестойност), но без да съдържа и управителните и търговски разноски (евентуално увеличена с разноските за основен ремонт. Същата разпоредба съдържа и споменатата по-рано заповед № 1073 от 1946 год. относно определяне размера на амортизацията, сега заменена със специална наредба за амортизационните норми).  Но и по отношение на амортизацията е допуснато едно отклонение   в наредбата за калкулацията в  полза на предприятието, което се дължи също така на ценово политическа еластичност при прилагането на принципа на доставната стойност. Отклонението се състои в това, че съгласно забележката към чл. 29 от миналата наредба за калкулацията се допускаше амортизацията върху основните средства на индустриалното предприятие да се пресмята върху първоначалната им доставна стойност до заменяването им с нови и да се калкулира в себестойността на готовите продукти независимо от това, дали набраните амортизационни резерви надминават първоначалната стойност на тези имущества или не. Както се вижда, наредбата за калкулацията допускаше да се включва в определената продажна цена на стоката амортизацията и тогава, когато амортизационните резерви надвишават първоначалната балансова стойност на имуществото. Разбира се, от гледище на принципа на възстановителната стойност тази амортизация може да не е достатъчна, но това е друг въпрос, с който се занимахме при .разглеждането на съображенията за отхвърлянето по начало на принципа на новодоставната (възстановителната) стойност през възстановителния период.

Принципът на доставната стойност е възприет и в издадената през 1949 год. от Държавната планова комисия инструкция за калкулацията, за която споменахме преди малко, както това е видно от разпоредбите на същата, например относно съставянето на план-сметка № 1 относно основните материали и пр. По отношение на амортизациите обаче бе допуснато едно голямо отклонение, което има национално значение. Това стана в началото на 1949 год., т. е. около една година след национализацията на частнокапиталистическите индустриални предприятия. За целта бе издадена от Държавната планова комисия специална наредба за инвентаризацията на стопанските предприятия в страната и за преоценката на основните средства към 1 януари 1949 год. („Държавен вестник", бр. 19 от 1949 год.). По силата на тази наредба по отношение на пресмятането на амортизацията като елемент т себестойността бе приложен принципът на новодоставната (възстановителната) стойност. Заедно с инвентаризацията на основните средства на индустриалните и други предприятия бе извършена и преоценка (валоризация) на основните средства по тяхната възстановителна стойност, която понастоящем служи за основа на пресмятане амортизационните отчисления. В резултат на това преоценяване на основните средства на предприятията по новодоставна стойност се получиха възможности за натрупване на големи суми амортизационни резерви, необходими за възстановяването, разширяването и модернизирането на българската индустрия, както и за по-нататъшната индустриализация на страната, предвидена в петгодишния държавен народностопански план. Това мероприятие няма обаче инфлационен характер, тъй като се извърши, след като вече опасностите от инфлационното развитие на нашата страна, наследени от фашисткото минало, бяха вече преодолени от народната власт, когато по-голямата част от производствените средства в промишлеността бяха станали вече държавна, т. е. общонародна собственост, и когато стопанството на нашата народнодемократическа република бе поставено вече да се развива на планови, социалистически начала. Редица пък други положителни последици от национализирането, каквито са уедряването и социалистическата реконструкция на индустриалните предприятия, повишението на производителността на труда, рационализаторството, съревнованието, ударничеството, строгият режим на икономии, който се засилва все повече, и други, изиграха ролята в общи линии на неутрализатор на повишението на елемента амортизация в себестойността на индустриалната продукция, поради което не се допусна общо повишение на цените на индустриалните стоки, но напротив някои цени бяха дори намалени.

За по-конкретно изясняване същността на това стопанско-политическо мероприятие (от голям национален мащаб по-долу цитираме някои от по-важните основни разпореждания на споменатата наредба.

Въпросната наредба е издадена въз основа на чл. 7. от закона за счетоводството и има за задачи:

а. Да се извърши към 1 януари 1949 год. инвентаризация (съвпадаща с редовната годишна инвентаризация, предвидена в чл. 5, т 2 на закона за счетоводството) на всички предприятия, принадлежащи на държавата, независимо дали са обособени на самоиздръжка или не, на предприятията на обществените учреждения, организациите и на физическите и на юридически лица, с изключение на трудовите кооперативни земеделски стопанства и ТКЗС отдели при кооперациите. Не подлежат на инвентаризация предприятията на събирателните дружества и едноличните фирми, които не са задължени да водят счетоводни книги. Държавните предприятия и стоп. дейности, които съгласно чл. 1 от закона за държавните предприятия се обособяват като предприятия на самоиздръжка след 1 януари 1949 год., са длъжни да инвентаризират активите и пасивите си и да преоценят основните си средства съгласно настоящата наредба, за която цел ще се обръщат за указания към Министерството на финансите, отдел „Уеднаквяване на счетоводството".

б. Да се преоценят основните средства на изброените в т. „а" предприятия и дейности по възстановителна (новонабавна) стойност към 1 януари 1949 год., т. е. по стойността, по която биха могли да бъдат набавени като  нови.

В основните средства (фондове) се включват всички производителни и потребителни фондове (движими и недвижими обекти) с трайност над две години и с единична възстановителна стойност над 3000 лв., като земята се води в отделна сметка и не подлежи на амортизация.

в. Да се установи фактическата стойност на основните средства (фондове).

г. Да се осигури еднаквото оценяване по стойност на всички еднакви обекти на стопанските предприятия за правилното планиране на основните средства и определяне на амортизационните отчисления.

д. Да се извърши след инвентаризацията и преоценката завеждане наново в счетоводните книги на 1 януари 1949 год. преоценените стойности на основните средства.

е. Да се извърши статистическо наблюдение на основните средства на всички предприятия непосредствено след инвентаризацията и преоценката от Главната дирекция на статистиката.

Всички стопански предприятия, предвидени в настоящата наредба, съставят на 31 декември 1948 година приключителен инвентар и баланс по досегашните стойности на основните средства (постоянни имущества) и по балансовата схема на действуващия до същата дата правилник за прилагане закона за търговските книги.

Към 1 януари 1949 година същите предприятия съставят отделно встъпителен инвентар и баланс по възстановителните (новонабавни) стойности на основните средства и балансовата схема на новия правилник за прилагане закона за счетоводството.

Във встъпителния инвентар и баланс основните средства се показват в актива по тяхната възстановителна (новонабавна) стойност съгласно оценките в документите (оригиналните образци) по преоценката, утвърдена от ведомствените комисии. Стойността на изхабеността на основните средства въз основа на същите документи се показва в пасива на встъпителния инвентар и баланс - в перото „Изхабяване на основните средства" (досегашното перо „Амортизация на постоянното имущество").

Разликата между новата фактическа стойност (по § 13) и старата (досегашната балансова стойност, намалена с набраната до 31 декември 1948 година амортизация - изхабяване) на всички основни средства се отнася общо:

а) в държавните предприятия - към перото „Основен фонд";

б) в кооперациите, акционерните дружества, командитно-акционерните дружества и дружествата с ограничена отговорност - в перото „Резервен фонд";

в) в едноличните предприятия, събирателните дружества и командитните дружества без акции - в перата за капитала.

Записванията на възстановителните (новонабавни) стойности, както и стойностите на изхабеността в спомагателните книги на основните средства (партиди или картони), се извършват съгласно документите (оригиналните образци) по преоценката.

Първоначалната набавна стойност се извлича от счетоводните книги на предприятието или други източници, с които се установява датата на набавянето и използуването на отделния обект.

Когато първоначалната набавна стойност и датата на набавянето и въвеждането в експлоатация не могат да се установят поради сливане, реконструкция, липса на счетоводни книги и по други причини, комисията определя по преценка данните, предвидени в § 11, като се мотивира за това.

Преоценката се извършва по ценоразпис, който подлежи на одобрение от Министерския съвет и се отпечатва отделно. В случаите, когато в ценоразписа няма посочена цена за даден обект, от комисията ще се прилага съответната цена на друг подобен обект със същото предназначение. Ако и в такъв случай не е възможно да се намери възстановителната стойност, комисията прилага коефициента на поскъпването чрез умножение на първоначалната набавна стойност със съответния индекс на поскъпването, посочен в ценоразписа за годината на набавянето на обекта.

Установяването на процента на изхабеността и стойността на изхабеността се извършва от комисиите при предприятията, поделенията и службите въз основата на данните за всеки обект: годината на влизане в експлоатация, неговата трайност, състояние към датата на преоценката, колко години е използуван и колко години може да служи, като се има предвид трайността, Определена в таблицата, приложена към ценоразписа.

Фактическата стойност на всеки обект се получава, след като от установената възстановителна стойност се извади размерът на изхабеността който размер се получава чрез умножение на процента на изхабеността по възстановителната стойност, разделена на 100.

В наредбата за инвентаризацията и преоценката се съдържат подробни указания за съставянето на описите на разните видове основни средства, а също така и строго определени образци, в които се вписват индивидуалните особености на съответното основно средство и общите елементи, характеризиращи преоценката. Така например за инвентаризацията и преоценката на силовите машини в наредбата е казано, че силови машини (уредби) са тези, които произвеждат или трансформират енергия: динамомашини, електромотори, дизелмотори, парни котли, локомобили, генератори, водни двигатели, турбини, трансформатори й др. подобни.

Силовите машини, които са включени (вградени или свързани) в изпълнителните машини, съставляват неразделна част от последните и се описват и преоценяват като машини и апаратури по обр. 9.

Описването на всеки обект от тази група става от комисиите по обр. 7, респективно със съответния вид от този образец, напр. 7а, 76 и т. н.

Преоценката на силовите машини (уредби) се извършва от комисиите по цени, дадени в ценоразписа.

Споменатият образец № 7 има следния вид (виж стр. 153)

Съгласно цитираните по-горе разпоредби на наредбата преоценката се извършва по следните три основни начина, които са изяснени в следните специални упътвания, съдържащи се в издадения във връзка с прилагането на наредбата ценоразпис, които гласят:

а. За всички сгради ще се прилага цената на кубически метър според вида, предназначението и характера на постройката. За всички сгради следователно, ще се прилага според данните в настоящия ценоразпис цената на кубически метър, умножена с общата кубатура на сградата. Кубатурата включва и подземните помещения (изби, мази и др.).

В цената на кубически метър са включени инсталациите, които са присъщи на сградата: водопроводни, канализационни и електрически (включително звънчева) инсталации. Асансьорите, централно или етажно отопление или други допълнителни инсталации ще се оценяват отделно, според цената, дадена в ценоразписа, или ако липсва такава, по индекса на поскъпването, даден по-долу, който е общ за всички случаи, в които липсва отделна цена.

б. За всички силови машини (уредби), предавателни устройства, машини и апаратури, уреди, транспортни средства, работни и продуктивни животни съгласно § 11 от наредбата преоценката ще се извърши, като се приложи съответната цена според вида, размера и другите технически особености, посочени в ценоразписа.

Цените на всички машини, апаратури, уредби и др. са дадени по отрасли: промишленост по. видове, машини, оръдия и др. в селското стопанство, транспорт, съобщения и т. н. Всяко предприятие според вида на обекта, който,се преоценява, търси в ценоразписа отговарящата цена на обекта и я нанася в съответния формуляр. Комисиите по § 14 и 15 са длъжни, когато констатират, че в ценоразписа цените на отделен обект не са достатъчно специфицирани по вид и тип и че за този обект в предприятието дадената цена не отговаря на типа, който предприятието притежава, по преценка да определят новонабавната (възстановителна) стойност съгласно § 11, като имат предвид действителната цена. Само в случай, когато за дадения обект няма цена, ще се прилага индексът на поскъпването.

Обр. 7

СИЛОВИ МАШИНИ (УРЕДБИ)
ВЕДОМСТВО                                                                               Инвентаризация към
(М-во, обединение, народен
съвет и т.н.
................................................
(поделение на предприятието)

СМЕТКА
Инвентарен № .....
 

I. Вид на уредбата ..................................................................................................................

(динамомашини, електромотори, парни котли, генератори, турбини, водни двиг. и др.)

2. Фабрична марка ..................................................................................................................

3. Технически данни :

а) мощност в к с........................................................................................................................

б) използуваемост...................................................................................................................

(каква част от капацитета се използва)

в) обороти:................................................................................................................................

4. Принадлежности ...................................................................................................................

5. Година на набавяне...............................................................................................................

6. Година на влизане в експлоатация  ....................................................................................

7. Колко години още може да служи  .......................................................................................

8. Първоначална набавна стойност (лв.) ..............................................................................

9. Процент на изхабеност   .....................................................................................................

10. Преоценена стойност

Вид
От комисията Одобрена от ведомствената комисия

а) Възстановителна стойност лв. ..................................................................................

б) Стойност на изхабеността лв. .......................................................................................

в) Фактическа стойност лв. ................................................................................................

1. (п) ...........................                                      1. (п) .......................................

2. (п) ..........................               Ведомствена  2. (п) ....................................

Комисия      3. (п) ...........................               комисия         3. (п) .....................................

4. (п) ...........................                                       4. (п) ...................................

5. (п) ..........................                                       5. (п) ...................................

Съставил образеца ( длъжностно лице): (п) .................................................................

................................ 195.. г.

Обектите са разпределени в ценоразписа според признака на употребяването им в разните отрасли на стопанството. Така например тъкачен стан ще се търси в „Текстилна индустрия". Обекти, които се употребяват в различни отрасли, ще се търсят в промишлеността, която ги произвежда. Например електромоторите са дадени в „Електрическа промишленост", струговете от всички размери - в „Машиностроене" и т. н.

в. Преоценката на всички инструменти и приспособления (без уредите, за които има отделни цени в ценоразписа), за инвентарните предмети и всички обекти, за които няма цени, ще става съгласно § 11 чрез умножение на коефициента на поскъпването (индекса), като първоначалната набавна стойност (по години на набавянето) се умножи със съответния коефициент на поскъпването.

Коефициентите на умножение са следните:

За всеки обект, доставен до 1939 г. включително, първоначалната

набавна стойност се умножава.....................................................7.1 пъти

за всеки обект, доставен в 1940 г., първоначалната стойност

се умножава.....                                                                             6.2   „

1941 г.                                                      4.8

1942 г.                                                      3.8

1943                                                          3.0 „

1944                                                         2.0 „

1945                                                         1.3 „

1946                                                         1.1 „

1947 и 1948 г. се приема покупната (набавна) стойност без изменение.

За пояснение на наредбата се дават няколко примера.

Една пишеща машина „Адлер" двоен шрифт е доставена през 1938 г. по първоначална набавна стойност 10 000 лева; възстановителната стойност се получава, като се умножи цената 10 000 по 7.1 пъти, или 71 000 лв.: едно писалищно бюро, доставено през 1943 г. за 8000 лв. по първоначална набавна стойност, ще се преоцени, като се умножи 8000 по 3 пъти, или = 24 000 лв. Фактическата стойност на същата машина „Адлер" се определя по следния начин: комисията по § 14 установява, че тази машина е била използувана 10 години. Трайността на същата според приложената таблица към настоящата наредба е определена 15 години. Преценява се от комисията, че тя може да бъде използувана още 5 години. Делим 10 на 15, умножаваме на 100 и се получава процентът на изхабеността 66.7%. Стойността на изхабеността се получава, като се умножи възстановителната стойност – 71 000, по процента на изхабеността – 66.7 и се разделя на 100, или  процент на изхабеност или за окръгляване 47 000 лв. Фактическата стойност се получава, като от възстановителната стойност 71 000 се извади стойността на изхабеността – 47 000, и се равнява на 24 000 лв.

По същия начин се постъпва и с писалищното бюро. Комисията констатира, че това бюро е било употребявано 5 години, че средната трайност на същото е 20 години според приложената таблица към ценоразписа и следователно може да трае още 15 години. Разделя се 5 на 20, умножава се на 100 и се получава процентът на изхабеността = 25%. В тоя случай комисията от възстановителната стойност – 24 000 – изважда стойността на изхабеността – 6000 възстановителна стойност и получава фактическата стойност – 18 000 лв.

Друг пример. Комисията констатира, че един лек стан с гладки ватала, с шафтова машина в една фабрика се води по счетоводните книги за 1 лев. Същият стан има по ценоразписа възстановителна стойност 500 000 лв. Трайността му по приложената таблица по ценоразписа е 25 години, използуван е бил 15 години и може да служи по преценка на комисията още 10 години. Процентът на изхабеността се изчислява, като разделим 15 на 25 и умножим на 100, или равно на 60%. Възстановителната стойност на същия стан се приема 500 000 лв., както е дадена в ценоразписа, стойността на изхабеността възлиза на 300 000 лв. ценоразпис. Фактическата стойност на този стан, следователно, се определя на 200 000 (500 000 – 300 000).

Особен е случаят, когато трайността на един обект- по таблицата към ценоразписа е вече изтекла. Така, ако например едно писалищно бюро, което има трайност по таблицата 20 години, е било купено през 1920 г. и е било вече употребявано 28 години, в такъв случай комисията трябва да прецени още колко години може да се използува. Ако прецени, че използваемостта му е още 5 години, процентът на изхабеността е 75%, и според това се определя фактическата стойност. Същото важи за всички обекти: машини, уредби и т. н.

Всички обекти с единична възстановителна стойност до 3000 лв. и с трайност под 2 години не се включват в основните средства и подлежат на инвентаризация по общите правила на правилника за прилагане закона за счетоводството.

г. Отделни цени за основните средства в търговията не се дават: Преоценката на отделните обекти ще става според вида им, както следва за сградите ще се прилагат цените на куб. метър, а за всички други обекти ще се търсят цените на съответните съоръжения, машини и др., като за инвентарните предмети и за онези обекти, за които няма цени, ще се прилага индексът на поскъпването.

д. За установяването на процента на изхабеността, стойността на изхабеността и фактическата стойност съгласно § 12 от наредбата за инвентаризацията на стопанските предприятия в страната и за преоценка на основните средства към 1 януари 1949 г. трайността на всеки обект се определя по таблицата, приложена към настоящия ценоразпис. Според трайността на отделния обект се определя изхабеността му и колко години още може да се използува, както това е видно от дадените по-горе примери.

Практическото прилагане на изградената въз основа на действуващото понастоящем у нас калкулационно законодателство система на калкулациите и определянето на цените е свързано с още един основен калкулационен принцип. Това е принципът на необходимо-присъщите разноски, според който в себестойността на продукцията трябва да се включват само онези разноски, които са присъщи за дадено производство и които са необходими, т. е. разноски, без които (в определен размер) не е възможно производството, разноски, които са неизбежни за даден производствен процес при съществуващите в предприятието условия на даден етап.

От гледище на принципа на необходимо-присъщите разноски могат да се набележат два основни момента, които са характерни за разноските в индустриалното предприятие: първо, разноските да представляват стойност на употребени стопански блага в стопанската дейност на предприятието и, второ, разноските трябва да бъдат включени в себестойността на продукцията. Моментът на употреблението представлява предпоставка на момента на включването на разноските в себестойността на стоката. Тези два момента не винаги се покриват от гледище на принципа на необходимо-присъщите разноски. В себестойността се включват само онези разноски, и то в такъв размер, който отговаря на изискванията на споменатия принцип, независимо от това, че те могат да представляват стойност на употребени стопански блага в по-голям размер. Така, ако например ръководството на дадено индустриално предприятие е допуснало определен фабрикат да бъде произведен за двеста трудодни, вместо за 150 трудодни, колкото е нормално необходимо (неправилно запланиране на живия труд в предприятието, несъразмерност в пропорцията на живия и овеществения труд, вложени в производствения процес) или ако същият фабрикат е изработен от повече основни и спомагателни материали, отколкото е нормално необходимо, всичко това означава, че са допуснати разноски в повече от необходимо-присъщите и че надвишението не следва да се калкулира в себестойността на произведените фабрикати. Причините за надхвърлянето на границите на нормалните, необходимо-присъщите разноски могат да се дължат на неумело оползотворяване на производителните сили в предприятието, както и на неосъществяване пълното използуване на производствената му мощност, недостатъчен рандеман вследствие недостатъчна обработка или преработка на материалите и други подобни. Възникналите поради това разноски се третират като некалкулативни и не следва те да се включат в себестойността на фабрикатите, а следва да се покрият от евентуалната печалба на предприятието или да се понесат от виновните.

Да се оперира с принципа на необходимо-присъщите разноски е твърде трудно, тъй като е трудно да се определи във всички случаи какъв размер от даден вид разноски следва да се включи в себестойността, като се има предвид, че всяко предприятие има свои индивидуални особености. Въпреки тези трудности принципът на необходимо-присъщите разноски трябва да намира все по-голямо приложение в практиката на нашата калкулационна система и при провеждането на общата държавна ценова политика, тъй като той води към снижение на себестойността и повишаване рентабилността в предприятието. Приложението на принципа на необходимо-присъщите разноски се подпомага понастоящем до голяма степен от прилагането на трудовопроизводителните, производствено-техническите, качествените и други норми в производството, които все повече се въвеждат у нас.

В инструкцията за калкулацията въпросът на прилагането на принципа на необходимо-присъщите разноски не е строго подчертан, но се подразбира навсякъде. Така, в края на инструкцията е казано, че „в калкулацията се включват всички разноски за производството на единица продукт, свързани с производствената дейност на промишленото предприятие, в кръга на разрешените кредити по финансовия план на това предприятие (макар че тази формулировка е много обща и бледа). А в началото на инструкцията е казано, че себестойността на промишлената продукция представлява един от най-важните качествени показатели на цялостната дейност на промишленото предприятие. Тя отразява изпълнението и на производствената програма, степента на производителността и организацията на труда, рационалното използуване на суровините, материалите, горивото и енергията, размера на механизацията на производствения процес, режима на икономии и др.

Снижението на себестойността на промишлената продукция е необходимо условие за бързото развитие  на народното стопанство. От степента на това снижение зависи и натрупването в промишлеността, което дава възможност за увеличаване на  основните  средства на народното стопанство и за повишаване на уровена  на живота на работническата класа. За обезпечаване на максималното снижение на себестойността е необходимо да се установи нейната  структура, да се разграничат точно отделните й елементи и по такъв начин да се открият всички възможности за намаляването им.

Борбата за систематическото снижение на себестойността на промишлената продукция трябва да бъде неотменим закон в дейността на промишленото предприятие. Тази национална повеля влиза като основно начало при съставянето и изпълнението на плана за снижението на себестойността, а снижението на себестойността осигурява бързото разширено възпроизводство и рентабилност на предприятието.

Успехът на борбата за снижението на себестойността е в голяма степен в зависимост от ефикасното прилагане на принципа на необходимо-присъщите разноски.

Принципът на необходимо-присъщите разноски не представлява суха догма, а трябва да служи като ръководно начало в процеса на производството, калкулирането и ценоопределянето и да се прилага най-строго, но разумно при .съставянето на всяка калкулация. Той води към стегнатост и строга отговорност в стопанската дейност. Благодарение на неговото твърдо досегашно прилагане до известна степен, въпреки голямото противодействие от страна на заинтересованите, нашето народно стопанство бе предпазено в значителна степен от разхищения и в много случаи не бе допускано незаслужено увеличение на цените.

Стопанско-политическите проблеми във връзка с установяването на себестойността и определянето цените на индустриалните стоки не съществуват изолирано. Те са и проблеми на калкулацията и ценоопределянето в търговията, в земеделието и пр., но разглеждането на тези проблеми в тяхната широта и според специфичностите на отделните народостопански . отрасли не е настояща наша задача. (За по-големи подробности по тези въпроси вж. Йорданов, Д. Ц., Система на ценоопределянето в България, София, 1948 год., Годишник на стопанския факултет при Софийския университет.)

В резултат на твърдо провежданата политика на цените и редицата стопанско-политически мероприятия от противоинфлационен характер, които бяха проведени през възстановителния период на нашето стопанство след девети септември 1944 год., се получиха ценни положителни резултати за народното ни стопанство и за трудовия народ. В своя исторически доклад пред втория конгрес на Отечествения фронт, състоял се на втори февруари 1947 год., др. Георги Димитров охарактеризира по следния категоричен начин тези положителни резултати: „Благодарение на твърдо провежданата политика на задържане и регулиране на цените ние успяхме да предпазим нашата страна от ужасите на една инфлация и вътрешния пазар от разстройство и да задържим жизнения уровен на трудещите се маси от влошаване въпреки лошите реколти и другите неблагоприятни условия."

През изтеклия досега период от петгодишния държавен народностопански план на нашата народна република възникнаха нови важни стопанско-политически проблеми в ценоопределянето изобщо, една от които е проблемът за установяването на съотношение между цените на индустриалните и другите видове стоки. Този проблем бе разгледан в юнския пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия през 1949 год. и бе взето решение „да се установи реално и справедливо съотношение между цените на зърнените храни и цените на другите земеделски произведения, индустриалните стоки и занаятчийските услуги. Да се даде повишение на храните и зърнените храни." Наскоро след това решение правителството даде увеличение на цените на зърнените храни. Заедно с това Пленумът реши и понастоящем се провеждат редица мероприятия, насочени към поощрение увеличението на стоковата продукция на селското стопанство и увеличаване снабдяването на селското население с индустриални стоки. Заедно с това разширеният пленум на ЦК на БКП изказа своето твърдо убеждение, че „изградена върху такива основи, стопанската политика на нашата партия в село ще създаде у селските стопани подтик, лична заинтересованост да повишават производителността на труда, да увеличават добива, да подобряват качеството и да понижат себестойността на земеделските произведения - което е от огромно значение за цялото народно стопанство и за нашия стокообмен с чужбина; че тя ще постави на здрави икономически основи съюза на работническата класа с трудещите се селяни, като подкопае кулашкото влияние в село, и ще осигури изпълнението на държавния стопански план".

Тази правилна от политическо и стопанско гледище за настоящия етап икономическа политика на село във връзка сцените на земеделските произведения и установяването на по-благоприятно за селото съотношение на цените на земеделските и индустриалните стоки в съчетание със стопанско политическите насоки в индустрията към увеличение и поевтиняване на продукцията е наистина в състояние да тласне развитието на нашата, поставяща се вече на здрави социалистически основи икономика към нови и още по-полезни за трудовия народ постижения.

 

Източник на съдържанието е "Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия", издание от 1950 год. Текстът е обработен и адаптиран от екипа Счетоводство.net.

Други ресурси на счетоводна информация, които може да са ви интересни и полезни:


Съдържание