Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводство от Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводство > Библиотека > Калкулации на промишлените предприятия > III. Себестойност, стойност и цена

Счетоводство и калкулации

Себестойност, стойност и цена

Себестойността, чието установяване представлява, както подчертахме, основната цел на калкулацията, се смесва често пъти със стойността и цената. Между тези понятия има обаче съществена разлика, която не бива да се пренебрегва, въпреки че тяхната основа е една и съща. При анализа, който направихме по примера на Маркс на процеса на производството на принадената стойност установихме, че в себестойността на продукцията се включват елементите:

1) стойност на средствата за производство (с) и

2) стойност на работната сила (v)

или, което е едно и също при капитализма, елементите: 1) постоянен капитал (с) и 2) променлив капитал (v).

Конкретните елементи на себестойността по примера на Маркс са:

стойност на 20 фунта памук

20 шилинга

+ стойността на изхабените вретена

4 шилинга

 

24 шилинга (с)

+ стойност на работната сила

3 шилинга (v)

себестойност (Сбс) на 20 фунта прежда

27 шилинга

Разменната стойност или само стойността (с) на същата продукция е обаче 30 шилинга. Тази стойност се определя от сбора на 24 шилинга, стойност на използуваните и употребени производствени средства - средства и предмети на труда - (с) плюс стойността за използуваната работна сила 6 шилинга (v), но платена от капиталистическия собственик на индустриалното предприятие само с 3 шилинга. Останалите 3 шилинга са принадена стойност, която се присвоява от капиталиста. Или стойността на въпросната продукция се състои от:

платена стойност на средствата за производство 24 шилинга (с)
+ платена стойност на работната сила 3 шилинга (v)
себестойност 27 шилинга (Сбс)
+ принадена стойност 3 шилинга (с)
стойност 30 шилинга (с)

Изразено чрез познатите ни формули, това ще рече, че :

Сбс = с + v; (27 = 24 + 3)

С = с + v + m; (30 = 24 + 3 + 3),

или:

С - Сбс = m; (30 - 27 = 3),

или:

Сбс + m = С; (27 + 3 = 30).

И така, в себестойността се включват два съставни елемента: 1) стойността на производствените средства (с) и 2) стойността на работната сила (г>), а в стойността (С) се включват 3 съставни елемента: 1) стойността на производствените средства (с), 2) стойността на работната сила (v) и 3) принадената стойност (m). Всъщност принадена стойност се съдържа и в стойността на производствените средства, но понеже тя се отнася за минали стопански процеси, а за интересуващия ни във връзка с конкретно разглеждания въпрос процес стойностите на използуваните и употребените в производството средства представляват реални разноски за предприятието, както платената стойност на работната сила, ние се абстрахираме, както е прието, от въпроса за миналата принадена стойност и насочваме нашето внимание към новопроизвеждащата се принадена стойност, още повече като се има предвид и разликата, която приви Маркс между индивидуалната стойност (Сбс) и обществената стойност (стойност).

Стойността се реализира в парична форма под наименованието цена на пазара, при размяната, в процеса на стокообращението. Но къде се поражда принадената стойност? - „Принадената стойност, пише Ленин, не може да се породи от стокообращението, тъй като то познава само размяна на еквиваленти, не може да се породи от добавък към цената, тъй като взаимните загуби и печалби на купувача и продавача биха се уравновесили, а думата е именно за едно масово, средно обществено явление, а не за индивидуално" (Ленин, Маркс-Енгелс-марксизъм - стр. 19).

Принадената стойност се поражда в процеса на производството, както видяхме това при анализирането на примера на Маркс. Но пораждането на принадената стойност не означава още реализиране на същата. Реализирането на принадената стойност ще настъпи по наше мнение тогава, когато се реализира индустриалната продукция като стока, т. е. когато тя бъде продадена на пазара. По този въпрос Маркс казва: „Принадената стойност се реализира в стокообращението и не се реализира в стокообращението." Ние считаме, че можем да кажем, че принадената стойност възниква в процеса на капиталистическото производство, свързано с размяната. Тази констатация правим въз основа на примера, който анализирахме по Маркс, че в процеса на производството се осъществява и принаденото работно време, и експлоатацията и че принадената стойност, като съставна част от стойността на стоката, се реализира, когато стоката се продаде на пазара. Не бива обаче да се счита, че това реализиране се извършва само в процеса на стокообращението, както подчертава Ленин. В случая ние считаме, че има едно съчетание на производство и стокообращение като условие, в което се поражда и реализира принадената стойност.

Във връзка с изложеното дотук възниква напълно логично и един по-нататъшен въпрос. Какво е положението при условията на социалистическата икономика? Отговорът е, че при социализма няма принадена стойност, защото няма експлоатация, поради отсъствието на частна собственост върху средствата за производство. При социализма имаме принаден продукт, но този принаден продукт остава в полза на трудещия се народ, който го създава. Тъй се изразява в печалбата на социалистическото предприятие, представляващо държавна, т. е. общонародна собственост или кооперативна собственост. Част от стойността на принадения продукт при социализма представлява и данъка върху оборота, който предприятията внасят след продажбите направо в приход на държавния бюджет. При социализма обаче остават да съществуват себестойността и стойността (и цените, разбира се), защото действието, на закона за стойността се запазва и при социализма, обаче в преобразен вид, като инструмент на плановото провеждане на социалистическата икономика.

Въпросът за закона на стойността, за търговията и парите, които се намират в пряка връзка с интересуващия ни въпрос, е занимавал и Маркс, и Енгелс. Техният отговор е бил отрицателен, в смисъл че при условията на социализма действието на закона за стойността се преустановява, тъй като те са считали, че при социализма стоково-паричните отношения, при които се проявява действието на закона за стойността, ще изчезнат.

„В общество, организирано върху началата на другарството, пише Маркс, основано на общо владение на средствата за производство, производителите не обменят продуктите, си; също така малко труд, употребен за производството на продуктите, се проявява тук като стойност на тия продукти, като някакво присъщо им веществено свойство, защото сега, противно на капиталистическото общество, индивидуалният труд вече не по околен път, а непосредствено съществува като съставна част на обществения продукт" (Маркс, „Критика на готската програма", стр. 12).

Във връзка с това гледище на Маркс Островитянов подчертава : „Трябва да се отбележи, че гледището на Маркс и Енгелс за преодоляване на стоково-паричните отношения в стадия на социализма бе господствуващо сред марксистите до Великата Октомврийска социалистическа революция и в първите години след победата й в СССР."

Така например А. Бебел в брошурата си „Бъдещото общество" пише: „Новото общество ще произвежда не „стоки", за да „купува" и „продава", но предмети за нуждите на живота.. . но щом в новото общество няма стоки, в края на краищата няма и пари... Някакво свидетелство, печатан къс хартия, злато или тенекийка удостоверяват отработеното време и притежателят може да обменя тия знакове с необходимите му предмети за потребление" (А. Бебел, „Будещое общество", Москва, 1918 г., стр. 22, 23).

Точно така писа и Деханов, че социалистическата търговия - това е глупост, че търговия при социализма - това е пето колело на колата.

Грамадната заслуга на Ленин се състои в това, че той разработи теорията за търговията и парите в преходния период от капитализма към социализма ... Другарят Сталин постави по новому въпроса за стоково-паричните отношения в стадия на социализма (Островитянов, К., Социалистическото планиране и законът за стойността, стр. 20).

Тези „леви теории", които господствуваха в СССР в първите години след Великата октомврийска социалистическа революция се оказаха обаче погрешни и недействителни. Практиката на социалистическото строителство в СССР показа, че при социализма действието на закона за стойността се запазва, но в преобразен вид, в смисъл че това действие е подчинено на действието на закона за плана. Вследствие на това при условията на социалистическата икономика остават да съществуват себестойността, стойността и цената.

Основанията за действието в преобразен вид на закона за стойността при условията на социалистическата икономика се съдържат в обстоятелството, че при социализма не могат да бъдат преодолени стоково паричните отношения, тъй като непосредствената размяна на продуктите „може да дойде, както сочи Сталин в своя доклад пред XVII конгрес на ВКП(б), само на смяна и в резултат на идеално организирана съветска търговия" и тъй като парите ще останат „чак до края на първия стадий на комунизма - социалистическия стадий на развитие" (Сталин, Въпросите на Ленинизма, XI изд., стр. 514). А щом като парите остават да съществуват при социализма, то явно е, че е необходима и оценката на производствените продукти по стойност.

Даденото обяснение относно действието на закона за стойността при социализма е в най-едри и основни линии и повърхностно, тъй като ние не си поставяме за задача да разгледаме в рамките на настоящата лекция въпроса в неговата коренна дълбочина, за каквато цел би трябвало да се спрем подробно на принципа на трудовия еквивалент, който се изразява чрез социалистическия принцип „от всекиго според способностите, на всекиго според труда", както и редицата други въпроси, свързани с този основен въпрос, какъвто е въпросът за нееднородността на труда, въпросът за умствения и физическия труд, простия и квалифицирания труд, заплащането на труда, защото това би представлявало едно голямо отклонение, което не би било оправдано в случая. Ще се задоволим да цитираме само принципните различия, които формулира съветският икономист Вознесенски, относно закона за стойността в социалистическата икономика и закона за стойността при капитализма. Между закона за стойността в социалистическата икономика на СССР и закона за стойността в капиталистическите страни съществува принципиална разлика :

Първо, в СССР не съществува противоречие между конкретните видове труд, които създават потребителни стойности, и абстрактния обществено-необходим труд, който създава стойност. Това противоречие в "капиталистическото общество представлява зародиш на кризи. В СССР между конкретния труд на работника - който (труд) създава определена потребителна стойност, и обществено-необходимия абстрактен труд, който създава стойност, не съществуват противоречия, тъй като трудът в неговата конкретна форма е предварително разпределен по плана между производствените клонове в интересите на укрепването и растежа на социализма и следователно той е обществено-необходим, представлява необходима частица от съвкупния труд на обществото.,

Второ, в СССР не съществува антагонизъм между отделните предприятия, произвеждащи стойности и потребителни стойности. Този антагонизъм в капиталистическата икономика се създава от частната собственост върху средствата за производство, той довежда до разрушителна конкуренция, анархия в производството и в края на краищата до кризи. Размяната на продукти между социалистическите предприятия в СССР представлява размяна на стокови стойности, обаче всяко социалистическо предприятие предварително има предвиден по плана потребител, пласментът на неговата продукция е осигурен, а вместо капиталистическа конкуренция съществува разумна кооперация и съревнование. При все това различните видове конкретен труд: квалифициран и неквалифициран, умствен и физически, в държавните предприятия и в колхозите, могат да се разменят само като стойности, като кондензиран обществено-необходим труд, вложен в производството на продукта и изразен в съветски пари.

Трето, в СССР не съществува противоречие между онази част от стойността на обществения продукт, която отива непосредствено за лично потребление и онази част, която отива за разширяване на производството или за натрупване, тъй като и едното, и другото принадлежи на всички трудещи се. Следователно онази част от стойността, която се изразходва в СССР за натрупване, изразява икономическа необходимост на разширено възпроизводство, без което е невъзможно да има развитие.

Четвърто, в СССР е премахнато противоречието между стойността на продукта и нормата на печалбата. В капиталистическата икономика казаното противоречие довежда до това, че в резултат на кризите пропадат цели предприятия и дори производствени клонове, в които стойността или разноските по производството на стоката не осигуряват господствуващата дребна норма на печалбата. В СССР, както се знае, средната норма на печалбата не е закон и тя не определя развитието на социалистическото предприятие или на цял производствен клон.

Пето, законът за стойността в капиталистическата икономика в своето развитие предизвиква противоречия и антагонизми които са единственият източник на стихийното движение на капиталистическото общество. Слепите противоречия на капитализма, подобно необуздан исполин, гонят народите от една криза към друга. В съветската икономика източникът за движението и развитието на народното стопанство е планиращата социалистическа държава. Тя замени слепите противоречия и сили на движението, тя разрешава и ликвидира противоречията, които възникват в процеса на развитието на съветската икономика между нарастващите потребности на социалистическото общество и достигнатото ниво на производството. Потребността на народите на СССР, освободена от оковите на частната собственост, представлява гигантска сила за развитието на производството и на цялата социалистическа икономика" (Н. Вознесенски, Военната икономика на СССР през периода на Отечествената война, стр. 125 и 126).

По-нататък в случая за нас е важно да отбележим, че установената формула за равенството на себестойността

Сбс = с + (v),

т. е. че себестойността е равна на сбора от стойностите на средствата за производство (с) и на работната сила (V), остава същата и при социализма.

Колкото се касае до цените, трябва да се подчертае, че те по начало почиват върху себестойността (производствените разноски), но държавата може да прави отклонения, в резултат на които да бъде определена цената на дадена промишлена продукция над себестойността (с печалба) или под себестойността (със загуба), или равна на себестойността.

„Цената на стоката в социалистическото общество в СССР е основана на нейната стойност или производствените разноски. Обаче съветската държава определя сама в интересите на укрепването на социализма и повдигането на жизненото ниво на трудещите се конкретната цена на всеки вид стока, произведена в държавните предприятия или реализирана в държавната търговия, а следователно и степента на отклонението на цената на стоката на дребно от нейната действителна стойност.

Следователно в социалистическото общество е изключено стихийното изменение на цените, характерно за капиталистическите индустриални цели, или спекулативното прекомерно покачване на цените от капиталистическите монополи, което е закон например за Съединените американски щати" (Н. Вознесенски, цит. кн., стр. 102, 103).

Различните видове производствени разноски, които образуват себестойността на индустриалната продукция, ще разгледаме, когато стигнем до изучаването на елементите на индустриалната калкулация.

 

Източник на съдържанието е "Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия", издание от 1950 год. Текстът е обработен и адаптиран от екипа Счетоводство.net.

Други ресурси на счетоводна информация, които може да са ви интересни и полезни:


Съдържание