Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводство от Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводство и калкулации

Занаятчийски предприятия

Занаятчийското предприятие е възникнало в своя първичен вид при второто голямо обществено разделение на труда. Това е станало при утвърждаването на робовладелския строй, при едно сравнително нараснало ниво на производителните сили, когато са се появили първите занаятчийски работилници.

Постепенното заменяване на съвсем примитивните оръдия на труда с по-съвършени такива, което настъпило през периода на варварството при първобитно-общинния строй, е довело до изострянето на основното противоречие на този строй, състоящо се в това, че колективният характер на производството е бил резултат не на обществената собственост върху оръдията на труда, а на слабостта на човешката личност, която не е била способна за индивидуално производство, бидейки слабо въоръжена в борбата си за съществуване.

Паралелно с усъвършенствуване на средствата за производството са се изменявали и способите на производството както в земеделието, така и в домашната промишленост. Стигнало се е до положение да няма вече нужда от колективен труд на членовете на рода за обработването например на едно парче земя, което по-рано е ставало с примитивната мотика, тъй като малобройният състав на семейството е бил вече в състояние да обработва своевременно същото парче земя с помощта на новия плуг с железен палешник и с помощта на впрегатните животни. Това довело до възможност да се индивидуализира производството най-напред в рамките на семейството, вместо да продължава като колективно в рамките на рода, а по-после и да възникне и семейна, и частна собственост върху средствата за производство и предметите за потребление. Така оформяващата се частна собственост породила и имуществено неравенство, което се подсилвало още повече вследствие постепенното преминаване на земята в частна собственост, макар и в рамките на селската община. Някои семейства забогатявали, а други изпадали в недоимък, обеднявали. При такива богатеещи семейства промишленият отрасъл от семейното стопанство също така е бил в растеж, докато в беднеещите семейства той е бил в упадък.

За богатите семейства се появила нужда от работна ръка. Тази нужда се изострила, особено след като стадата станали владение на семействата. „Семействата, пише Енгелс, не се размножавали така бързо, както добитъка. За надзираването на добитъка били нужни по-много хора; за тази цел могъл да бъде използуван военноплеменният враг, който при това можел да се размножава като добитък" (Енгелс, Произход на семейството, частната собственост и държавата, стр. 51). Така се появили първите наченки на робството. Редом с военнопленниците започнали да стават роби и хора от бедните семейства. Едновременно с това по-усъвършенствуваните средства за производство позволявали да се реализира принаден продукт, тъй като робът бил поставен в положение да произвежда повече, отколкото да консумира. От друга страна, реализирането на принаден продукт се дължало и на повишението на производителността на труда поради употребата на по-съвършени железни и други оръдия на труда. Обществото се разделило на експлоататори и експлоатирани. Изоставен бил вече принципът на колективното производство и равномерното разпределение на предметите за потребление, който е бил присъщ на първобитно-общинния строй. Появили се класовите различия. Настанала робовладелската обществено-икономическа формация, която продължила до петия век от нашата ера. Известни са в историята източното робство във Вавилония, Месопотамия, Асирия и Египет, което съществувало пет хиляди години преди нашата ера, а също така и античното робство в Гърция и Рим.

„При робовладелския строй, пише Сталин, за основа на производствените отношения служи собствеността на робовладелеца върху средствата на производството, а така също и върху работника в производството - роба, когото робовладелецът може да продаде, да купи, да убие като животно. Такива производствени отношения в общи черти съответствуват на състоянието на производителните сили през този период. Вместо каменни оръдия сега вече хората разполагаха с металически оръдия; на мястото на мизерното и примитивно ловджийско стопанство, което не знаеше нито скотовъдство, нито земеделие, се появиха скотовъдството, земеделието, занаятите (к. м.), разделението на труда (к. м.) между тия клонове на производството, появи се възможност за размяна на продукти между отделни лица и общества, възможност за натрупване на богатства в ръцете на малцина, извърши се действително натрупване на средствата на производството в ръцете на малцинството, създаде се възможност за подчиняване на мнозинството от малцинството и за превръщането му в роби. Тук вече няма общият и свободен труд на всички членове на обществото в процеса на производството - тук господствува принудителният труд на робите, експлоатирани от нетрудещите се робовладелци. Затова няма и обща собственост върху средствата на производство, както и върху продуктите от производството. Тя е заменена с частната собственост. Тук робовладелецът се явява първият и главният пълноценен собственик.

Богати и бедни, експлоататори и експлоатирани, пълноправни и безправни, жестока класова борба между тях - такава е картината на робовладелския строй (Сталин, Диалектически и исторически материализъм, изд. БКП, стр. 42-43).

Едновременно с утвърждаването на робовладелския строй се развили и производителните сили в земеделието и в промишлеността. По-често явление започнала да става размяната, въпреки че в основата си робовладелското стопанство е също така натурално, както първобитно-общинното стопанство. В тези условия се очертавало все повече настъпилото още през време на първобитно-общинния строй обществено разделение на труда и обособяването на труда в скотовъдски, земеделски и занаятчийски труд. Настъпило вече отделянето на първата промишлена форма от земеделието - занаята като професия, с което се е извършило второто голямо обществено разделение на труда, предпоставките за което се появили още в края на първобитно-общинния строй.

Появили се и първите занаятчийски работилници: предачници, тъкачници, дърводелници, ковачници, обущарници, работилници за златарски и други украшения и пр. Занаятчийските работилници при робовладелския строй са били собственост или на робовладелци, или на свободни занаятчии, т. е. на освободени от робство занаятчии. Робовладелските работилници имали за задача да произвеждат главно за задоволяване на нуждите на техните собственици - робовладелците. Само производството, което се оказвало излишно за робовладелците, се продавало. Тежестта падала върху производството на потребителни стойности, а не върху разменни стойности. Свободните занаятчии работели по поръчка, като най-често явление било потребителят, който давал поръчката, да даде и материала за изработването на искания занаятчийски продукт. Заплащането е ставало в натура - със земеделски или скотовъдни продукти, а по-късно и в пари. Освен тези начини на заплащане съществувало и заплащане в натура с част от изделията, които е изработил занаятчията от материалите на потребителя, който е дал поръчката. В такива случаи обикновено занаятчията е продавал получената продукция. Това случайно отначало съприкосновение на занаятчията с „пазара" се превърнало по-късно, заедно с развитието на размяната, в постоянна връзка. Занаятчията започнал да се снабдява сам с материали и да произвежда за уголемяващия се пазар; той станал стокопроизводител. Редом с отделните дребни свободни занаятчии, които не експлоатирали още чужд труд, се развивали като стокопроизводители и робовладелски занаятчийски работилници.

В реда на изложеното дотук относно развитието на промишлеността се поставя въпросът: кога е възникнало занаятчийското предприятие като форма на промишлено стопанство? Според нас отговорът е следният: занаятчийското предприятие е възникнало в своя първичен вид при второто голямо обществено разделение на труда, когато занаятът се е отделил като професия от земеделието в рамките на отделна стопанска единица. Занаятчийското предприятие е първото стопанско предприятие въобще, което е възникнало в историята на икономическото развитие. То е най-старата категория стопанско предприятие.

Възникването на занаятчийското предприятие не се свързва с търговията, а с обособяването на занаятчийската работилница като стопанска единица още в рамките на натуралното стопанство.

В по-късните процеси след третото голямо обществено разделение на труда - когато възниква търговията и лихварството, а по-късно и влоговите, кредитните, преводните и други банкови операции - възникват и търговските, и първите наченки на банковите предприятия. Достигнало се постепенно до употребление на златото и среброто като разменно средство най-напред като благородни метали, а по-късно и като златни и сребърни монети. Стоково-паричните отношения се разширявали постепенно. Това ставало най-вече в градовете, които отначало (още в прехода от първобитно-общинния към робовладелския строй) възникнали главно като крепости (вследствие постоянните войни за богатства и за роби), а впоследствие се превърнали в търговски и занаятчийски средища. Значителна роля за развитието на занаятите и търговията са изиграли и панаирите, които се организирали около храмовете.

Голям разцвет достигнали занаятите и занаятчийските предприятия в стара Гърция и в Римската империя. В тези страни се оформили доста големи занаятчийски работилници, в които се произвеждали най-различни занаятчийски произведения, между които е имало и работилници за производство на оръжия, кораби, каляски и др. Работилниците на занаятчийските предприятия, в някои от които робите наброявали по 10, 20, 30 и повече души, са се развивали благодарение на експлоатацията на евтиния робски труд. Робовладелските собственици на тези работилници, както и на земеделските и скотовъдните стопанства, не са работили. Робовладелските господарски семейства са считали физическия труд за унизителен.

Въпреки наличността на експлоатацията на робите, които са произвеждали принаден продукт, въпреки наличността отчасти на стоково-парични и търговски отношения, които са съществували в разцвета на робовладелския строй, занаятчийските предприятия при този строй нямат характер на капиталистически предприятия. Причината за това е, че наред с икономическата зависимост, робът се е намирал и в правна (извъникономическа) зависимост от робовладелеца. При тези условия робът не е разполагал със себе си, той не е можел да продава своята работна сила, тъй като целият той (робът) е бил пълна собственост на своя господар, който е имал правото да го експлоатира, да го продава или да го убие. „Капитализмът е такава система на стопанство, такава степен от развитието на стоковото стопанство, при която и работната сила на човека се продава на пазара като стока. А това, както видяхме, бе невъзможно да стане при робовладелските отношения (Ж. Натан, Марксистко-ленинското учение за обществено-икономическите формации, III изд. 19,49 г., стр. 161).

Наличността на евтин робски труд е представлявала пречка за развитието на производителните сили в занаятчийските предприятия, както и в другите стопански отрасли на робовладелския строй. Техниката била на ниско ниво. Подобрението на качеството на занаятчийските произведения, т. е. повишаването на тяхната потребителна стойност, към което са се стремили робовладелците и другите експлоататорски слоеве, се е постигало чрез някой поощрения на качествената изработката (награждаване, похвали, дори освобождаване на роби от робство при изпълнение на особени поръчки за качествено производство за господарите) и главно чрез-използуването на много робски труд. При използуването на този труд е имало стремеж към неговото разделение, което е позволявало да се осъществи по-голяма специализация, водеща към по-качествена изработка. За рационална организация и ръководство на занаятчийските предприятия тогава не може обаче да се говори.

Освен наличността на много евтин робски труд решителна пречка за развитието на производителните сили е било отрицателното отношение, което е съществувало тогава у експлоататорската класа към физическия труд изобщо, включително и към занаятчийския труд. Считайки го за унижение, Ксенофонт е твърдял, че физическият труд опозорява гражданина, осакатява тялото му, не му остава свободно време нито да се занимава с обществени работи, нито за беседи с приятели. Платон е считал занимаването със занаяти за унижение. Според него занаятчиите трябвало да бъдат лишени от политически права. (Данните за това отношение към труда са по Островитянов, „Очерки ..." стр. 110). Ясно е, че в условията на такова обществено отношение към физическия труд, което довело и до враждебното противопоставяне на физическия и умствения труд, не е могло да се очаква развитие на занаятчийското предприятие на по-високо организационно ниво. Наистина в тогавашната литература са се третирали понякога и въпроси относно стопанисването и организацията на труда, но това третиране е било насочвано главно към използуването на робския труд по пътя на неговата, насилствена експлоатация чрез икономическата и извъникономическата принуда. Такава организация е срещала непреодолимото противодействие на субективния фактор в производството - роба - който не е бил никак заинтересован в производството на своя господар, а обратно - ненавиждал го е. „Цялата наука на стопанина, пише Аристотел, се свежда до умението да се ползува от своя роб" (цит. по Островитянов, стр. 110). Явно е, че тук се касае до една безчовечна интензификация на робския труд по груб и примитивен начин, но не и до организация, насочена към рационално стопанисване изобщо.

Това положение е съществувало не.само в занаятчийските предприятия, но и в земеделието и скотовъдството. То е предизвиквало у робите омраза към труда и силно недоволство, което отначало се е проявявало в бягство от господарите, а по-късно в бунтове и масови въстания, които, ведно с движението и въстанията на разоряващото се дребно селячество, под действието на господарите на робовладелските латифундии (големи земеделски робовладелски стопанства от заграбени земи) и лихварството, довели до силно разклащане основите на робовладелския строй и създали реални предпоставки за неговото разлагане и унищожение. Процесът на това разлагане съвпаднал и с несполучливите войни, които били водени между римляните и варварите-германци (на брой около 5 милиона), след чиито победи (на германските варвари) земята била разделена на фиоди и предоставена за експлоатация от приближените на краля, наречени феодали. Върху развалините на бившата Римска робовладелска империя възникнала следващата обществено-икономическа формация - феодализмът, при който имаме вече нов, по-прогресивен начин на производство.

Общият упадък на римската робовладелска империя, както и несполучливите войни дали неблагоприятни отражения върху занаятчийските предприятия. „Със спирането на притока на роби остър недостиг от работна сила започнали да чувствуват преди всичко предприятията, занимаващи се с добиване на желязна руда, с производство на всевъзможни тъкани и луксозни предмети, както и предприятията, свързани с работи по снабдяването на градското население. Издадени били цяла редица декрети, забраняващи на занаятчиите да напускат предприятията и да променят професиите си. Дори на ръката на оръжейните майстори била обгаряна специална дъмга, за да се улесни залавянето им в случай на бягство. Съществували и други драконовски мерки, насочени към закрепостяването на занаятчиите (к. м.) Така се извършвал процесът на феодализация в недрата на разлагащата се римска робовладелска империя" (Островитянов, „Очерки . . ." стр. 120-121). Закрепостени били и селяните към земята, която обработвали. „При феодалния строй, казва Сталин, за основа на производствените отношения служи собствеността на феодала върху средствата за производство и неговата непълна собственост върху работещия в производството - крепостния селянин, когато феодалът вече не може да убие, но когато той може да продаде и да купи. Наред с феодалната собственост съществува частната собственост на селянина и занаятчията върху средствата на производство и върху своето частно стопанство, основано върху личния труд (к. м.). Такива производствени отношения в общи черти съответствуват на състоянието на производителните сили през този период. Усъвършенствуването на добиването и обработването на желязото, разпространението на железния плуг и тъкачния стан, понататъшното развитие на земеделието, градинарството, винарството, маслопроизводството, появяването на манифактурните предприятия наред със занаятчийските работници - ето с какво се характеризира състоянието на производителните сили.

Новите производителни сили изискват щото работникът да има някаква инициатива в производството и наклонност към труда, заинтересованост към труда. Поради това феодалът напуска роба като незаинтересован в труда и съвършено безинициативен работник и предпочита да има работа с крепостника, който си има свое стопанство, свои оръдия на производство и който има известна заинтересованост в труда, необходима, за да обработва земята и да плаща на феодала в натура от своята реколта.

Частната собственост получава тук по-нататъшното си развитие. Експлоатацията е почти такава жестока, както и при робството - тя е само малко нещо смекчена. Класовата борба между експлоататорите и експлоатираните е основната черта на феодалния строй" (Сталин, „Диалектически и исторически материализъм", стр. 43-44).

Феодалната експлоатация е почивала, също както и робовладелската, върху икономическата и извъникономическата принуда, но наред със закрепостените към феодалните владения занаятчии е имало и странствуващи занаятчии, които с разрешение на своите феодали са пътували от имение на имение и са продавали своите стоки. През периода на разцвета на феодалния строй (от XI до XVI в.) стопанството преминало постепенно от натурално в парично-стоково. Развивала се все повече и търговията със занаятчийски стоки. В градовете преобладавали занаятчиите и търговците.

Занаятчийските предприятия през време на феодализма са били дребни. Наред с членовете на семействата на занаятчиите в занаятчийските предприятия е имало и наемни работници. Това са били калфите и чираците, на брой от 2 до 5 души. Те са работили при своите майстори срещу издръжка и пари, като по такъв начин са създавали и принадена стойност в полза на своите майстори. По-високото материално и обществено положение обаче, което са имали майсторите, не се е дължало толкова на обстоятелството, че майсторите са били собственици на оръдията за производство (които са били доста примитивни и личният труд е имал решителна роля), а на майсторството на собственика на занаятчийското предприятие. „Затова неговото отношение към чираците и калфите, казва Маркс, не е отношение на капиталист като такъв, а е отношение на майстор в занаята, който в това си качество заема в корпорацията, а заедно с това и по отношение на тях по-високо положение, което трябва да се основава върху собственото му майсторство в занаята" (Архив Маркс и Енгелс, т. 2(7), стр. 109, цит. по Островитянов, цит.кн., стр. 146). Освен това чираците и калфите са престоявали определено време като наемни работници и след това са придобивали правото да полагат калфенски и майсторски изпити и да се обособят като самостоятелни занаятчии.

Вследствие ниското ниво на производителните сили в тогавашните занаятчийски предприятия, които били дребни и с ниска техника, по отношение на тях не може да се говори и за висока вътрешна организация. Като общо явление трудовият процес не се е разлагал на производствени фази, не е имало вътрешна детайлна специализация на труда, а работата относно произвеждането на даден занаятчийски продукт се е извършвала отначало докрай от един и същи майстор при помощта на неговите калфи и чираци.

Характерно за организационното ниво на занаятчийските предприятия през феодалния строй е, че те са имали и своя външна, висшестояща организация. Такава организация е бил занаятчийският цех, който е представлявал съюз на занаятчиите от отделен занаят или от група сродни занаяти. Цеховете са били създадени за предпазване на занаятчийските предприятия от взаимната им конкуренция, чийто застрашителен размер се увеличавал заедно с увеличаването на занаятчийските предприятия. Наред с това цеховете имали задачата да регламентират занаятите, а заедно с това те и регулирали дейността на обединените в тях занаятчийски предприятия, като определяли броя на наемните работници, работната им заплата, продължителността на работния ден, качеството и цените на занаятчийските стоки. Цеховите организации са изпълнявали още ролята на взаимоспомагателни, религиозни, културни, дори и военни организации (във време на война образували цехови бойни единици). Те са имали свои контролни органи (надзиратели), които са контролирали изпълнението на уставните задължения и правилата за производствената дисциплина от страна на отделните занаятчийски предприятия. Начело на цеховата организация е стоял изборен глава, наречен магистър. Общите събрания на цеховите организации са разглеждали общите въпроси на цеховия еснаф и са изработвали цеховия устав.

Тази вътрешна и външна организация на занаятчийските предприятия, която се била утвърдила през периода на разцвета на феодализма, се превърнала по-късно в пречка за развитието на производителните сили в занаятчийските предприятия. Основна причина за това било напредващото развитие на парично-стоковото  стопанство. Пазарите се разширявали все повече. В процеса на разширяването на търговията се разширили и стремежите на по-богати занаятчии към увеличаване на производството, което водело към наемане на повече работници, до нарушение на правилата на цеховите организации, които действували в градовете. Някои такива собственици на занаятчийски предприятия дори се преселвали от градовете в селата, където откривали по-големи работилници, а давали работа и на домашната промишленост. Появил се общ стремеж у собствениците на занаятчийските предприятия към засилена експлоатация на наетите работници - калфи и чираци, което водело до конфликти между експлоатираните и експлоататорите, изразяващи се в стачки и бойкоти. Цеховите организации били насочени при тези условия вече към защита на интересите на собствениците на занаятчийските предприятия, които "се проявявали вече като капиталисти. Стремежът към засилена експлоатация  у тези собственици се дължал и на зависимостта, в която изпадали занаятчиите от търговските капиталисти, които израснали вследствие  отдалечеността  на пазарите.  Някои занаятчии стигнали до разклатено положение, което те се стремили да закрепят чрез увеличаването на доходите си по пътя на експлоатацията. Стремежите към експлоатацията били насочени обаче към използуването на ръчния труд. Занаятчиите и техните цехови организации се отнасяли враждебно към техническите нововъведения и усъвършенствувания. Съществували са дори специални забрани за използуването на някои нововъведения. Така например под възбрана е бил през XIV в. чекръкът и вследствие на забраната е  бил до такава степен забравен, че е трябвало да бъде изобретен наново пред XVI в. Тепавицата, която можела да замести труда на 25 човека, е била изобретена не по-късно от XI в, но използуването й е било забранено и през XV в. в Англия, Фландрия, Франция и другаде. Изобретяването на лентовата машина, която е предшественица на предачния и тъкачния стан, е било посрещнато в Данциг с такава враждебност от цеховите занаятчии, които се страхували, че тя може да ги лиши от източниците на тяхното съществувание, че нейното приложение в производството било забранено, а изобретателят й бил хвърлен в реката Висла от разбунтувалата се тълпа занаятчии. (Данните за това отношение на занаятчиите към техническите нововъведения са по А. Н. Кузнецов, „Поява и развитие  на капиталистическата машинна индустрия", стр. 12).

Тези пречки не са били обаче в състояние да спрат развитието на промишлеността, която се е постоянно разширявала. Производителността на труда в промишления отрасъл се засилвала. Открити били хартията, часовникът, барутът, започнало се производството на чугун чрез високи пещи, което довело до разширяване употребяването на чугуна за производство на оръдия на труда.

Стремежът към златото като разменно средство, който се засилил особено много през XV в., както и нуждата от намиране нови пътища към Изтока - индийските и китайските  пазари, към които не можело вече да се пътува през преките пътища вследствие на завладяването на Византийската империя от турците, довели до откритието на нови земи. В 1492 г. била открита Америка, а през 1498 г. бил открит морският път покрай Африка за Индия. За продуктите на европейската промишленост се разкрили нови необятни пазари. Търговията се разширявала. Производството не достигало. Занаятчийските предприятия не можели вече да удовлетворяват със своето производство нуждите на големия световен пазар, които при новите условия е вече много по-разширен, отколкото през времето на кръстоносните походи през XI-XIII в. (1096-1270 г.), когато (вследствие на победите на кръстоносците от Римската империя, които достигнали чак в областите на Йерусалим) занаятчийските предприятия получили значителен тласък както поради усвояването на някои технически методи на производство, така и поради разширените пласментни възможности за занаятчийските стоки. „Назряла икономическата необходимост за преминаване от дребното занаятчийско производство към едро-капиталистическо производство, манифактурно, а по-късно и машинно" (Островитянов, „Очерки . . .", стр. 169).

Започнало се разлагането на феодализма. „Разлагането на феодализма и развитието на капиталистически отношения се придружавало, от една страна, с нарастване на буржоазията, а от друга страна - със създаване на пролетариата из средите на разоряващите се дребни производители - селяни и занаятчии."

Разпадането на цеховите организации, възникването на манифактурното производство, както и непрестанният технически напредък в областта на промишлеността, което довело по-късно до възникването на машинната индустрия и до обособяването на едрите индустриални предприятия, не е станало обаче причина за изчезването на занаятчийските предприятия, както" и на домашната промишленост.

Занаятчийски предприятия продължават да съществуват и при следващата обществено-икономическа формация - капиталистическата, редом с индустриални предприятия.

При петата обществено-икономическа формация - социалистическата - занаятчийски предприятия също така съществуват, но техният обсег се ограничава постепенно. При социализма относно занаятчийските предприятия от голям брой браншове съществува тенденцията към обособяването им като репаратурни предприятия, тъй като при социализма промишлеността се издига на по-високо ниво вследствие на непрестанното и небивало прогресивно развитие на производителните сили и усъвършенствуването на техниката, което води неминуемо до заместване на някои клонове на занаятчийското производство на готови стоки от индустриалното.

Разбира се, този преход ще продължи значителен период години, когато някои видове промишлена продукция ще се произвеждат само в занаятчийски предприятия, други видове - само в индустриални предприятия, а някои видове промишлена продукция ще се произвеждат едновременно и в занаятчийски, и в индустриални предприятия. Такава тенденция съдържа и българският петгодишен държавен народностопански план за 1943/1953 г. по отношение на занаятчийските предприятия в България. Освен това в плана е предвидено социализирането на занаятите чрез кооперирането на отделните занаятчии в трудово-производителни занаятчийски кооперативни предприятия, както и чрез основаването на държавни и общински занаятчийски предприятия, в които не само се запазва, но се насърчава занаятчийското индивидуално майсторство като присъщ белег на занаятчийското производство. По-нататък при разглеждането на социаликономическата същност на капиталистическото и социалистическо индустриално предприятие ще се запознаем по аналогия и със социаликономическата същност на капиталистическите и социалистически занаятчийски предприятия.

 

Източник на съдържанието е "Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия", издание от 1950 год. Текстът е обработен и адаптиран от екипа Счетоводство.net.

Други ресурси на счетоводна информация, които може да са ви интересни и полезни:


Съдържание