Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводство от Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводство и калкулации

Индустриални предприятия

Индустриалните предприятия са третият вид промишлени предприятия. Те са възникнали от манифактурните предприятия, които са изиграли ролята на преходна историческа промишлена форма от занаятчийските към индустриалните предприятия.

Периодът, през който са просъществували манифактурните предприятия, обхваща приблизително последните три столетия на феодалната епоха от 1500 г. до 1765 г., както бележи Маркс („Капиталът", т. I, стр. 275). Тези предприятия за масово производство на занаятчийски стоки са възникнали вследствие на развилите се големи нужди и възможности за пласмент на такива стоки на световния пазар, включително и пазарите в новите земи, както подчертахме това в предшествуващия раздел. Манифактурните предприятия са съществували едновременно с по-дребните занаятчийски предприятия (а също и наред с домашната промишленост) и са се отличавали от занаятчийските предприятия по своята големина и по вътрешното  разделение и  специализацията на труда.

Както при занаятчийските, така и при манифактурните предприятия производството е ръчно. Оттук произхожда и думата манифактура (manifactura), която се състои от латинските думи manus (ръка) и fació (правя) и означава правене с ръка, ръчна изработка.

Манифактурното предприятие се е обособило като класически образец на кооперация, почиваща на разделението на труда. Маркс дава следното определение на понятието кооперация („Капиталът" т.I, стр. 266): „Формата на труда на мнозина, които планомерно и съвместно работят в един и същи производствен процес или в различни,но свързани помежду си производствени процеси се нарича кооперация (съединение на сили).

Както се вижда, определението, което лава Маркс на понятието кооперация, съдържа два основни, много важни съставни елемента: а) съвместен и планомерен труд на мнозина, б) работата на тези мнозина в един и същи процес или различни, но свързани помежду си производствени процеси. Тук няма още елементът разделение на труда, за който споменахме преди малко. Без този елемент кооперацията представлява просто съединение на сили, проста кооперация, а при наличността на този трети елемент - разделението на труда - кооперацията става вече сложно съединение на сили, сложна кооперация, добиваща своя класически образ в манифактурата. Ясно проличава оттук съществената разлика, която съществува между простата кооперация и мин фактурата. Маркс разглежда дълбоко аналитично въпроса за простата кооперация, за манифактурата и разделението на труда и за машинарията и едрата индустрия, които представляват трите основи и стадия в развитието на повишението на производителността на труда, разглеждайки производството на относителна принадена стойност. Но дълбокият анализ, който направи Маркс при това свое изследване, позволява да се вникне по-дълбоко и в интересуващите ни въпроси относно манифактурното предприятие като преходна промишлена форма.

Ще разгледаме последователно същността на посочените три основни съставни елемента на понятието манифактура, които представляват трите основни характерни черти на манифактурното предприятие и които го отличават от предшествуващите го исторически форми на промишлеността.

а. Съвместен и планомерен труд на   мнозина. Маркс подчертава, че в своите наченки манифактурата едва ли се различава от цеховото занаятчийско производство по нещо друго освен по по-големия брой работници. Работилницата на цеховия майстор е само разширена. Така че разликата на първо време е само количествена. Но от това произхождат редица последствия. Така, от съвместното действие на мнозина, се получава по-голяма продукция, отколкото от единичните действия на същите мнозина, макар и да,се касае за едно и също времетраене, „. . . една дузина работници заедно ще дадат, подчертава Маркс, в един едновременен работен ден от 144 часа много по-голям общ продукт, отколкото  12 отделни работници, всеки от които работи 12 часа или отколкото един работник, който работи 12 дни под ред" („Капиталът", т. I, стр. 266). Това се дължи на обстоятелството, че съвместният труд повишава индивидуалната, работоспособност на отделните работници и създава масова сила, а освен това общественият контакт, който се създава, поражда, казва Маркс, едно съревнование и особено възбуждение на жизнения дух, които повишават индивидуалната работоспособност на отделните работници. „От друга страна, расте мащабът на общо употребяваните средства за производство. Една стая, в която работят 20 тъкачи с техните 20 стана, трябва да бъде доста по-просторна от стаята на един независим тъкач с двама калфи. Но постройката на една работилница за 20 души струва по-малко труд, отколкото постройката на 10 работилници за по двама души и по този начин изобщо стойността на масово концентрираните и общи средства за производство не расте пропорционално на техния размер и техния полезен ефект. Общо използувани средства за производство прехвърлят върху отделния продукт по-малка съставна част от своята стойност - отчасти, защото общата стойност, която те прехвърлят, се разпределя едновременно на по-голяма маса продукти, отчасти, защото те в сравнение с единичните  средства за производство влизат  в   производствения процес  наистина с абсолютно  по-голяма, но ако се   вземе  предвид сферата на тяхното действие - с относително по-малка стойност. С това се намалява стойността на  съставната част от постоянен  капитал, а значи пропорционално на неговата величина  спада и общата стойност на стоката. Резултатът е същият, както ако средствата за производство на стоката се произвеждат по-евтино. Тази икономия при употребата на средствата за производство произтича само от тяхната обща консумация в трудовия процес  на мнозина. И средствата за производство добиват този характер, като условие на  обществения  труд  или  обществени  условия   на труда - за разлика от разпокъсаните и относително скъпи средства за производство на единичните самостойни работници или дребни майстори, дори и когато мнозина не работят обединено, а са заедно само по пространство. Част от сечивата на труда добиват този обществен характер, преди да го добие самият трудов процес" („Капиталът", т. I, стр. 265).

По отношение на пространството кооперацията води до едно разширение на сферата на труда, но същевременно тя води до „възможност в съотношение с мащаба на производството, за пространствено стесняване на производственото поле" (Маркс, „Капиталът" т. I, стр. 268) Работилницата, в която ще работят 20-те тъкачи с техните 20 стана, за които споменава Маркс, ще бъде доста по-просторна, но тя няма да бъде десет пъти по-голяма от работилницата за двама души. „Това ограничаване на пространствената сфера на труда при същевременно разширяване на сферата на неговото действие, с което се спестяват цяла маса фалшиви разноски (faux frais), произлиза от конгломерирането на работниците, от сбиването на различни трудови процеси и от концентрацията на средствата за производството" (Маркс, „Капиталът" т. I, стр. 269). Маркс сочи тези и други още примери, за да докаже увеличението на относителната принадена стойност, но с оглед на интересуващия ни въпрос за манифактурното предприятие тези обстоятелства имат за нас и друго значение. Те пораждат и сравнително сложни проблеми на организацията на труда. Ето защо Маркс със своята дълбока аналитичност още тук поставя наред с понятието съвместно и понятието планомерно. В понятието планомерно се съдържа не само крайната цел на манифактурния капиталист - да извлече колкото се може повече принадена стойност, но и пътя към тази цел, състоящ се в конкретното подреждане и съпоставяне на производителните сили в процеса на производството, тяхната организация. Проблемите относно организацията на труда на мнозината работници в манифактурното предприятие са в зависимост от това, дали се касае до планомерен и съвместен труд в един и същ производствен процес, или до различни, но свързани помежду си производствени процеси, а също така и от степента на разделението на труда в манифактурното предприятие.

б. Работа в един и същ или различни, но свързани помежду си производствени процеси. Очевидно тук се касае до една и съща крайна цел - произвеждането на определен продукт. В зависимост от естеството на този продукт работата може да бъде в един и същ производствен процес или пък в различни, но свързани помежду си производствени процеси. Изясняването на тези въпроси в рамките на манифактурното предприятие е неразделно свързано обаче с въпроса за третия елемент - разделението на труда. Ето защо явява се необходимост да разгледаме и елемента разделение на труда, след което вече бихме могли да се позовем и на конкретни примери относно типичното манифактурно производство. .

в. Разделение на труда. Разделението на труда в рамките на манифактурното предприятие трябва да се различава строго от общественото разделение на труда. Наистина при манифактурното предприятие съществуват и двата вида разделение на труда, но и при него границата е съвсем ясна. Водейки началото си от занаята, манифактурата като форма на промишлено стопанство е по-късен резултат на второто голямо обществено разделение на труда, при което от земеделието се е отделила първата промишлена форма -занаятът като професия. Но при манифактурата съществува и вътрешно разделение на труда в рамките на производствения процес на манифактурното предприятие. „По тоя начин манифактурното разделение на труда, от една страна, предполага известна степен на развитие на общественото разделение на труда, а от друга страна - то го развива по нататък - такова е териториалното разделение на труда" (Енгелс, „О капитале Маркса", стр. 96, цит. по Ж. Натан „Маркс-ленинското учение за обществено-икономическите формации", стр. 338). „Но между общественото и манифактурното разделение на труда винаги има тази разлика, че при първото необходимо се произвеждат стоки, докато при второто частичният работник не произвежда стоки. Затова при последното съществува концентрация и организация, а при първото раздробеност и безредие в конкуренцията" (Ж. Натан, цит. съч., стр. 338). „Ако имаме предвид само самия труд, подчертава Маркс, разделението на общественото производство на неговите големи родове, като земеделие, промишленост и т. н., може да бъде означено като разделение на труда изобщо, разделението на тези родове на производството на видове и разновидности - като разделение на труда в частност, а разделението на труда вътре в работилницата - като разделение в подробности" (Маркс, „Капиталът", т. I, стр. 287). Именно разделението на труда в подробности вътре в работилницата е свързано със сложен комплекс от организационни подробности.

В зависимост от обстоятелството, дали съвместната и планомерна работа се проявява в различни, но свързани помежду си производствени процеси, или тя се проявява в един и същ производствен процес, манифактурата може да бъде разнородна (хетерогенна) или еднородна (органическа).

При първия вид манифактура участвуват работници от разнородни самостоятелни занаяти, обединени в една работилница под командата на  един капиталист. „Например, казва Маркс, една карета е била цялостният продукт на труда на голям брой независими занаятчии, като колар, сарач, шивач, железар, медникар, стругар, реснар, стъклар, бояджия, лакировач, златар и т. н. Каретната манифактура обединява всички тези различни занаятчии в една работилница, гдето те съвместно извършват своята работа. Наистина една карета не може да се позлатява, преди да бъде направена. Но ако едновременно се правят много карети, постоянно може част от тях да се намира във фазата на позлатяването, докато друга част преминава през друга, по-раншна фаза от производствения процес. Тук ние още стоим на почвата на простата кооперация, която заварва своя материал от хора и неща. Но твърде скоро настъпва съществена промяна. Шивачът, железарят, сарачът и т. н., които вече са заети само в каретното производство, малко по-малко заедно с навика загубват и способността си да изпълняват своя стар занаят в целия обем. От друга страна, тяхната сегашна едностранчива дейност вече добива такава форма, която е най-целесъобразна за стеснената сфера на действие. Първоначално каретната манифактура се явявала като комбинация на самостойни занаяти. Постепенно тя става разделение на каретното производство на неговите различни особени операции, всяка от които се кристализира като изключителна функция на един работник, а тяхната съвкупност се изпълнява от сдружението на тези частични работници. Текстилната манифактура и цял ред други манифактури са изникнали също така от комбинацията на различни занаяти под командата на един и същ капитал" (Маркс, „Капиталът", т. I, стр. 275).

Посочената в този пример на Маркс специализация на труда от разнородни занаяти се свежда в рамките на манифактурното производство към специализация (разделение) на труда относно отделни фази от производствения процес на манифактурното предприятие - производствения процес на каретата, който обединява в себе си различни, но свързани помежду си производствени процеси - тези от отделни занаяти. Още по-класически пример на хетерогенна манифактура е примерът с часовника, посочен от Маркс, с който Уилиям Пети илюстрира манифактурното разделение на труда. От индивидуално произведение на  един нюрнбергски занаятчия часовникът се е превърнал в обществен продукт на безброй частични работници, като: производител на недообработени механизми, на пружини, на циферблати, на спирали, на стрелки, на капаци; златари; и всички с много техни разновидности, като например производител на колелца, на механизма на стрелките, производител на игли-оси, производител на анкарови функции, на баланси, полировач на стоманените части и други, рисувач на цифри, производител на циферблати, гравьор и т. н., и накрая - репасьор, който сглобява целия часовник и го предава, пуснат в ход (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 280).

При втория вид манифактура - органическата, която представлява по-съвършена форма, няма и следа от отделни занаяти, нито специализиране на отделни занаяти в рамките на един цялостен производствен процес, а има разпадане на един и същ еднороден производствен процес на съставни фази, следващи една след друга последователно и неразделно. Адам Смит дава следния класически пример на органическа манифактура, който се отнася до изработването на топлийки през негово време: „Един работник тегли тела, казва той, друг го изправя, трети обрязва, четвърти заостря края,, пети източва единия край, за да тури главичката; приготвянето на самата главичка изисква две или три самостоятелни операции; поставянето им съставя отделна операция, полировката на топлийката - друга; самостоятелна операция е даже загъването на топлийките в пакетчета. Така че сложният труд за производството на топлийки е разделен приблизително на осемнадесет самостоятелни операции, които в някои манифактури се изпълняват от различни работници, докато в други един и същ работник често пъти изпълнява две или три операции" (Адам Смит, „Богатство народов", т. I, стр. 10, цит. по Ж. Натан, цит. съч., стр. 335).

Както се вижда, и при двата вида манифактура се касае все до един процес, при който операциите протичат от ръка на ръка. Крайната форма на манифактурата е винаги една и съща - „един производствен механизъм, чиито органи са хора" (Маркс, „Капиталът", том 1? стр. 276). Този производствен механизъм се изгражда организационно по пътя на кооперирането и разделението на труда на голям брой хора. Подчертавайки, че кооперирането на труда е една от основните характерни черти на манифактурното предприятие, ние трябва да имаме предвид, че кооперацията не се е появила едва през манифактурния период, а много по-рано - още в условията на първобитната икономика и по-късно, но между докапиталистическата кооперация и капиталистическата кооперация съществува голяма разлика, но този въпрос не представлява сега предмет на нашето внимание.

От изложеното дотук относно същността и организацията на производството в манифактурното предприятие проличава ясно и капиталистическият характер на същото. Докато при дребното занаятчийско предприятие съществуващите наченки на експлоатация на труда на чираците и калфите се основаваха на майсторството на собственика на занаятчийската работилница, поради което Маркс подчертава, както посочихме, че това не е отношение на капиталист като такъв, при манифактурните предприятия е налице капиталистическата експлоатация в пълен вид. В своя труд „Развитието на капитализма в Русия" Ленин дава изобилни данни за възникването на манифактурата в различните клонове на промишлеността и за нейния груб капиталистическо-експлоататорски характер. Наред с разделението и специализацията на труда в манифактурата се е достигнало и до високо развитие на специализацията на различните инструменти „Диференциацията на работните инструменти, чрез която инструменти от един и същ вид получават особени трайни форми за всяко тяхно особено приложение, и тяхната специализация по силата на която всеки такъв специален инструмент действува в целия си капацитет само в ръцете на специфични частични работници - са характерни за манифактурата само за различни операции в един и същ процес. Манифактурният период опростява, подобрява и разнообразява сечивата на труда, като ги приспособява към изключителните функции на частичните работници. С това той създава едно от материалните условия за машините, които се състоят от комбинация на прости инструменти" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 279).

Цялата тази специализация на труда и на инструментите в манифактурното предприятие е насочена към максималната интензификация на труда и максималното извличане на принадена стойност от работника.

Вследствие на детайлното разлагане на производствения процес в манифактурното предприятие на последователно протичащи съставни фази и опростотворяването на голям брой от трудовите функции е станало възможно да се използува трудът на множество неквалифицирани работници наред с квалифицираните, които са се създавали в дребните занаятчийски предприятия, а също така и в самите манифактурни предприятия. Но набирането на голям брой неквалифицирани работници през част от периода на манифактурата е било свързано с големи трудности поради липсата на такива. Женският и детският неквалифициран труд също не е бил използуван още по онова време в голяма степен, тъй като се е срещала силна съпротива от страна на мъжете. А между това нуждите от масово производство на по-големи количества стоки нараствали постоянно поради разширението на пазарите и търговията. Всичко това благоприятствувало преминаването от ръчно към машинно производство, характерно за което е разлагането на производствения процес на части, като частичният работник се замества от машината и се получава бърза и масова продукция.

Настъпила по такъв начин епохата на едрото машинно производство, на фабрично-заводското производство, което е било изгодно за капиталиста, тъй като в него се разкривали много повече възможности за производство на принадена стойност, а от друга страна, нуждите на пазара се задоволявали в по-голяма степен. Възникнали големи фабрики, едри капиталистически индустриални предприятия, при които преобладаващо участие в производствения процес имала вече машината, а не ръчния труд. Този процес не се е извършил, разбира се, изведнъж, а постепенно, заедно с откритието на машините. „Най-напред машините се появили в младата памучна индустрия, където не са могли да бъдат приложени стеснителните цехове ограничения. В 1765 г. тъкачът Харгрьове изнамерил механичната предачка и я нарекъл в чест на дъщеря си - „Джена". Тази машина изтегляла 16 нишки едновременно. Работата на човешките пръсти, които по-рано изтегляли и усуквали памучните влакна, сега се извършвала от машина. Изнамерени били също и механическите тъкачни станове. Сега само в една фабрика, в едно здание, което имало няколко етажа, работили по двеста, триста, дори шестстотин души работници. Първата фабрика била построена от бръснаря Аркрайт, ловък и практичен човек, който откраднал едно чуждо изобретение. В 1784 г. лаборантът от Глазговския университет Уайт изнамерил усъвършенствуваната машина, над която работил много години" (И. В. Ефимов, „Нова история", стр. 7, цит. по Ж. Натан, цит.  съч., стр. 340).

В резултат на въвеждането на машините в промишленото производство се извършил известният в историята индустриален преврат, който обхваща цял период от края на феодалния строй и началото на капиталистическия строй (от средата на XVIII до средата на XIX в.).

Процесът на индустриалния преврат се е ускорил и от машинизирането на транспорта. В 1807 год. в Съединените щати се появил първият параход на Фултон. В 1814 и 1815 г. - първият парен военен параход, построен също от Фултон. В 1814 г. англичанинът Стефенсон изобретил локомотива, а в 1825 г. е бил построен първият железен път (вж. А. Н. Кузнецов, „Поява и развитие на капиталистическата машинна индустрия", стр. 27).

Вследствие на големия и сравнително бърз прогрес на машинизацията на производството манифактурата се разпадала бързо, като оставали да съществуват или машинизирани индустриални предприятия, или дребни занаятчийски предприятия. По този начин се е завършил преходът от манифактурата към едрата машинна индустрия, който продължил около сто години и който съвпада със заменяването на феодалния строй със следващата обществено-икономическа формация - буржоазно-капиталистическия строй, при който се развиха индустриалните предприятия във всички клонове на промишления народностопански отрасъл.

Възникването на индустриалните предприятия представлява третият основен исторически стадий на повишаване производителността на труда при капитализма (след простата кооперация и манифактурата с разделението на труда) - стадият ла машините и едрата индустрия. Употребата на машината и засилената чрез това експлоатация на труда, водеща към производство на повече относителна принадена стойност в полза на капиталиста, представлява една от характерните черти на капиталистическите индустриални предприятия. В капиталистическите индустриални предприятия, в целия капиталистически строй „за основа на производствените отношения, казва Сталин, служи капиталистическата собственост върху средствата за производство, изключваща собствеността върху работещите в производството - наемните работници, които капиталистът не може нито да убива, нито да продава, понеже те са свободни от лична зависимост, но които бидейки лишени от средствата на производство, за да не умрат от глад, са принудени да продават на капиталиста своята работна сила и да влачат на врата си ярема на експлоатацията" (Сталин, „Диалектически и исторически материализъм", стр. 44).

Индустриалните предприятия са израснали от манифактурните предприятия, като на мястото на типичното за манифактурните предприятия коопериране на труда е възникнало кооперирането на машините. Въвеждането на машините в производството е поставило на нови, рационални за капиталиста начала цялото производство, разкрило е широки възможности за прилагане на науката и е тласнало както техниката, така и технологията към бърз прогрес. Разбира се, появата на машините не съвпада исторически с появата на индустриалните предприятия. Както бе отбелязано и на друго място, машини са били изобретени още през древните времена, при робовладелския строй (водната мелница,, водната помпа и ,др.), през средните векове при феодалния строй (автоматичният часовник, машината за книгопечатане, вятърната мелница и др.), а също така и през манифактурния период през феодалния строй (машини за надробяване на руда и др.), но използуването на тези машини в производството е представлявало ограничено явление. До края на периода на манифактурните предприятия производството си е останало с ръчна техника вследствие невъзможността да се замени ръчният труд (стигащ в много случаи до изкуство в занаятчийското майсторство) с машината, първо, поради липса на достатъчно машини и второ, поради това че трудът е бил и значително по-евтин и е представлявал по-голяма изгода за капиталиста. Впрочем въпросът за изгодността на капиталиста от въвеждането на машината в производството е имал ръководно значение и за периода на самия индустриален преврат, както и по-късно.

Ръководейки се от стремежа към печалба,капиталистите са въвеждали. с/пЛ, и въвеждат дадена машина в промишлените предприятия само при положение, че стойността на амортизиращата се част от тази машина е по-ниска от стойността на работната сила, която трябва да заплащат те за определена промишлена продукция. „Има голяма разлика, пише Маркс, между машината като елемент за образуване на стойности машината като елемент за произвеждане на продукт" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 315). За капиталиста има значение машината като елемент за образуване на стойност. „Разгледано изключително като средство за поевтинява н е на продукта, границата за употребата на машинарията е дадена от това, че нейното собствено производство струва по-малко труд, отколкото замества нейното приложение. За капитала обаче тази граница е изразено по-тясно. Тъй като той плаща не вложения труд, а стойността на вложената работна сила, за него употребата на машини се ограничава от разликата между стойността на машината и стойността на заместваната от нея работна сила" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 319). Поради тези причини машините са се въвеждали и твърде неравномерно както в отделните страни, така и в отделните клонове на индустрията. „Затова днес в Англия, продължава Маркс, се изнамират машини, които се употребяват в Северна Америка, както в XVI и XVII в. Германия е изнамерила машини, които се употребявали само в Холандия, или както много френски изобретения в XVIII в. са били използувани само в Англия. В развитите от по-преди страни самата машина, с нейното приложение в някои промишлени клонове, произвежда такъв излишък от труд в други клонове, че тук спадането на работната заплата под стойността на работната сила възпрепятствува за употребата на машини и я прави излишна и често пъти невъзможна от гледна точка на капитала, чиято печалба и без това произтича от намерението не на вложения, а на платения труд" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 320).

Основен закон за капиталиста е машината да бъде въведена в производството само тогава, когато нейната стойност е по-ниска от плащаната от капиталиста стойност на работната сила която замества тя (машината). Ще изясним този закон чрез един нагледен калкулационен пример в опростен вид. Количеството X от продукция А се произвежда в индустриално предприятие У за един ден с участието на 10 работници с надница по 400 лв. на един работник. Капиталистът обаче е решил да замени десетте работници с една машина, чиято амортизация за един работен ден възлиза на 3000 лв. Разсъжденията на капиталиста в случая са следните: Общата сума' на работната заплата, с която капиталистът ще заплати изразходената през въпросния работен ден работна сила, е 4000 лв. Толкова лева ще трябва да калкулира той в себестойността на продукцията. Ако въведе въпросната машина, той ще трябва да калкулира в себестойността на продукцията само 3000 лв., на колкото лева възлиза стойността на амортизацията на въпросната машина за същото работно време, през което той експлоатира наемните работници. Следователно икономическата причина, поради която капиталистът въвежда машината, е разликата от 1000 лв., която за него представлява печалба, защото и при въвеждането на машината капиталистът ще продаде продукцията по цена, основаваща се на 4000 лв., колкото е определената въз основа на средното обществено необходимо работно време стойност на работната сила на живия труд на въпросните 10 работници. Ако амортизацията на въпросната машина възлизаше на 4500 лв., капиталистът нямаше да въведе машината, защото тя би му донесла загуба 500 лв. Възможно е в последния случай въпросната машина да спестява много труд, да може да облекчава труда на останалите работници в индустриалното предприятие и пр., но това за капиталиста не е от значение, щом като той не печели.

Очевидно въвеждането на машината в промишленото производство е било съпроводено с изгоди за капиталистите, поради което, както и поради редицата други благоприятни обективни условия (като разширението, на пазарите и пр.) от манифактурните предприятия са израснали едрите машинизирани индустриални предприятия.

Процесът на машинизирането на производствения процес и възникването на едрите индустриални предприятия не се е извършил обаче изведнъж. Самото производство на машини е започнало в манифакурните предприятия, както вече споменахме, като по-късно са се създали и специални машиностроителни индустриални предприятия.

Всяка една от частите на машината, като средство на труда, има своя история, но нейното разглеждане не представлява настояща наша задача. Ние ще се задоволим само да отбележим разграничението, което прави Маркс на машинарията. „Всяка развита машинария се състои от три съществено различни части: двигателна машина, трансмисионен механизъм и, най-сетне инструментална машина или работна машина. Двигателната машина действува като движеща сила на целия механизъм... Трансмисионият механизъм... регулира движението, изменя, където трябва неговата форма, например от перпендикулярно в кръгово, разпределя го и го пренася върху работните станове. Първите две части на машинарията съществуват само за да предават на инструменталната машина движението, чрез което тя обхваща предмета на труда и го изменя целесъобразно. Тъкмо от тази част на машинарията, от инструменталната машина, изхожда индустриалната революция в XVIII в. Ако се вгледаме по-отблизо в инструменталната машина, или същинската работна машина, ще намерим, че в нея общо взето отново се появяват, макар често .пъти в твърде модифицирана форма, същите апарати и сечива, с които работят занаятчията и манифактурният работник (к. м.) - само че не вече като сечива на човека, а като сечива на един механизъм, или механически сечива. Или цялата машина е само ново повече или по-малко изменено механическо издание на стария занаятчийски инструмент... Така че инструменталната машина е механизъм, който, като получи нужното движение, извършва със своите сечива същите операции, които по-рано с подобни сечива е извършвал работникът. Дали двигателната сила изхожда от човека или пък от някаква машина - това никак не изменя същността на работата" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 303-304).

По-нататък Маркс подчертава съществената разлика, която съществува между кооперацията на множество еднородни машинни системата от машини. В това отношение в машинизираното индустриално предприятие съществува на пръв поглед аналогичност с положението в ръчното манифактурно предприятие, но всъщност между тях има дълбока разлика. «Целият процес, който в манифактурата е бил разделен и се е извършвал последователно, тук се извършва от една работна машина, която действува чрез комбинацията на различни сечива. Все едно дали такава работна машина е само механическо възпроизвеждане на едно сложно ръчно сечиво или комбинация от разнородни прости инструменти, индивидуализирани от манифактурата - във фабриката, т. е. в основаната на машинно производство работилница, всеки път отново изпъква простата кооперация, и то преди всичко (ние тук оставяме настрана работника) като пространствена конгломерация на еднородни, едновременно и заедно действуващи машини. Така, една тъкачна фабрика се образува от събирането на един до друг много механични тъкачни станове в едно здание, а фабриката за облекло - от събирането една до друга на много шевни машини. Но тук има техническо единство, тъй като многото еднородни работни машини получават импулс едновременно и равномерно от пулсирането на един общ първоизточник на движение, което им се предава чрез трансмисионния механизъм, отчасти общ за всички тях, като за всяка отделна инструментална машина се отделят само отделни разклонения. Както много сечива съставят органите на една работна машина, също тъй много работни машини сега вече образуват еднородни органи на един и същ двигателен механизъм" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 308).

Дотук машинното устройство на индустриалното предприятие се свежда, както се вижда от приведения цитат от Маркс, до проста кооперация на еднородни и едновременно действуващи инструментални (работни) машини, които се намират в пространствена конгломерация, тъй като те действуват в едно общо фабрично помещение. Тук няма още приложение на вътрешното разделение на труда, няма още система от разнородни машини. Последната е налице, когато „предметът на труда преминава през цяла редица от свързани помежду си последователни процеси, изпълнявани от верига от разнородни, но взаимно допълващи се работни машини. Свойствената на манифактурата кооперация, основана на разделението на труда, се явява тук отново, но сега като комбинация на частични работни машини. Специфичните сечива на различните частични работници, например в текстилната манифактура - сечивата на дръндаря, на влачаря, на стригаря, на предача и др. се превръщат сега в сечива на специфицирани работни машини, всяка от които съставя особен орган за дадена особена функция в системата на комбинирания работен механизъм. В клоновете, в които машинната система се въвежда за пръв път, самата манифактура й доставя самораслата основа на разделението, а оттам и на организацията на производствения процес. Но тук веднага изпъква една съществена разлика. В манифактурата работниците са длъжни поотделно или на групи да изпълняват всеки отделен частичен процес със своите занаятчийски инструменти. Макар че и работникът се нагажда към процеса, но и процесът от по-рано е приспособен към работника. Тоя субективен принцип на разделението на труда отпада при машинния начин на производство. Тук общият процес обективно, разгледан сам за себе си, се разлага на своите съставни фази и проблемата за извършването на всеки частичен процес и за свързването на различните частични процеси се разрешава чрез техническо прилагане на механиката, химията и т. н., при което естествено теоретичната концепция, както и преди, трябва да бъде усъвършенствувана въз основа на практически опит, натрупан в широки размери" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 308, 309). Вследствие на това усложнение и на специфичните нужди, които възникват във връзка с ръководството на производствения процес, в индустриалното предприятие намира приложение високо квалифицираният труд на специален инженерно-технически персонал, какъвто не съществува в ръчните манифактурни предприятия. „Както в манифактурата, подчертава по-нататък Маркс, непосредствената кооперация на частичните работници създава определени числени съотношения между отделните работнически групи, така в разчленената машинна - система непрекъснатото работене на частичните машини една във връзка с друга създава определено отношение между техния брой, техния размер и тяхната скорост. Комбинираната работна машина, която сега вече е разчленена система от отделни разнородни работни машини и от групи от такива машини, е толкова по-съвършена, колкото по-непрекъснат е нейният цялостен процес, т. е. с колкото по-малки прекъсвания суровият материал преминава от първата си фаза до последната си фаза, значи - колкото повече самият механизъм вместо човешки ръце го пренася от една производствена фаза в друга. Докато в манифактурата това изолиране на отделните процеси е принцип, даден от самото разделение на труда, в развитата фабрика, напротив, господствува континюитетът на отделните процеси" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 310).

Един по-подробен анализ на мисълта на Маркс за числените съотношения на работниците, за комбинирането на частичните работни машини и за континюитета на технико-производствения процес в индустриалното предприятие би ни довел неминуемо до сложната проблематика относно организацията на индустриалното предприятие, до проблемите за пропорционалностите на производствените елементи, до проблемите относно съчетанието на живия и овеществения труд в индустриалното предприятие и пр., но това са въпроси, мястото на чието разглеждане не е в този отдел, тъй като нашата задача тук се свежда до изясняването на същността на машинизирания производствен процес, до който е достигнало развитието на промишлеността в своята най-висша организационна форма, каквато представлява индустриалното предприятие през буржоазно-капиталистическата обществено-икономическа формация.

Възникването на капиталистическите индустриални предприятия не е ставало с еднакви темпове в различните страни, както споменахме и по-рано, въпреки че стремежът на промишления капиталист за повече печалба го е тласкал към възможното по-бързо преминаване от дребното занаятчийско стоково производство към манифактурното и впоследствие към машинното индустриално производство. В Англия например, която минава за класическа страна на капитализма, преходът към машинната индустрия се е извършил много по-бавно, отколкото например в изостаналата царска Русия. Това се дължи на обстоятелството, че страните с изостанала техника се ползуват от готовите изобретения на страните с напреднала техника и изграждат своята индустриална техника в относително по-кратки срокове.

Разглеждайки развитието на капитализма в Русия и тясната връзка, която съществува в последователните форми на промишлеността в Русия, Ленин сочи следните факти, които могат да послужат за пример на подкрепа на тази констатация: „Сава Морозов е бил крепостен селянин (откупил се в 1820 г.), овчар, колар, тъкач-работник, тъкач-кустар, който е ходил пеша в Москва да продава своята стока на закупчици, след това собственик на дребно заведение - на раздавателна кантора - на фабрика. Умрял в 1862 г., когато той и многото му синове са имали две големи фабрики. В 1890 г. в четирите фабрики, принадлежащи на неговите потомци, са работили 39 хиляди работници, произвеждащи изделия за 35 милиона рубли. В коприненото производство на Владимирска губерния цяла редица крупни фабриканти са израсли из тъкачите-работници и тъкачите-занаятчии. Най-едрите фабриканти в Иваново-Вознесенск (Куваеви, Фокини, Зубкови, Кокушкини, Боброви и мн. др.) са излезли от старите занаятчии. Брокатните фабрики в Московска губерния са били все занаятчийски домашни работилници. Фабрикантът от Павловския район Завалов още от 1864 г. „ясно помнел времето, когато той самият е бил прост работник у майстора Хабаров". Фабрикантът Варипаев е бил дребен занаятчия; Кондратов е бил занаятчия, ходил пеша в Павлово с торба свои изделия. Фабрикантът Асмолов е бил коняр у амбулантни търговци, след това дребен търговец, собственик на дребна работилница за тютюневи изделия, след това фабрикант с многомилионни обороти, и т. н. и т. н." (Ленин, „Развитието на капитализма в Русия", стр. 456-457). Примери като тези, които сочи Ленин, могат да се намерят и относно други капиталистически страни.

Целият XIX в. е век на бързото развитие на индустриалните предприятия във всички капиталистически страни. Този процес на бързо развитие на индустриалните предприятия се извършил съвместно с натрупването на големи капитали, представляващо едно от условията за развитието на едрите индустриални предприятия. Натрупване на капитали се е извършило и в останалите стопански отрасли, където също така възникнали крупни търговски, транспортни, банкови, земеделски и други видове стопански предприятия.

Процесът на натрупването на големи капитали, който продължава да се развива паралелно с бързото развитие на индустриалните и други видове предприятия, започва обаче много по-рано. Неговото начало е в така нареченото от Маркс „първоначално натрупване" на капитали. Първоначалното натрупване на капитали се различава от по-късната капиталистическа акумулация (натрупване на капитали). Първоначалната акумулация, която се е появила още през XV в. (първоначалното натрупване), Маркс счита за изходна точка на капиталистическата акумулация. Докато през време на първоначалната акумулация капиталите са се натрупвали по пътя на изгонването на селяните от земята, заграбването на общинските земи, заграбването на земи и богатства в колониите, морското разбойничество и пиратство, протекционните мита и пр., то през време на индустриалния капитализъм натрупването на капитали става вече по пътя на капиталистическата експлоатация, т. е. по пътя на създаването на принадена стойност. „От натрупването на капитала върху базата на капитализма, казва Ленин, трябва да различаваме така нареченото първоначално натрупване: насилственото отделяне на работника от средствата за производство, прогонването на селяните от земята, заграбването на общинските земи, у,системата на колониите и на държавните дългове, покровителствуваните лица и т. н. „Първоначалното натрупване " създава на единия полюс пролетарии, а на другия - притежателя на парите, капиталиста" (Ленин, „Маркс-Енгелс-марксизъм", стр. 21-22).

В историята не съществува разделителна дата между първоначалната и капиталистическата акумулация, но от гледище на процеса на натрупването първоначалната акумулация предшествува капиталистическата акумулация, тъй като именно в процеса на първоначалната акумулация са се създали първите капитали в ръцете на първите капиталисти и са се появили също така и първите пролетарии, т. е. безстопанствени работници, на които не е оставало да съществуват с нищо друго, освен чрез продажбата на тяхната работна сила. Големи маси от такива пролетарии са се появили например по време на масовото насилствено изгонване на селяните от техните земи в Англия, за която през XVI в. се разкрили големи възможности за доставка на грамадни количества вълна за нуждите на силно развиващата се по онова време вълнена манифактура във Фландрия (Белгия тогава), и поради което в Англия е имало нужда от големи пасбища за развитие на овцевъдството. „Историческата предпоставка за възникването на капитала е, казва Ленин, първо, натрупването на известна парична сума в ръцете на отделни лица, при сравнително висок уровен на развитие на стоковото производство изобщо, и второ, наличността на „свободен" в двояк смисъл работник: свободен от всякакви стеснения или ограничения в продаване на работната си сила и свободен от земя и въобще от средства за производство, безстопанствен работник, „пролетарий", който няма с какво да съществува освен чрез продаване на работната си сила" (Ленин, „Маркс-Енгелс-марксизъм", стр. 20).

Започналата още от края на XV в. първоначална акумулация на капитала е продължила чак до XVIII в. През същия този период се проявява вече и капиталистическата акумулация, заедно с развитието още на капиталистическата манифактура, но типичната индустриално-капиталистическа акумулация започва от края на XVIII в., откогато започва индустриалният преврат и създаването на крупните машинизирани индустриални предприятия в условията на силно развитото вече парично-стоково стопанство и при наличността на огромните световни пазари, за което вече споменахме по-рано.

Капиталистическата акумулация в индустриалните предприятия расте в бързо темпо вследствие на големите възможности, които се създават в условията на капитализма за производство на абсолютна и относителна принадена стойност. Цялата икономическа и техническа организация на капиталистическите индустриални предприятия е нагодена през XIX и понастоящем през XX в. единствено към главната цел на капитала - изсмукването на колкото се може повече принадена стойност от труда на работническата класа, т. е. натрупването на колкото се може по-големи печалби в полза на частнокапиталистическите собственици на индустриалните предприятия, които владеят производствените средства и имат възможност да купуват на пазара необходимата им човешка работна сила.

Икономическата организация на производствения процес в индустриалното предприятие е подложена в първия том на „Капиталът" от Маркс на дълбок анализ, който разкрива най-ярко начините на създаването на абсолютна и относителна принадена стойност. А производството на абсолютна и относителна принадена стойност е именно един от основните белези на машинизираните вече едри капиталистически индустриални предприятия, изучаването на чиято същност е предметът на нашето внимание. Ние ще се опитаме да изясним този основен белег с помощта на някои Марксови аналитични примери, които ще се постараем да доразработим и от калкулационно гледище с оглед на нашата конкретна задача. Маркс анализира най-напред неудължения трудов процес, през който не се създава принадена стойност, а след това удължения трудов процес, през който се създава абсолютна принадена стойност и по-нататък процесът на производство на относителна принадена стойност, в който ролята на машината изпъква по най-ярък начин. Примерът на Маркс относно производството на абсолютна принадена стойност се свежда към анализ на процеса на образуване на стойност във връзка с производството на памучна прежда. „Ние знаем, казва Маркс, че стойността на всяка стока се определя от количеството на материализирания в нейната потребителна стойност труд, от обществено-необходимото за нейното произвеждане работно време. Това важи и за продукта, който нашият капиталист получава като резултат от трудовия процес. Така че преди всичко трябва да се изчисли опредметеният в този продукт труд. Нека той бъде например прежда. За произвеждане на преждата най-напред е бил нужен нейният суров материал, например 10 фунта памук. Няма нужда да се изследва каква е стойността на памука, тъй като капиталистът го е купил на пазара по неговата стойност, например за 10 шилинга. В цената на памука необходимият за неговото произвеждане труд вече е изразен като общ обществен труд. Да приемем по-нататък, че изхабените за преработката на памука вретена, които за нас представят и всички други употребени оръдия на труда, притежават стойност от два шилинга. Ако масата злато от 12 шилинга съставя продукт от 24 работни часа, или два работни дни, от това следва преди всичко, че в преждата са опредметени два работни дни ... Така че стойността на средствата за производството на памука и вретена, изразени в цената 12 шилинга, образуват съставните части на стойността на преждата, или на стойността на продукта" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 154, 155).

Към тези съставни части следва да се прибави и стойността на работната сила, за да се установи общата сума на разноските по производството на въпросното количество прежда. Последната е равна на 3 шилинга. Получава се следователно обща сума на разноските на 10 фунта прежда 15 шилинга, или себестойността на единица продукция е равна на 1 шилинг и половина. При определянето на величината на работната заплата - 3 шилинга, Маркс изхожда от предпоставката, че еднодневната стойност на работната сила е три шилинга и че в тези три шилинга са въплътени 6 работни часа (половин работен ден), колкото количество труд е необходимо за произвеждането на средства за живот на работника за един ден. „При продажбата на работната сила ние предпоставихме, казва Маркс, че нейната еднодневна стойност е равна на 3 шилинга и че в последните са въплътени 6 работни часа, че следователно това количество труд е необходимо за произвеждането на средното еднодневно количество средство за живот на работника. Ако нашият предач превърне в продължение на един работен час 12/з фунта памук в 12/з фунта прежда, то в 6 часа той ще превърне 10 фунта памук в 10 фунта прежда (цифрите са съвсем произволни). Значи през времетраенето на предачния процес памукът всмуква 6 работни часа. Същото работно време се изразява в едно количество злато от 3 шилинга. Значи преденето е прибавило към памука една стойност от 3 шилинга.

Да разгледаме сега целокупната стойност на продукта, т. е. на 10 фунта прежда. В тях са опредметени 272 работни дни - 2 работни дни се съдържат в памука и вретената, а 7г ден труд е всмукан през време на предачния процес. Същото работно време се изразява в една златна маса от 15 шилинга. Значи цената, която е съответна на 10 фунта прежда, е 15 шилинга, а цената на 1 фунт прежда - 1 шилинг и 6 пенса:" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 157). Калкулацията от носно развилия се дотук производствен процес в продължение на 6 часа е следната:

10 фунта памук   за 10 ш. (предмет на труда)) Средства за производство
изхаб. вретена       за 2 ш. (средства на труда)] или постоянен капитал (с)
  12 ш
+ стойност на р. сила 3 ш. (променлив капитал) - (v)
себестойност    = 15 ш.    = стойност.

Изразено чрез формула, това ще рече, че себестойността (Сбс) на продукцията (преждата) е равна на сбора на постоянния капитал (с) плюс променливия капитал (V), който сбор от своя страна е равен на стойността (С), или:

Сбс = с + v = С ; (15 = 12 + 3= 15) или
Сбс = с + v; (15 = 12 + 3) или
с + v = С; (12 + 3=15) или
Сбс = С; (15=15).

Както се вижда, дотук още не е създадена принадена стойност, тъй като работникът е работил 6 часа (половин работен ден) за получените от него 3 шилинга, както подчертахме преди малко. „Нашият капиталист е смутен, пише Маркс. Стойността на продукта е равна на стойността на авансирания капитал. Авансираната стойност не се е оплодотворила, не е създала принадена стойност, значи парите не са се превърнали в капитал. Цената на 10 фунта прежда е равна на 15 шилинга, а 15 шилинга са били изразходвани на стоковия пазар за елементите, които образуват продукта" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 157).

Но работата е там, че в капиталистическата практика е повсеместно явление работникът да работи не половин, а цял работен ден, т. е. още 6 часа, защото капиталистът купува работната сила за цял работен ден по цена 3 шилинга и използува тази работна сила 12 часа, вместо 6 часа. Освен в продължение на необходимото време (първите 6 часа) капиталистът използува работната сила и в продължение на 6 часа принадено работно време. В този именно удължен трудов процес се произвежда принадената стойност, равна на нови 3 шилинга, които остават в полза на капиталиста. Обстоятелството, че за поддържането на живота на работника в продължение на 24 часа е нужен половин работен ден, никак не му пречи да работи цял ден, подчертава Маркс. Значи стойността на работната сила и нейното оплодотворяване в трудовия процес са две различни величини. Именно тази стойностна разлика е имал предвид капиталистът, когато е купувал работната сила... Притежателят на пари е заплатил еднодневната стойност на работната сила; затова на него принадлежи нейната употреба в течение на един ден, нейният еднодневен труд. Обстоятелството, че еднодневната издръжка на работната сила струва само половин работен ден, макар че тя може да действува, да работи цял ден, значи обстоятелството, че стойността, която създава нейната употреба в продължение на един ден, е два пъти по-голяма от нейната собствена дневна стойност, е особено щастие за купувача, но-съвсем не е несправедливост спрямо продавача" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 159). За да може да използува принадения труд през принаденото работно време, необходимо е капиталистическият собственик на индустриалното предприятие да вложи в производствения процес повече постоянен капитал (вретена и прежда според разглеждания пример). „Нашият капиталист е предвидил този случай, който го разсмива. Затова работникът намира в работилницата всички средства за производство, необходими не само за шестчасов, но и за дванадесет часов трудов процес. Ако 10 фунта памук всмукваха 6 работни часа и се превръщаха "в 10 фунта прежда, то 20 фунта памук ще погълнат 12 работни часа и ще се превърнат в 20 фунта прежда. Да разгледаме продукта на удължения трудов процес. В 20 фунта прежда сега са опредметени 5 работни дни - 4 в употребения памук и вретена и 1 погълнат от памука през време на процеса на преденето. Но паричният израз на 5 работни дни е 30 шилинга, или 1 фунт стерлинги и 10 шилинга. Значи това е цената на 20 фунта прежда. Фунтът прежда струва, както и преди, един шилинг и шест пенса. Но сборът на стойностите на хвърлените в процеса стоки беше 27 шилинга. Стойността на преждата е 30 шилинга. Стойността на продукта е пораснала с 1/я над стойността, авансирана за неговото произвеждане. Така 27 шилинга се превърнаха в 30 шилинга. Те донесоха принадена стойност от 3 шилинга. Фокусът най-сетне сполучи. Пари са се превърнали в капитал" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 160). Калкулацията относно посочения от Маркс удължен трудов процес, който се развива в продължение на 12 часа вместо 6 часа, е следната;

20 фунта памук за 20 ш. (с)
+ изхабени вретена за 4 ш.
  24 ш.
+ с/т на работ. сила  3 ш. (v)
себестойност (Сбс)  27 ш.
  30 ш. стойност (С)
  3 ш. принадена стойност (m)

За разлика от разгледаните равенства относно неудължения още трудов процес равенството на стойността при втората калкулация има един елемент повече и съдържа всичко три елемента. Новият елемент е принадената стойност (от):

С = с + v + m (30 = 24 + 3 + 3).

А себестойността се изразява чрез равенството (включващо два елемента):

Сбс = с + v ; (27 = 24 + 3) или
С -Сбс = m; (30 - 27 = 3) или
Сбс + от = С; (27 + 3 = З0).

Стойността се реализира в парична форма (под наименованието цена) на пазара, при размяната, в процеса на стокообращението.

Капиталовият процес се изразява чрез формулата:

П (пари) - С (стока) - П (пари).

В тази формула е изразен ясно стремежът на индустриалния капиталист да произвежда стоки, влагайки своите парични капитали с единствената цел да продаде тези стоки и да ги превърне наново в капитал, но вече увеличен със създадената в производствения процес и реализирана в парична форма на пазара принадена стойност, т. е. да реализира печалба.

Както се вижда от изложеното дотук, стремежът към капиталистическо натрупване, което, както подчертахме, представлява един от основните белези на капиталистическото индустриално предприятие, обуславя цялата икономика, техника и организацията на същото, която се свежда до това, че да стане възможна експлоатацията на работната сила в удължения трудов процес и да се реализира абсолютна принадена стойност.

Още по-ярко се проявява този основен белег на капиталистическото индустриално предприятие в процеса на създаването на относителната принадена стойност, който процес е свързан с още по-голямо увеличение на производителността на труда посредством повишението на техническото организационно ниво на производствения процес чрез използуването на машините. Употребата на машините изобщо, и особено въвеждането на нови машини, има от капиталистическо гледище винаги за цел увеличение на принадената стойност, тъй като чрез въвеждането на машините в производствения процес на индустриалното предприятие капиталистът постига скъсяване на необходимото работно време и изменение на съотношението между необходимото и принаденото работно време, в смисъл, че на удължаването на принаденото работно време съответствува скъсяването на необходимото време. При това именно изменение на съотношението се добива относителната принадена стойност.

Разглеждайки въпроса за абсолютната и относителната принадена стойност, Маркс подчертава, че „от известно гледище разликата между абсолютната и относителната принадена стойност изглежда изобщо илюзорна. Относителната принадена стойност е абсолютна, защото тя обуславя абсолютно удължаване на работния ден свръх работното време, необходимо за съществуването на самия работник. Абсолютната принадена стойност е относителна, защото обуславя такова развитие на производителността на труда, което позволява да се ограничи необходимото работно време върху една част от работния ден. Но ако се има предвид движението на принадената стойност, тази привидна еднаквост изчезва (к. м.). Щом капиталистическият начин на производство вече бъде установен и е станал общ начин на производство, разликата между абсолютната и относителната принадена стойност се чувствува, когато изобщо се касае да се покачи нормата на принадената стойност (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 415). „Принадена стойност, която е произведена чрез удължаване на работния ден, аз наричам абсолютна принадена стойност; а принадена стойност, която произлиза от скъсяване на необходимото работно време и от съответно изменение на съотношението на величините на двете съставни части на работния ден, аз наричам относителна принадена стойност" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 257).

Особено засилен интерес от страна на индустриалците към относителната принадена стойност се е проявил, след като е станало вече невъзможно увеличаващото се производство на абсолютна принадена стойност по пътя на удължаването на работния ден, поради силната съпротива на фабричните работници и тяхната борба за нормален работен ден. Маркс привежда изобилен фактически материал за работническите борби в тази насока през XIX век и за извоюваното от страна на работниците законодателство. От това обаче не следва да се разбира, че производството на абсолютна принадена стойност е било преустановено. То е било само ограничено и се е осъществявало паралелно с производството на относителна принадена стойност.

Докато при производството на абсолютна принадена стойност производителността на труда остава на неизменно ниво, то за производството на относителна принадена стойност се явява като основна предпоставка покачването на производителността на труда. „Под покачване на производителната сила на труда ние тук изобщо разбираме едно изменение в трудовия процес, благодарение на което обществено-необходимото работно време за произвеждане на дадена стока се скъсява, значи по-малко количество труд придобива силата да произвежда по-голямо количество потребителна стойност" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 257).

За изясняването от интересуващото ни гледище на процеса на производството на относителна принадена стойност ще оставим да говори самият Маркс, макар че ще допуснем дълги цитати, защото е за предпочитане да се остави да говори, поне където е възможно, самият гениален теоретик на принадената стойност, вместо да се перефразират неговите мисли, където трябва и където не трябва. „Ако един работен час се изразява в едно количество злато, равно на 6 пенса или половин шилинг, то за дванадесет часов работен ден се произвежда стойност от 6 шилинга. Да приемем, че при дадена производителна сила на труда в тези 12 работни часа се произвеждат 12 парчета стока. И нека стойността на средствата за производство, суров материал и т. н., използувани за всяко парче, да бъде равна на 6 пенса. При тези условия парчето стока струва един шилинг, а именно 6 пенса за стойността на средствата за производство, 6 пенса за стойността, която е новоприбавена при тяхната преработка. Нека един капиталист успее да удвои производителната сила на труда така, че дванадесет часовия работен ден да произведе 24 вместо 12 парчета от същата стока. Ако стойността на средствата за производство остане непроменена, стойността на парчето стока ще спадне на 9 пенса, а именно 6 пенса за стойността на средствата за производство и 3 пенса за стойността, която е новоприбавена от последния труд. Въпреки удвоената производителна сила работният ден създава, както и преди, нова стойност само от 6 шилинга, само че тя сега се разпределя на двойно повече продукти. Затова на всеки отделен продукт се пада вече само 1/24 вместо 1/12 от тази обща стойност, 3 пенса вместо 6 пенса, или, което е същото, към средствата за производство при превръщането им в продукт - като се пресмята за всяко парче - сега се прибавя само половин вместо както преди цял работен час. Индивидуалната стойност (себестойност, б. м.) на тази стока сега стои под нейната обществена стойност (стойност, б. м.), т. е. тя струва по-малко работно време, отколкото грамадния куп от същите артикули, произведени при Следните обществени условия. Едно парче струва средно един шилинг, или представлява 2 часа обществен труд; при изменения начин на производство, то струва само 9 пенса, или съдържа само Р/а работни часа. Но действителната стойност на една стока не е нейната индивидуална, а нейната обществена стойност, т. е. тя не се измерва с работното време, което стоката в отделния случай фактически струва на производителя, а с обществено необходимото за нейното производство работно време. Така че ако капиталистът, който прилага новия начин на производство, продава своята стока по нейната обществена стойност от 1 шилинг, той я продава с 3 пенса над нейната индивидуална стойност и по този начин реализира една извънредна принадена стойност от 3 пенса" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 259). Реализираната по този начин принадена стойност е относителна, защото тя се получи не чрез удължение на работния ден, а чрез промяна на съотношението'"; на необходимия и принадения труд. Този пример на Маркс може да/бъде изяснен чрез цифри и формули при съблюдаване на разликата между индивидуалната и обществената стойност, т. е. разликата между себестойността (Сбс) и стойността (С) на продукцията, по следния начин:

1 работен час = 1/2 златен шилинг (6 пенса);
12 раб. ч. (1 р. ден) = 6 шилинга стойност - (v).

Средства за производството  (материали и др.) = 6 шилинга (с). За 12 работни часа се произвеждат 12 парчета стока, т. е. 1 парче продукция = 1 шилинг, или:

12 Сбс = 6 с + 6v; или
1 парче продукция = 1 ш. Сбс.

При удвояване производителността на труда се произвеждат 24 парчета продукция, като заедно с това се влагат и два пъти повече средства за производство (с). Тогава:

Сбс на 24 парчета продукция = 12с  + 6v
1 парче продукция = 3/4 ш. Сбс, т. е. 9 пенса (6 пенса с + 3 пенса v),
или:
Сбс = 12с + 6v = 18 К (първоначално вложен капитал);
С = 12с + 6с + 6m = 24 К1 (увеличен капитал);
или:
С = 18с + 6m;
24 К1 = 18 К + 6m;
С = К1.

Както се вижда от разработения пример, двойното количество продукция (24 парчета вместо 12) се дължи.по начало на двойно увеличената производителност на труда. Увеличението на производителната сила на труда капиталистът се стреми да постигне по пътя на машинизирането на производствения процес в индустриалното предприятие, както пояснихме вече и по друг повод.

Машинизирането на производствения процес в индустриалните предприятия е създало още по-големи възможности за проявление за постоянния стремеж на капиталиста към повече принадена стойност.

С други думи, машинизирането на производствения процес, което е свързано с увеличение на производителността на труда, както споменахме, създава у капиталистическия собственик на индустриалното предприятие нов стремеж. Този нов стремеж се свежда към удължаване на работния ден, за да продължи процесът на експлоатацията вече в двете направления към производство и на относителна, и на абсолютна принадена стойност.

Мотивите за удължаване на работния ден на машинизираното индустриално предприятие са следните.

Както бе почертано и на друго място, машината сама нe създава стойност, а прехвърля част от своята стойност в стойността на готовата продукция чрез включването на амортизацията в себестойността. Размерът на амортизацията е в зависимост от дължината на периода на активния живот на машината. От гледище на прехвърлянето на съответната част от стойността на машината върху стойността на готовата продукция е безразлично дали една машина ще работи например 7112 години по 12 часа дневно или 15 години по 6 часа дневно. Броят на часовете в общия трудов процес е все един и същ, но „в първия случай, подчертава Маркс, стойността на машината би била произведена двойно по-бърже, отколкото във втория, а капиталистът би погълнал за 7 1/2 години толкова принаден труд, колкото иначе за 15 години" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 329). Следователно капиталистът има интерес от едно непрекъснато протичане на машинизирания производствен процес, което при наличността на машините е напълно възможно, защото това зависи не от работника, а от машината. Затова капиталистът се стреми да удължи работния ден, дори да постигне, както ще видим по-късно, непрекъснат работен ден.

Освен по тези съображения капиталистът е заинтересован от непрекъснатото протичане на машинизирания производствен процес и по други съображения. Касае се за материалното и моралното изхабяване (според израза на Маркс) на машината и когато последната не се използува в производствения процес. „Материалното изхабяване на машината е двояко. Едното произтича от нейната употреба (изхабяване, б. м.), както монетите се изтъркват от циркулиране; другото - от нейната неупотреба, както бездейният меч ръждясва в ножницата. Това е изхабяването, което се дължи на природните сили (овехтяване, б. м.). Изхабяването от първия вид е повече или по-малко право пропорционално, от последния вид - до известна степен обратно пропорционално на нейната употреба.

Но покрай материалното изхабяване машината подлежи така да се каже и на моралното изхабяване. Тя губи разменна стойност (обезценяване) доколкото машини от същата конструкция могат да се произвеждат по-евтино или по-добри машини започват да я конкурират. И в двата случая, колкото и млада и жизнеспособна да е машината - нейната стойност не се определя вече от фактически въплътеното в нея работно време, а от онова работно време, което е необходимо за нейното собствено възпроизвеждане или за възпроизвеждането на по-добра машина. Затова тя повече или по-малко е загубила от стойността си. Колкото е по-къс периодът, през който се възпроизвежда цялата й стойност, толкова по-малка е опасността от морално изхабяване, а колкото е по-дълъг работният ден - толкова по-къс е този период. При първото въвеждане на машинарията в някой производствен клон един след друг идват нови методи за по-евтиното й възпроизвеждане и за подобрения, които засягат не само отделни части или апарати, но и цялата й конструкция. Затова през първия период от живота на машинарията този специален мотив за удължаване на работния ден действува най-акутно" (Маркс, „Капиталът",.том I, стр. 329, 330).

От по-голямо значение за удължаването на работния ден са посочените по-горе съображения за извличане на повече абсолютна и относителна принадена стойност, отколкото съображенията за така нареченото от Маркс морално и материално изхабяване на машината. „С удължаването на работния ден  се разширява мащабът на производството, докато вложената в машинария и в постройки част от капитала остава неизменна. Затова не само че расте принадената стойност, но и се намаляват разноските, необходими за нейното извличане. Наистина това става повече или по-малко при всяко удължаване на работния ден, но тук то има особено голямо значение, тъй като частта от капитала, която е превърната в средства (машини, б. м.) на труда, тук изобщо играе по-важна роля" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 330). Този особено благоприятен за капиталистическия собственик на индустриалното предприятие резултат се дължи на обстоятелството, че „машинното производство, колкото и да разширява чрез увеличение на производителността на труда принадения труд за сметка на необходимия труд, достига тоя резултат само като намалява броя на заангажираните от даден капитал работници" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 331). Капиталистът заплаща работна заплата на по-малък брой работници благодарение на заместването на ръчния труд с машинния, но извлича сравнително по-голяма принадена стойност, тъй като нормата на принадената стойност се увеличава поради увеличението на производителността на труда при наличността на машината. Нагледното обяснение на тези процес се свежда към следното: „Принадената стойност произлиза само от променливата част на капитала. . . масата на принадената стойност се определя от два фактора - от нормата на принадената стойност и от броя на едновременно заетите работници. При дадена дължина на работния ден нормата на принадената стойност се определя от отношението, в което работният ден се разпада на необходим и принаден труд. А броят на едновременно заетите работници от своя страна зависи от отношението между променливата и постоянната част на капитала. Ясно е сега, че машинното производство, колкото и да разширява чрез увеличение на производителността на труда принадения труд за сметка на необходимия труд, достига този резултат само като намалява броя на заангажираните от даден капитал работници. .. Така че в прилагането на машинарията, с цел да се произвежда принадена стойност, се съдържа едно иманентно противоречие, като от двата фактора на принадената стойност, която дава капиталът от дадена величина, машинарията увеличава единия фактор - нормата на принадената стойност, само с това, че намалява другия фактор - броя на работниците. Това иманентно противоречие изпъква, щом като с разпространението на машинарията в някой индустриален клон стойността на машинно произведената стока става регулираща обществената стойност на всички стоки от този род и именно това противоречие наново подбужда капиталиста - без той да осъзнава това - към най-насилствено удължаване на работния ден, за да компенсира намаляването на относителното число на експлоатираните работници с увеличаване не само на относителния, но и на абсолютния принаден труд" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 331, 332).

Както се вижда, "в случая се касае до извличането не само на абсолютна принадена стойност като резултат от удължения работен ден при наличността на машинизирания производствен процес на индустриалното предприятие, но и на относителна принадена стойност. Ще разгледаме един пояснителен пример. В едно индустриално предприятие работят 60 работници с надница 300 лв.; работният ден е 12 часа. Общата дневна стойност на работната сила за всички работници е 18.000 лв. Тази сума представлява променливия капитал V. При предположение, че всеки работник произвежда стойността на своята работна сила за 6 часа дневно, тези 6 часа представляват необходимото работно време, в продължение на което съответният работник дава 6 ч. необходим труд. Останалите 6 часа представляват принаден труд. В продължение на последните 6 часа работникът произвежда нова стойност от 18.000 лв. Това е принадената стойност. Нормата на принадената стойност е 100% или:

формула за принаден труд

Този резултат се получава при положение, че в индустриалното предприятие работят 60 работници. При положение, че вследствие нововъведени в предприятието машини производителността на труда се увеличи с 50%, отношението между принадения и необходимия труд при равни други условия се променя. Преди въвеждането на въпросната машина работният ден се разпределяше на 6 часа необходим труд и 6 часа принаден труд. При този случай съотношението беше 6:6. След въвеждането на машината работният ден се разпределя на 4 часа необходим труд и 8 часа принаден труд. При този случай съотношението между принадения труд и необходимия труд е 8:4.

Работният ден остава все 12 часа, но вследствие въвеждането на машината от тези 12 часа представляват необходим труд само 4 часа; останалите 8 часа представляват принаден труд. При новото положение (производителността на труда се е увеличила с 50%) на предприятието не са вече нужни по-раншните 60 работници. Сега са нужни вече по-малко работници - само 40 души. Стойността на дневната работна сила на тези 40 работници е общо 12.000 лв. (40 X 300). Стойността 12.000 лв. представлява променливия капитал V. При това положение нормата на принадената стойност е 200%:

променлив капитал

В дадения случай капиталистическият собственик на индустриалното предприятие влага за работна сила 6000 лв. по-малко, но той е вложил една сума за покупката на новата машина, стойностното изхабяване на която (амортизацията) образува елемент на себестойността на продукцията. Размерът на тази амортизация обаче е по-малък от сумата 6000 лв.,поради което и капиталистът се решава да въведе машината, както пояснихме още по-рано, но този въпрос не е повече интересен за нас сега.

По-важният въпрос за нас е намалението броя на работниците в случая, за което говори Маркс. Както установихме, броят на работниците се намали от 60 на 40 души. Това намаление произхожда от процента на увеличението на производителността на труда (50%), а не от „отношението между променливата и постоянната част на капитала", тъй като в нашия пример за по-нагледно изяснение и опростяване ние не се занимахме и с величината на постоянния капитал (с). Резултатът би бил прочее еднакъв.

И така, ние установихме, че в процеса на създаването на относителна принадена стойност чрез повишаването на техническото ниво на организацията на индустриалното предприятие (което повишение бе извършено по икономически подбуди - реализиране на печалба от въвеждането на машината) на трудовия пазар се изхвърлят вън от въпросното индустриално предприятие 20 работници.

В предприятието останаха ангажирани на работа само 40 работници. Капиталистическият собственик на индустриалното предприятие не се задоволява обаче само с извлечената дотук относителна принадена стойност. Неговият стремеж към все повече принадена стойност е безкраен. Той се стреми да се възползува и от новите условия, които създава машината за извличане на повече принадена стойност. Тези нови условия се състоят във възможността, която създава машината, да се разшири мащабът на производството. Това капиталистът постига по пътя на създаването на абсолютна принадена стойност чрез удължаването на работния ден в машинизираното индустриално предприятие.

Капиталистът има пълен интерес да продължава производствения процес чрез удължение на работния ден до пълните граници на денонощието - 24 часа. За него това би било един природен работен ден, ако не съществуваха известни граници на работната сила на човека. Но работният ден има максимална граница и не може да бъде продължен извън тази максимална граница. „Тази максимална граница се определя двойно. Първо, от физическата граница на работната сила. В продължение на природния ден от 24 часа човек може да изразходва само определено количество от своята жизнена сила. Така, един кон може да работи всекидневно само по 8 часа. През време на една част от деня работната сила трябва да почива, да спи, а през време на другата част човек има да задоволява други физически потребности, да се храни, да се мие, да се облича и т. н. Освен тази чисто физическа граница удължаването на работния ден среща и морални граници. Работникът има нужда от време за задоволяване на своите духовни и социални потребности, обхватът и броят на които се определя от общото културно равнище. По такъв начин вариацията на работния ден се движи във физически и социални граници. Но и двете граници са твърде еластични и остават най-широко поле за действие. Така, ние срещаме работен ден от 8, 10, 12, 14, 16, 18 часа, т. е. от най-различна дължина" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 189).

Нека ние сведем нашия пример до положението, че капиталистът удължава работния ден до 16 часа, както това е било нерядко явление например в капиталистическа Англия и в други страни през XIX век. Доразвивайки започнатия наш пример, ние ще изхождаме по нататък от положението, че във въпросното индустриално предприятие са останали да работят споменатите 40 работници. Капиталистът се стреми към удължаването на работния ден и по съображение да компенсира намаляването на относителното число на експлоатираните работници, което намаление се получи вследствие въвеждането на машината (ср. Маркс, „Капиталът", том I, стр. 332). Нека приемем, че новият работен ден е вече 16 часа, което ще рече, че той се разпределя на 4 часа необходим труд и 12 часа принаден труд. При това положение съотношението между принадения и необходимия труд е 12:4. Променливият капитал, т. е. стойността на дневната работна сила на въпросните 40 работници, си остава все 12.000 лв., но нормата на принадената стойност е вече увеличена на 300%, а именно:

принадена стойност

Явно е от дотук изложеното и от нагледните примери, които разработихме, че капиталистическото приложение на машината в индустриалното предприятие изхвърля, от една страна, работници на улицата, а от друга страна, привлича по-евтино платени и по-неспособни за съпротива нови категории работници - жените и децата, - в резултат на което (поради общото увеличение броя на работниците с жените и децата) числото на изхвърлените на улицата работници се увеличава и работническата надница, разбира се, спада (поради увеличеното предлагане на работна сила), и от трета страна, степента на експлоатацията,на останалите на работа във фабриката работници се увеличава по пътя на удължението на работния ден. „Така че ако капиталистическото прилагане на машинарията, от една страна, създава нови могъщи подбуди за безпределно удължаване на работния ден и преобразува самия начин на работа, както и характера на обществения трудов о р г а н и з ъ м, по начин, който сломява съпротивата против тая тенденция - от друга страна, то произвежда - отчасти чрез наемане на по-преди недостъпни за капитала слоеве от работническата класа, отчасти чрез уволняване на изтиканите от машината работници - едно излишно работническо население, което е принудено да се покорява на законите, които му диктува капиталът. Оттук забележителното явление в историята на едрата индустрия, че машината разрушава всички нравствени и природни граници на работния ден. Оттук и икономическият парадокс, че най-мощното средство за скъсяване на работното време се превръща в най-сигурно средство за превръщане целия живот на работника и на неговото семейство в разполагаемо работно време за оплодотворяване на капитала" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 332).

Тъй като удължението на работния ден има граници, макар и твърде еластични, капиталистическият собственик на индустриалното предприятие прибягва до въвеждането на системата на смените, по който начин постига възможност за непрекъснато използуване на машините през денонощието, например чрез въвеждането на две смени работници (дневна и нощна) с работа по 12 часа смяна.

Периодът на неограничения работен ден, през който удължаването на последния е достигнало дори до 18 часа, е продължил близо половин век. Борбите на работничеството са довели до създаването на известни граници на работния ден по пътя на законодателното му регулиране. През 1832 г. е бил въведен в Англия по законодателен път 12-часов работен ден, а в 1847 г. е бил въведен с нов закон 10-часов работен ден. Обикновеният работен ден след това се е свел до 8 часа. Този размер на работния ден намира приложение и днес в повечето страни. Така се е стигнало до законно определен нормален работен ден. Въпреки тези постижения на работническите борби изсмукването на принадена стойност от работническата класа е продължавало и продължава и до днес в капиталистическите индустриални предприятия на всички страни. В известен смисъл като компенсация на намалението на работния ден капиталистите са пристъпили към интензификацията на труда. Прочее интензификацията на труда в индустриалното предприятие се е развивала паралелно с удължаването на работния ден в продължение на близо половин век (най вече в Англия), както бележи (Маркс „Капиталът", том I, стр. 333), но след скъсяването на работния ден интензификацията на труда се е прилагала като главен метод за извличане на повече относителна принадена стойност. Интензификацията на труда означава повишаване на степента на трудовото напрежение на работника.

При условията на скъсения работен ден „машината в ръцете на-капитала става обективно и систематично прилагано средство за изстискване на повече труд в едно й също време. Това става по два начина: чрез повишена скорост на машините и чрез разширен размер на машинарията, която трябва да наглежда един и същ работник, или на неговото работно поле. Подобрена конструкция на машинарията е необходима отчасти за упражняване на по-голям натиск върху работника, отчасти тя от само себе си придружава интензифицирането на труда, тъй като границата на работния ден принуждава капиталиста към най-строга икономия на производствени разноски" (Маркс, „Капиталът", том 1, стр. 336). Методите на интензификацията на труда при условията на съвременното капиталистическо индустриално предприятие не се изчерпват, разбира се, само в повишаване скоростта на машините и с разширяване размера на машинарията. В по-късната епоха, след Маркс, интензификацията на труда в капиталистическите индустриални предприятия се обогати с редица нови и ефикасни средства. Създадени бяха цели системи на капиталистическа рационализация на труда, насочени главно към интензификация на труда, които издигнаха икономическата и техническа организация на капиталистическите индустриални предприятия на още по-голяма висота по пътя към извличането на максимум относителна принадена стойност, т. е. към повече печалба. Известни са например капиталистически рационализаторски системи на Тейлор, Файол, Форд и др., които представляват част от проблематиката на трудовата организация на индустриалното предприятие.

Както се вижда от изложеното дотук, въздействието на машината върху работника при условията на капиталистическото й приложение е само отрицателно. За капиталиста въздействието на машината е само благоприятно. Вследствие на това капиталистическото приложение на машината се е постоянно разширявало и усъвършенствувало.

Наред с удължението на работния ден и интензификацията на труда Маркс сочи и трето, едно твърде неблагоприятно последствие от въвеждането на машината в производствения процес за работниците. Това е експлоатацията на женския и детски труд. Въвеждането на женския и детския труд при машинизирания производствен процес в индустриалното предприятие е станало възможно поради обстоятелството, че машините правят ненужна мускулната сила или намаляват нуждата от такава и по този начин „те стават, както сочи Маркс, средство за приложение на работници без мускулна сила или с незряло телесно развитие, но с по-голяма гъвкавост на членовете. Затова женският и детският труд е бил първата дума на капиталистическото приложение на машинарията! С това тези грандиозни средства за заместване на труд и работници веднага се превърнали в средство.... за увеличаване броя на наемните работници чрез включване на всички членове на работническото семейство, без разлика на пол и възраст, под непосредственото господство на капитала. Принудителният труд в полза на капиталиста узурпирал не само времето на детската игра, но и времето за свободен труд в домашния кръг, обичайните рамки, за нуждите на самото семейство" (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 321).

Въвеждането на женския и детския труд е станало възможно естествено и поради детайлното вътрешно разделение на труда в отделни фази на производствения процес на индустриалното предприятие, поради което трудовите функции са се силно опростотворили и е станало напълно възможно да бъдат те изпълнявани и от неквалифицирани работници - жени и деца. По такъв начин капиталистическият собственик на машинизираното индустриално предприятие е постигнал принизяване на работника като субективен фактор в производствения процес.

Включването на жените и децата в производствения процес на фабриката е довело до намаление стойността на работната сила, т. е до влошаване и на икономическото положение на работника, тъй като размерът на стойността на работната сила престанал да се определя от работното време, необходимо за издръжката на възрастния работник и членовете на неговото семейство, както по-рано, а е започнал да се определя само от необходимото работно време за издръжката на всеки индивидуален работник. „Като хвърля всички членове на работническото семейство на трудовия пазар, машинарията разпределя стойността на работната сила на мъжа върху цялото негово семейство. Значи - тя намалява стойността на неговата работна сила. Купуването на семейството, раздробено например на 4 работни сили, струва може би по-скъпо, отколкото преди е струвало купуването на работната сила на главата на семейството, но пък на мястото на един работен ден идат четири работни дни и тяхната цена спада в оная пропорция, в която принаденият труд на четирмата е в повече от принадения труд на единия работник. За да може едно семейство да живее, сега трябва четирма души да дават на капитала не само труд, но и принаден труд. Така машинарията заедно с човешкия материал за експлоатация - същинското поле на капиталистическата експлоатация - разширява и степента на експлоатацията"  (Маркс, „Капиталът", том I, стр. 322).

Превръщането на жените и децата в прости машини за фабрикуване на принадена стойност ги е довело до голямо физическо изтощение, до морален упадък, до голяма интелектуална пустота. Детската смъртност се увеличила силно. Според сведения от 1864 г. например смъртността на децата под една година е достигнала в английския индустриален град Манчестър до 26%, което се дължало главно на работеното на майките във фабриките, лошото хранене и отглеждане на децата, създаващото се поради лошото положение отчуждаване на майките от децата, стигащо до умишлено изгладняване и отравяне, и пр.

Безогледната експлоатация особено в индустриалните предприятия е будила винаги дълбоко недоволство и ожесточена съпротива от страна на работничеството. Отначало при въвеждането на първите машини в промишлеността работниците са виждали своя враг в лицето на машините и са водили борба против тях като причинители на техните нещастия. Наистина въвеждането на машините е било свързано с безработица и глад за работниците във всички страни. Характерен в това отношение е цитатът, който дава Маркс из доклада от 1835 г. на английския генерал-губернатор в Източна Индия относно остротата, с която се е отразила английската памучна машинария върху икономическото положение на индийските тъкачи: „В историята на търговията надали има мизерия, равна на тази. Равнините на Индия побеляха от костите на памучните тъкачи" (Маркс, .Капиталът", том I, стр. 352). Мизерията е довеждала работниците до ожесточена съпротива. През първите две десетилетия на XIX век е известно така нареченото лудитско движение за разрушаване на машините. Маркс бележи, че и през времето, когато е писал първия том на „Капиталът", още е имало такова неправилно отношение у някои работнически среди спрямо машината и подчертава: „Необходимо е време и опит, докато работникът се научи да прави разлика между машинарията и нейното капиталистическо приложен е, а значи и да прехвърли своите нападки от самите материални средства за производство върху тяхната обществена форма на експлоатация" (Маркс, .Капиталът", том I, стр. 350).

Не са минали много години и работническата класа е разбрала, че не машината е неин враг, а капиталистическият собственик на машината и капиталистическата експлоатация вътре в машинизирането индустриално предприятие. В резултат на това борбата е била поведена от политически организиращата се работническа класа против самите капиталисти.

Експлоататорската и потисническа дейност на капиталистическите индустриални, както и всички останали видове предприятия се е намирала винаги под покровителството от страна на буржоазно-капиталистическата държава независимо от това, дали се касае за пълен стопански либерализъм или за опити на капиталистическата държава да интервенира и „ръководи" стопанския живот. Тежкото положение на работничеството се е влошавало още повече вследствие и на последиците от основното противоречие на капитализма - обществения характер на производството и частния характер на присвояването, стихийността на капиталистическото стопанство и конкуренцията между предприятията, водещи към тежки икономически кризи.

Непримиримите „противоречия между характера на производителните сили и производствените отношения заговарят високо в периодическите кризи на свръхпроизводство, когато капиталистите, като не намират платежоспособни купувачи вследствие причиненото от самите тях разорение на населението, се виждат принудени да горят продуктите, да унищожават готовите стоки, да спират производството, да разрушават производителните сили, докато милиони хора са принудени да търпят безработица и глад не поради това, че стоките не стигат, а поради това, че са произведени твърде много стоки" (Сталин, Диалектически и исторически материализъм, стр. 46). Целият XIX, а също така и XX век са изпълнени с катастрофални периодически кризи. Известни са в икономическата история например стопанската криза от 1825 г., избухнала в Англия, кризата от 1836 год., която е била обхванала почти целия европейски континент, включително и Англия, световната криза от 1857 г., която е била обхванала целия европейски континент и Северна и Южна Америка, кризата от 1873 г., която е обхванала САЩ и по-големите европейски континентални страни и е продължила повече от пет години, както никоя друга криза дотогава. Епохата след установяването на монополистическия капитализъм от края на XIX век, както и епохата на империализма от началото на XX век са съпроводени също така с дълбоки и интензивни кризи в областта на индустрията, а също така и в останалите отрасли. Такива са кризите от 1882 г. и 1890 г., кризата от 1900 г., която е обхванала целия свят, кризата от 1920 г. след свършването на първата империалистическа война, както и дълбоката икономическа криза, която избухна от 1929 г. и която обхвана целия капиталистически свят. (Данните за кризите са по И. А. Трахтемберг, Капиталистическото възпроизводство и икономическите кризи, стр. 157 и сл.)

Пред тежки икономически кризи бяха изправени капиталистическите страни и през 1914 и 1937 г., но техните цикли бяха прекъснати поради трескавите въоръжения и самите две империалистически войни, което донесе още повече жертви и страдания за народите, а печалби само за капиталистите. Пред тежка, настъпваща криза се намира капиталистическият свят и днес, когато се наброяват вече милиони безработни в отделните капиталистически страни. Капиталистическите монополисти в империалистическите държави и техните политически управници вдигат шум да спасяват загиващия капитализъм чрез подготовката на третата световна война, насочена главно против страната на социализма, Съветския съюз, и народнодемократическите страни, но половината човечество се е вече надигнало в борба за мир и пресичане империалистическите домогвания за нова война в небивала в историята досега степен на мобилизация на демократическите сили на народите.

Най-тежките последици от свръхпроизводствените кризи, които съпътствуват развитието на капиталистическите индустриални предприятия и на капиталистическата икономика изобщо, както и щетите от империалистическите войни, които водиха буржоазните държави помежду си, са се стоварвали винаги върху плещите на работническата класа, вследствие на което тя е била принуждавана да понася безработица и глад, да живее изобщо в материална и интелектуална нищета. Но това означава, казва Сталин, „че капиталистическите производствени отношения са престанали да съответствуват на състоянието на производителните сили на обществото и са влезли в непримиримо противоречие с тях.

Това означава, че капитализмът носи в утробата си революцията, която е призвана да замени днешната капиталистическа собственост върху средствата за производство със социалистическата собственост.

Това означава, че жестоката класова борба между експлоататорите и експлоатираните е най-характерната черта за капиталистическия строй" (Сталин, „Диалектически и исторически материализъм", стр. 46, 47).

Началото на класите е свързано с развитието на общественото разделение на труда и възникването на частната собственост върху производствените средства, което започнало още от робовладелската обществено-икономическа формация, както отбелязахме това и на друго място. При робовладелския строй съществували като основни класи класата на робовладелците и класата на робите. По-късно при феодалния строй съществували класата на феодалите и класата на крепостните, при капиталистическия строй; класата на капиталистите и класата на пролетариата. Класите на робовладелците, феодалите и капиталистите са експлоататорски класи, а класите на робите, крепостните и пролетариата са експлоатираните класи. И през трите споменати обществени строя създателите на производствените продукти в предприятията, на общественото богатство въобще са експлоатираните класи, както видяхме, но те са ползували само една незначителна част от плодовете на своя труд и са водили мизерен живот, докато по-голямата част от плодовете на техния труд се е присвоявала от експлоататорските класи, които са водили охолен и в голяма степен непроизводителен живот.

Борбата на експлоатираните, на потиснатите и унижените против експлоататорите и потисниците датира, както видяхме, още от времето на робовладелския строй, но определен класов характер тази борба доби в напредналата фаза на капиталистическата обществено-икономическа формация, при машинизираните индустриални предприятия, когато пролетариатът е станал класово съзнателен. Преди това борбата се е повеждала от отделни работници против техните господари-капиталисти, след това от работниците от едно индустриално предприятие против неговия частнокапиталистически собственик и пр., докато се е стигнало до борбата на класа против класа, когато пролетариатът се бил издигнал до степен да осъзнае своето историческо предназначение и от класа „в себе си" се е превърнал в класа „за себе си", чийто боеви авангард се е сплотил в Комунистическата партия. Манифестът на Комунистическата партия от 1872 год., съставен от основоположниците на марксизма, великите учители на пролетариата Маркс и Енгелс, представлява един от най-ярките изрази на нарасналото борческо класово съзнание на работническата класа за освобождение по пътя на организираната революционна класова борба.

Редом с комунистическото движение в западните капиталистически страни се е разраствало и професионалното работническо движение. Относно ролята на работническото професионално движение Маркс пише в-своя труд „Мизерия на философията" (стр. 59 от сборника Маркс-Енгелс за профсъюзите, издание БРП(к)) следното: „Едрата индустрия струпва на едно място маса неизвестни един другиму хора. Конкуренцията разединява техните интереси. Но опазването на работната заплата от намаляване, този общ за всички тях интерес и противоположен на интереса на собствениците съединява работниците в една и съща мисъл за съпротива, за сдружаване. По този начин сдружението всякога има двойна цел: да прекрати конкуренцията между работниците, за да бъдат в състояние с общи сили да конкурират капиталиста. Ако първа цел на съпротивата е поддържането само на работната заплата, то след това, съобразно с обединението на самите капиталисти с идеята да обуздаят работниците, отделните сдружения на последните се формират в групи и в противовес на всякога обединения капитал, за тях запазването на съюза става дори по-необходимо, отколкото опазването на работната заплата от понижаване.

Прозорливостта на гениалния Ленин се потвърди. Революционната борба на руския пролетариат, организиран от Болшевишката партия за борба против капиталистическите експлоататори и капиталистическия държавен строй в царска Русия, победи на 7 ноември 1917 год. (нов стил), когато под ръководството на Ленин и Сталин - гениалните вождове на руския революционен пролетариат - бе извършена Великата октомврийска социалистическа революция.

В резултат на Великата октомврийска социалистическа революция бе изградена първата социалистическа страна в света - Съюзът на съветските социалистически републики, а днес, след края на втората световна война, в която Съветският съюз излезе победител над нападналите го германски империалисти, се полагат с негова помощ основите на социализма и в други страни с народнодемократическо управление, в това число и нашата народна република, която заема едно от първите места измежду строящите социализъм народнодемократически страни.

С победата на Великата Октомврийска социалистическа революция се постави началото на следващата обществено-икономическата формация: социализма-комунизма. Светът навлезе в по висша форма на обществено развитие, която се различава- коренно от предшествуващите я обществени строеве, защото при тази по-висша формация няма експлоатация на човек от човека. В това се състои и основната особеност на Великата Октомврийска социалистическа революция. „Историята на народите знае много революции, подчертава Сталин. Те се отличават от Октомврийската революция по това, че всички те бяха едностранчиви революции. Сменяваше се една форма на експлоатация на трудещите се с друга форма на експлоатиране, но самата експлоатация си оставаше. Сменяваха се едни експлоататори и потисници с други експлоататори и потисници, но самите експлоататори и потисници си оставаха. Само Октомврийската революция си постави целта да унищожи всяка експлоатация и да ликвидира всички и всякакви експлоататори и потисници" (Сталин, Въпросите на ленинизма, стр. 459).

Първата стъпка към премахването на експлоататорите в младата съветска държава представлява декретът за земята, приет от втория конгрес на съветите през нощта на 8 ноември (нов стил) 1917 год., по силата на който помешчическата собственост върху земята е била отменена незабавно, без всякакъв откуп, като станала държавна, общонародна собственост (История на ВКП(б), стр. 257) и голяма част от нея била предоставена за безплатно ползуване от селяните и други трудещи се.

Вторият удар върху експлоататорите е нанесен през първата половина на 1918 г., когато са били национализирани крупните промишлени предприятия, банките, железниците, външната търговия и др. Наред с това още от 27 ноември 1917 год., е бил въведен работнически контрол във всички промишлени и други видове предприятия, които са използували наемен труд под каквато и да е форма.

Днес съветските индустриални предприятия представляват пълна държавна, т. е. общонародна собственост. Съветският съюз стана първата индустриална страна в света.

След 9-то септемврийското народно въстание през 1944 год., което победи в нашата страна под ръководството на Българската комунистическа партия, начело на Отечествения фронт, и с помощта на Червената освободителна армия в нашата народна република се пристъпи също така към ликвидация на капитализма. Извършена бе национализация на индустрията. Това стана по силата на специалния закон от 23 декември 1947 год., издаден въз основа на новата наша Димитровска конституция от 5 декември 1947 год., в резултат на което се превърнаха в общонародна собственост 5552 индустриални предприятия. От тази дата, след която последваха и други социалистически мероприятия от същия род, като национализацията на банките, външната търговия, вътрешната търговия на едро, аграрната реформа и др., Народната република България тръгна по пътя на полагане основите на социалистическата икономика, на която не са присъщи икономическите и социалните противоречия, които съществуват при капитализма. „При социалистическия строй, казва Сталин, който засега е осъществен само в СССР, за основа на производствените отношения служи обществената собственост върху средствата на производство. Тук вече няма нито експлоататори, нито експлоатирани. Произведените продукти се разпределят според труда съгласно принципа: който не работи, той не трябва да яде. Взаимните отношения на хората в процеса на производството тук се характеризират като отношения на другарско сътрудничество и социалистическа взаимопомощ между свободни от експлоатация работници. Тук производствените отношения напълно съответствуват на състоянието на производителните сили, понеже общественият характер на производството се поддържа от обществената собственост върху средствата на производство.

Поради това на социалистическото производство в СССР са непознати периодическите кризи на свръхпроизводство и свързаните с тях абсурди.

Поради това тук производителните сили се развиват с ускорен темп, тъй като отговарящите на тях производствени отношения им дават пълен простор за такова развитие" (Сталин, Диалектически и исторически материализъм, стр. 47).

Вследствие на коренната разлика, която съществува между капиталистическата и социалистическата икономика, настават дълбоки коренни промени и в областта на икономическата наука във всички нейни разклонения, като се започне от основната икономическа наука - теоретическата политическа икономия, и се стигне до най-практико-приложните научни икономически дисциплини.

В резултат на Великата Октомврийска социалистическа революция и на социалистическото строителство в първата социалистическа държава - Съветския съюз, се изгради и продължава да се развива марксистко-ленинската икономическа наука, начело с политическата икономия на социализма, чийто основни теоретически положения са създадени в трудовете на гениалните осъществители на социалистическата революция и социализма Ленин и Сталин.

Марксистко-ленинската икономическа наука разби всички апологетически „теории" на буржоазните икономисти за „вечния" характер на капиталистическия строй. Бляскаво потвърждение на теоретическия разгром на буржоазните апологети на капитализма е постижението на Великата октомврийска социалистическа революция - събарянето на капитализма и построяването на социализма в СССР. Изходното начало за изясняване същността на новите условия, при които действуват икономическите категории на социализма, е наличността на социалистическа собственост върху средствата за производство, откъдето произхождат и социалистическите производствени отношения. От двете типични форми на социалистическа собственост - държавната и кооперативната - държавната социалистическа собственост представлява висша форма на социалистическа собственост, тъй като социалистическата държава се проявява като действително олицетворение на съзнанието и волята на обществото на трудещите се, а не както е при капиталистическата държава - само като формално олицетворение на интересите на цялото общество, а в действителност като оръдие в ръцете на господствуващата класа и потискане на трудещите се, които представляват мнозинството на обществото.

Въз основа на всичко изложено дотук ние можем вече да пристъпим към конкретно определение на индустриалното предприятие.

Както установихме, историческото възникване и оформяване на индустриалното предприятие е свързано с процесите на общественото разделение на труда и с процесите на вътрешното разделение и специализацията на труда, започнали още при ръчния труд в манифактурното предприятие и предпоставили въвеждането на машинната техника в производствения процес и продължили и по-късно при развитието на машинната техника. По този исторически път се е стигнало до обособяването на индустриалното предприятие като най-висша организационна форма на промишлено стопанство. При определянето на същността на съвременното индустриално предприятие обаче не може да се изхожда само от техническите особености на производствения му процес, каквито са разделението и специализацията на труда и участието на машинната техника, а е необходимо да се съблюдават като основни елементи и икономическите му особености, които са плътно свързани с техническите и обуславят последните.

На пръв поглед би могло да се каже съвсем обективистично, че индустриално предприятие е онова предприятие, което има за предмет производство на материални блага чрез механическо или физическо обработване или преработване на материали с участие в производствения му процес на машинна техника. От такова едно общо определение на понятието индустриално предприятие не би се получило обаче друго освен най-повърхностна представа за същността на индустриалното предприятие, без тя да отразява обществено-икономическата действителност на дадения исторически етап. Такова общо определение на понятието индустриално предприятие не би било годно за употребление. Необходимо е да се даде такова определение на това понятие, което да отговаря на настоящата действителност. Това е толкова по-необходимо, като се има предвид, че днес в света съществуват две основно противоположни обществено-икономически системи: капиталистическата и социалистическата. Вследствие на това трябва да се осветляват въпросите както в тяхната капиталистическа, така и в тяхната социалистическа същност, като се подчертават недостатъците на капитализма и превъзходството на социализма пред капитализма.

Наистина предмет на индустриалното предприятие представлява производството на материални блага. Явява се обаче въпросът с каква цел се произвеждат тези материални блага, какво е тяхното предназначение. Още от този момент изпъква коренната разлика, която съществува между предназначението на материалните блага, които са произведени в капиталистическото индустриално предприятие при условията на капиталистическата икономика и предназначението на материалните блага, които са произведени в социалистическото индустриално предприятие при условията на социалистическата икономика.

Основното предназначение на материалните блага, произведени в капиталистическото индустриално предприятие, е да бъдат те продадени на капиталистическия пазар като стока, с цел да се реализира печалба. Марксовата формула пари – стока - пари е израз именно на този икономически процес, насочен към капиталистическа акумулация. Печалбата като съставна част на принадената стойност, която се създава в производствения процес на капиталистическото индустриално предприятие и се реализира в парична форма в процеса на капиталистическата размяна, е следователно крайната цел на капиталистическото индустриално предприятие и неговия частен собственик, която и определя насоките на целия функционален процес в капиталистическото индустриално предприятие.

Съвсем друго е основното предназначение на материалните блага, произведени в социалистическото индустриално предприятие. Тяхното предназначение е удовлетворяването на постоянно растящите обществени потребности. От това предназначение произхождат и всички направления в целия функционален процес на социалистическото индустриално предприятие, който е насочен към производството на колкото се може повече материални блага. Вярно е, че и материалните блага, произведени в капиталистическото индустриално предприятие, се употребяват накрай също така за удовлетворяване на човешки потребности, но за капиталиста това не е тяхното основно предназначение. Капиталистическото индустриално предприятие може да спре дадено производство, ако изчезнат възможностите за печалба, независимо от обстоятелството, че може да са налице неудовлетворени потребности на множество хора.

И така, капиталистическото индустриално предприятие произвежда материални блага с цел за продажба на пазара с печалба, а социалистическото индустриално предприятие произвежда материални блага с цел за удовлетворяване на обществени потребности. Своята цел, насочена към реализирането на колкото се може повече печалба, капиталистическото индустриално предприятие осъществява в условията на капиталистическия пазар, на който се явяват със същата цел множество предприятия. Тези предприятия изпадат в жестока, стихийна конкурентна борба помежду си, тъй като всеки индивидуален или дружествен капиталистически собственик е безогледен в надпреварването си за печалба. Обратно е при социалистическото индустриално предприятие. Последното постига поставената му цел - производство за удовлетворяването на обществените потребности - в условията на социалистическия пазар, на който също така се явяват със същата цел множество предприятия, но социалистическият пазар, както и цялата социалистическа икономика се развиват не стихийно, а планово, социалистическите предприятия не изпадат в конкурентна борба помежду си, защото тук няма безогледно надпреварване за печалба, а има планова съгласуваност между действията на стопанските предприятия и творческо съревнование в рамките на единния народностопански план, който действува като основен закон в социалистическата стопанска система. Планово съгласуваната стопанска дейност на социалистическите предприятия се обуславя от обстоятелството, че последните представляват социалистическа собственост, общонародно достояние - държавна собственост или ограничено колективно достояние - кооперативна собственост, докато капиталистическите предприятия представляват частна собственост. Това ще рече, че съществуващото при капиталистическото предприятие основно противоречие между обществения характер на производството, който се състои конкретно в участието на една общност от наети работници и служители в провеждането на функционалния му процес, и частния характер на присвояването не е присъщо на социалистическото предприятие, тъй като последното е колективна собственост на трудещите се, които, работят в него в лицето на тяхната народна държава или кооперацията.

И така, капиталистическото индустриално предприятие функционира сред стихийно развиващото се капиталистическо стопанство и в конкурентна борба с други предприятия, а социалистическото индустриално предприятие функционира сред условията на единното планово социалистическо стопанство.

При развиването на своята дейност капиталистическото индустриално предприятие действува като отделна единица, съвсем свободна и независима от някой капиталистически монопол, във фронт срещу останалите предприятия както при покупката на нови производствени средства и работна сила, така и при продажбата на произведените от него стоки, докато социалистическото индустриално предприятие действува като самостоятелно, обособено във вътрешно ръководно организационно отношение звено от единното планово социалистическо стопанство, поради което то разполага с необходимите му производствени средства и работна сила по план и предоставя на обществото произведените от него продукти за ползуване също така по план.

И така, капиталистическото индустриално предприятие функционира . отделно от другите капиталистически предприятия и в егоистична борба с тях, а социалистическото индустриално предприятие функционира планово, съгласувано с другите социалистически предприятия.

Преследвайки с всички средства своята цел - реализирането на колкото се може по-голяма печалба - капиталистическото индустриално предприятие изхожда в своята стопанска дейност от принципа с минимум разноски -максимум печалба, а това води не само до ожесточена външна конкурентна борба с другите капиталистически предприятия, но и до безогледно засилена вътрешна експлоатация на работниците по пътя на изсмукването на абсолютна и относителна принадена стойност. С тази основна икономическа цел прибягва капиталистическият собственик на индустриалното предприятие и към машинизирането на производствения процес, превръщайки по този начин машината в индустриалното предприятие от оръдие на труда в капиталистическо средство за експлоатация и потискане на работниците. При социалистическото индустриално предприятие, където няма експлоатация, машината се ползува като оръдие за облекчаване на човешкия труд, средство за повишаване производителността на труда, заедно с което върви и подобряването на материалното и културно ниво на трудещите се, макар и последното да не се провежда в степен, еднаква със степента на повишаването на производителността на труда, вследствие на нуждата от натрупване на средства за разширяване на социалистическото възпроизводство, което също така е само в полза на трудещите се.

И така, машинизирането на производствения процес в капиталистическото индустриално предприятие представлява средство за засилена експлоатация на труда и потискане на работниците, а при социалистическото индустриално предприятие машинизирането на производствения процес представлява средство за облекчаване на човешкия труд и повишаване материалното и културното ниво на живота на трудещите се. Капиталистическото индустриално предприятие представлява следователно най-висша организационна форма на промишлено стопанство, на производство за експлоатация на трудещите се, докато социалистическото индустриално предприятие представлява най-висша организационна форма на промишлено стопанство, на производство за повишаване на общия жизнен уровен на трудещите се.

Стремежът на капиталистическото индустриално предприятие към максимум печалба при минимум разноски довежда експлоатираните работници, които като субективен фактор на производствения процес създават материалните блага, до мизерия и глад вследствие на несправедливото разпределение на дохода, на нееквивалентното заплащане на труда на работниците от страна на капиталиста, който трупа печалби и разширява своето предприятие във вреда на работниците и в своя лична полза. Обратното е при социалистическото индустриално предприятие. Заплащането на труда при социалистическото индустриално предприятие почива на принципа на трудовия еквивалент, който съответствува на основния социалистически принцип „от всекиго според способностите, всекиму според труда" и представлява най-справедливият критерий на разпределение доходите в социалистическото общество, една от основните задачи на което е постигане на такава висока производителност на труда чрез облекчаване и поощряване на квалифицирания и рационализаторския труд и съревнованието, че да се стигне до възможност за систематично изобилие на продукти и се създаде по този начин една от най-важните предпоставки за изграждането на висшата фаза - комунистическото общество. Въз основа на принципа на трудовия еквивалент социалистическите индустриални предприятия се поставят на хозрасчет (тъй наречената самоиздръжка), на строг стопански разчет. Те трябва да функционират при висока грижа за максимални икономии и рационална организация, което практически ще рече, че в своята дейност те трябва да се стремят не само към покриване на своите разноски, а и към реализирането на плюсове под формата на социалистическа печалба, за да могат по такъв начин, като не функционират сами за себе си, както капиталистическите предприятия, да участвуват в процеса на разширението на социалистическото възпроизводство, който се движи по линията на съвкупните интереси на единното социалистическо общество, с посоките на чието развитие е всестранно съгласувано и самото социалистическо предприятие, от което последното представлява частично звено. Видна е следователно грамадната принципна разлика, която съществува между печалбата в капиталистическото индустриално предприятие и печалбата в социалистическото индустриално предприятие.

И така, социалистическото индустриално предприятие функционира на принципите на хозрасчета, в рамките на който то се стреми и към реализиране на социалистическа печалба, която се различава коренно качествено от печалбата на капиталистическото индустриално предприятие, представляващо резултат на нееквивалентното заплащане на труда на работника от страна на капиталистическия експлоататор.

От посочените дотук няколко принципни особености и различия в проявленията на капиталистическото и социалистическото индустриално предприятие е ясно, че не може да се даде едно и също научно определение на понятието индустриално предприятие, което да е общовалидно. Възниква методологическата необходимост да се дадат отделни определения на понятията капиталистическо индустриално предприятие и социалистическо индустриално предприятие.

Въз основа на досегашните анализи и направените изводи ние можем да дадем като синтетични извлечения от тях следните определения на тези две понятия.

Капиталистическо индустриално предприятие е онова предприятие, което има за предмет едро производство на материални блага чрез механическо или химическо обработване или преработване на материали с участие в производствения му процес на машинна техника и което функционира отделно и в стихийна конкурентна борба с другите предприятия на пазара с цел за печалба.

Социалистическо индустриално предприятие е онова предприятие, което има за предмет едро производство на материални блага чрез механическо или химическо обработване или преработване на материали с участие в производствения му процес на облекчаваща човешкия, труд машинна техника и което функционира по план и на хозрасчет като самостоятелно звено от единната планова социалистическа стопанска система с цел за удовлетворяване на обществени потребности.

Както се вижда, така дадените от нас определенията Понятията капиталистическо индустриално предприятие и социалистическо индустриално предприятие отразяват не само техническата, но и икономическата същност на индустриалното предприятие, която същото придобива в зависимост от условията на обществено-икономическата система, при която то функционира.

Един общ съставен елемент от техническо естество, който се съдържа и в двете дефиниции, е, че индустриалните предприятия имат за предмет производство на материални блага. Посредством този общ елемент в дефинициите е отразена общата характеристика на трудовия процес, който представлява процес между човека и природата за произвеждане на материални блага. Но обществените производствени отношения, които възникват в този трудов процес, не са еднакви при капиталистическата и социалистическата обществено-икономическа формация, а са коренно различни. Докато в капиталистическото индустриално предприятие съществуват отношения на подчиненост на работника на капиталистическия собственик, в социалистическото индустриално предприятие съществуват отношения на равенство на работниците без наличността на капиталистически собственик, тъй като те, работниците, сами са колективен собственик на предприятието в лицето на своята народна държава или кооперация. Работниците в социалистическото индустриално предприятие сами са свободни и независими творци на своето собствено бъдеще, защото работят за себе си, а не за капиталистически собственик, както е при капиталистическото индустриално предприятие.

Наистина и при условията на капиталистическото индустриално предприятие работниците са свободни и равноправни по закона граждани, но всъщност тази свобода е свобода от възможност да бъдат те действително свободни. Тяхната свобода е само формална. Работникът се явява на стоковия пазар свободен, за да предлага за продажба срещу пари своята стока - работната си сила, явява се като „свободен в двояк смисъл, казва Маркс: че като свободна личност разполага с работната си сила като със своя стока и че, от друга страна, той няма за продан никаква друга стока, че е напълно лишен и свободен от всички предмети, нужни за практическото прилагане на неговата работна сила" (Маркс, „Капиталът, т. I, стр. 139). В действителност следователно работниците се намират в пълно икономическо подчинение на капиталистическия индустриален собственик, комуто те имат само свободата да продават своята работна сила като стока за използуването й от негова страна за определено време в производствения процес на предприятието му. Работникът е икономически принуден да се явява на пазара и да предлага своята работна сила като стока за продажба. В същото време на пазара се явява и капиталистическият собственик на индустриалното предприятие, който търси да купи с пари работна сила, за да приведе в действие притежаваните от него производствени средства, да пусне в действие производствения процес на своето индустриално предприятие, за да произвежда материални блага, които да продава като индустриални стоки на пазара   с цел за печалба. Така работникът и капиталистическият собственик на индустриалното предприятие се явяват на стоковия пазар като равни юридически лица. Работникът, като свободен собственик на своята работна сила, „се среща, казва Маркс, на пазара с притежателя на пари (капиталистическия собственик на индустриалното предприятие, б. м.) и двамата влизат във взаимоотношение като равни стокопритежатели, различаващи се само по това, че единият от тях е продавач, а другият - купувач, така че юридически и двамата са еднакви лица" (Том I, стр. 138). Тази покупко-продажба се сключва между работника и капиталистическия собственик на индустриалното предприятие при формалната наличност на свобода, равенство и собственост. „Свобода! Защото купувачът и продавачът на една стока, казва Маркс, например на работната сила, се ръководят само от своята свободна воля. Те контрактуват като свободни, равноправни личности. Договорът е крайният резултат, в който техните воли намират един взаимен юридически израз. Равенство! Защото те се отнасят един към друг само като стокопритежатели и разменят еквивалент срещу еквивалент. Собственост! Защото всеки разполага със своето" (Маркс, „Капиталът",т. I, стр. 146). Но всичко това съвсем не радва работника, който е продал своята работна сила. „Нашият предишен притежател на пари, казва Маркс, върви начело като капиталист, притежателят на работна сила го следва като негов работник; единият многозначително и деловито се подхилва, а другият е плах и се дърпа - като човек, който е продал на пазара своята собствена кожа и сега не очаква нищо друго - освен да му я ощавят" (Маркс, пак там, стр. 145). По този алегоричен начин Маркс намеква за икономическата подчиненост, в която се намира работникът спрямо капиталиста. Познатите процеси на изсмукване на принадена стойност от работника в капиталистическото индустриално предприятие и по-нататъшните последици от това са доказателство за тази икономическа зависимост. Сам капиталистът като такъв застава начело на своето предприятие като негов ръководител и в ръцете му се съсредоточава върховната власт в индустриалното предприятие.

И така правната същност на производствените отношения при капиталистическото индустриално предприятие се характеризира с белега на формалното равенство, което не представлява за работника никаква действителна полза. Икономическата същност на производствените отношения при капиталистическото индустриално предприятие, значението на която всъщност е решително, се свежда към пълна подчиненост и зависимост на работника от капиталистическия собственик. Това носи мизерия за работника и охолство и натрупване на капитал за капиталистическия собственик на индустриалното предприятие.

Коренно различни са производствените отношения в социалистическото индустриално предприятие. Те носят белега на икономическото равенство и на другарското сътрудничество и взаимопомощ на работниците, жизненото ниво на които зависи от самите тях, тъй като те са свободни от експлоатация и работят за себе си и за своето общество. Икономическото равенство, върху което се изграждат производствените отношения в социалистическото индустриално предприятие, трябва да се разбира не в смисъл на някаква уравниловка на нуждите и бита на трудещите се в предприятието, както са наклонни да си представляват това хора с реакционни дребнобуржоазни възгледи, а в смисъл на еднакво освобождение от експлоатацията на капиталистическия собственик на предприятието, на еднакъв дълг и право на труд за всички и на заплащане на труда на работниците в предприятието според неговото количество и качество. „Под равенство марксизмът разбира, казва Сталин, не изравняване на личните нужди и бита, а унищожаване на класите, т. е. а) еднакво освобождение на всички трудещи се от експлоатация, след като капиталистите са съборени и експроприирани, б) еднакво за всички отменяне на частната собственост върху средствата за производство, след като те са предадени в собственост на цялото общество, в) еднакво задължение за всички да се трудят според своите способности и равно право на всички трудещи се да получават за това според своя труд (социалистическото общество), г) еднакво задължение за всички да работят според своите способности и равно право на всички трудещи се да получават за това според своите нужди (комунистическото общество). При това марксизмът изхожда от това, че вкусовете и нуждите на хората не са и не могат да бъдат еднакви и равни по качество или по количество, нито през периода на социализма, нито през периода на комунизма" (Сталин, Въпросите на ленинизма, стр. 522),

Основната причина за коренното различие, което съществува в производствените отношения при капиталистическото индустриално предприятие в сравнение със социалистическото индустриално предприятие, произхожда от основната разлика в социално-икономическата същност на двете системи - капиталистическата и социалистическата. На социалистическата стопанска система не е присъщо противоречието между обществения характер на производството и частния характер на присвояването. Това противоречие е присъщо на капиталистическата стопанска система. От него произлизат пречките за развитието на производителните сили в капиталистическото индустриално предприятие. Напротив, вследствие съответствието, което съществува между производителните сили и производствените отношения при социалистическата стопанска система, се разкриват небивалите възможности за разгръщане и нарастване на производителните сили в социалистическото индустриално предприятие, водещи към щастлив живот за всички трудещи се.

 

Източник на съдържанието е "Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия", издание от 1950 год. Текстът е обработен и адаптиран от екипа Счетоводство.net.

Други ресурси на счетоводна информация, които може да са ви интересни и полезни:


Съдържание