Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводство от Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводство и калкулации

Стопанска отчетност на промишлените предприятия

По своята основна задача стопанската отчетност на промишлените, както и на всички останали видове предприятия се свежда към численото обхващане чрез систематически записвания и пресмятания, изцяло и в подробности, на функционалния процес в предприятието и възникващите в него количествени и стойностни промени.

При условията на социалистическата икономика стопанската отчетност в предприятието представлява част; от единната планова стопанска отчетност на целокупното стопанство. Тъй както социалистическото стопанско предприятие представлява неделимо звено от единната планова социалистическа народностопанска система, така и стопанската отчетност в социалистическото стопанско предприятие представлява неделима част от цялостната единна отчетна система на плановото социалистическо народно стопанство.

Значението на стопанската отчетност се е менило съобразно с развитието на човешките общества. Колкото човешкото развитие е отивало към по-голям прогрес, толкова повече се е увеличавало значението и ролята на стопанската отчетност. Великите класици на марксизма-ленинизма, Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, са подчертавали многократно голямото значение на стопанската отчетност. „Воденето на книги, пише Маркс, като средство за контрол над идеално обединяване на целия процес става толкова по-необходимо, колкото повече процесът се разширява до обществени размери и колкото повече загубва чисто индивидуалния характер. По такъв начин воденето на книги е повече необходимо при капиталистическото производство, отколкото при раздробеното занаятчийско и селско производство, то е повече необходимо при колективното производство, отколкото при капиталистическото" (Маркс, Капиталът, том И, стр. 115, московско издание). „Отчетност и контрол, ето главното, което е наложително, пише Ленин, за правилното функциониране на първата фаза на комунистическо общество" (Ленин, Сочинения, т. XX, III московско издание, стр. 440). Известен е също така и знаменитият тезис на Ленин: социализъм - това значи преди всичко отчетност. „Никаква строителна работа, пише Сталин, никаква държавна работа, никаква планова работа не е мислима без правилно отчитане на процесите в стопанството" (Сталин, из доклада му пред XIII конгрес на ВКП(б), т. 6, стр. 181).

Смело може да се каже, че без стопанска отчетност не е възможно успешното провеждане на каквато и да е стопанска дейност. Това важи в още по-големи размери за социалистическото стопанство. „Стопанската отчетност в условията на плановото социалистическо стопанство отразява и контролира стопанските явления както на отделните отрасли в изпълнението на плана, така и в мащаба на цялото народно стопанство; тя отразява - контролира процесите на производството, разпределението, размяната и потреблението; в нея се отразява движението на социалистическите фондове, процесът на трудовите разноски, социалистическите накупления. Предмет на съветската народностопанска отчетност представлява целият процес на разширеното социалистическо възпроизводство" (А. Сумцов, Курс бухгалтерского учета, 1948 г., стр. 8).

„Народностопанската отчетност в Съветския съюз е организирана в две направления, както пише Чирков: 1) държавна или междуведомствена отчетност и 2) отраслова или вътрешноведомствена отчетност.

1. Държавната, или междуведомствена отчетност се осъществява чрез специалния апарат на Централното статистическо управление (ЦСУ) при Госплана на Съветския съюз и неговите местни органи.

Основната задача на отчетността при ЦСУ при Госплана на СССР, Министерството на финансите на СССР и подведомствените им органи е организацията на единната система на народностопанската отчетност (чл. 14 от конституцията на СССР), общо методологическо ръководство и укрепване на социалистическата отчетност във всички звена на народното стопанство.

По силата на специалното постановление на Съвета на народните комисари на СССР от май 1931 год. ЦСУ при Госплана на СССР има следните задачи :

а) самостоятелно изпълнява отчетно "статистическите работи от общостопански, междуотраслев и междуведомствен характер, а също така и работи със специално назначение (монографии и др.);

б) съставя общосъюзен план за отчетно-статистическата работа, включващ всички работи, необходими за отрасловото и народностопанско планиране, което се изпълнява от отделни ведомства и обществени организации в Съветския съюз ;

в) разработва и утвърждава системата от отчетни показатели за цялото народно стопанство в съответствие с изискванията на народностопанското планиране: г) разглежда и утвърждава програмите и формите (показатели, отчети, системи на разработка, методология на изчисленията и др.) относно всички отчетно-статистически работи на общосъюзните ведомства и организации, сключени в общосъюзния план;

д) организира контрол над състоянието на отчетността и изпълнението на статистическите работи във ведомствата и обществените организации в СССР и в републиките;

е) проверява по същество статистическите работи на ведомствата и обществените организации;

ж) съставя плен за механизация на отчетността.

2. Отрасловата или вътрешноведомствената отчетност се осъществява по линията на ведомствата, министерствата и подведомствените им обединения (главки, тръстове и предприятия) въз основа на общи инструкции и директиви, дадени от ЦСУ при Госплана на СССР - по отношение на статистическата отчетност, и от Министерството на финансите на Съветския съюз - по отношение на счетоводната отчетност. Министерството на финансите на СССР утвърждава формите на счетоводните отчети и баланси, както и инструкции по тяхното съставяне въз основа на директиви от Съвета на народните комисари на Съветския съюз.

Във всяко предприятие, в учрежденията, хозразчетните единици под общото ръководство на централните ведомствени органи по отчетността се организира апарат за счетоводна отчетност, възглавяван от главния или старшия счетоводител, който в административно отношение е подчинен на ръководителя на предприятието или учреждението, а по отношение на воденето на отчетността - на висшестоящата организация по отчетността по ведомствена линия" (А. В. Чирков, Основи балансового учета и калькуляции на предприятиях целлюлозной и бумажной промишленности, Госбумиздат, Москва, 1948 г., стр. 9 и сл.).

Стопанската отчетност се осъществява посредством три вида измерители: натурални, парични и трудови.

Натурални измерители. Натурални измерители са линейният метър, квадратният метър, килограмът, литърът и пр. Тези измерители се прилагат, когато се касае до количествено отчитане на обектите по повърхнина, тежина, вместимост и пр. Натуралните стопанско-отчетни измерители намират приложение само при отчитане на еднородни обекти но не и на разнородни обекти. Не може при отчитането да се обединят например килограми с литри или метри и пр.

Освен при количественото отчитане на еднородните обекти натуралните измерители намират приложение и по отношение на качественото отчитане на същите, което се свежда към отчетно разграничаване на обектите и по качества, асортимент и пр. Например определена еднородна промишлена продукция се отчита количествено в килограми, но заедно с това се извършва и качествено разграничение на произведеното количество от въпросната еднородна продукция, като се означава точно от кое качество какво количество е произведено. Към натуралните измерители се отнасят и специалните технически единици на измерения, например относно атмосферното налягане, степени на концентрацията и др. (вж. Н. А. Кипарисов и пр., Курс теории бухгалтерского учета, 1945, стр. 9), както и измерителите относно коефициента на енерговъоръжеността на труда, коефициента на използуването на обзавеждането и други подобни (вж. Чирков, цит. кн., стр. Н).

Паричен измерител. Неудобствата, които са произтичали от невъзможността за обединение на разнородните стопанско-отчетни обекти чрез натуралните измерители, са били преодолени чрез прилагането на паричния стопанско-отчетен измерител.

Паричният стопанско-отчетен измерител намира еднакво приложение както при отчитането на еднородните, така и при отчитането на разнородните обекти, тъй като в пари се пресмята тяхната стойност, каквато имат всички обекти. При условията на социалистическата икономика законът за стойността остава да действува, но както и на друго място подчертахме, в преобразен вид, в подчинение на закона за плана, който е основен закон на социалистическата икономика. „В социалистическата икономика законът за стойността означава необходимостта да се води парично, а не само натурално (к. м.) пресмятане и планиране на производствените разноски, т. е. на разходите на обществен труд за производство на обществена продукция. Това е много съществено, тъй като социализмът изисква най-строго пресмятане и планиране на производството. Докато съществуват различия между труда в държавните предприятия и колхозите, между квалифицирания и неквалифицирания труд, между умствения и физически труд, докато продуктите се разпределят според количеството и качеството на труда, съществува необходимост от привеждане на различните видове труд към единен показател - стойността, определена от обществено-необходимия труд" (Н. Вознесенски, Военната икономика на СССР през периода на Отечествената война, 1948, стр. 122, 123).

Чрез паричния измерител става „възможно, както подчертава Чирков:

а) да се изразят в единна сума всички материални средства както на отделното предприятие, така и на народното стопанство изцяло;

б) да се отрази в една обща сума общият обем на производството както в отделното предприятие, така и на цял отрасъл на промишлеността ;

в) да се изчислят в единен измерител всички елементи на себестойността, общата стойност на произведената продукция и стойността на единица продукция;

г) да се осъществят всички плащания между отделните предприятия, учреждения, работници и служащи и т. н. ;

д) да се осъществи хозрасчетът и контролът на рублата и да се изразят резултатите от стопанската дейност на предприятието и организациите" (А. В. Чирков, цит. кн., стр. 14, 15). Паричният стопанско-отчетен измерител не заменя разбира се, натуралния измерител. Често пъти двата измерителя се прилагат заедно.

Трудови измерители. Чрез натуралните и паричните стопанско-отчетни измерители, прилагани заедно или поотделно, не могат обаче да се обхванат изразходванията на труд. Изразходването на труда се измерва чрез трудови измерители (работен час, работен ден, респективно човеко-час, човеко-ден и пр.) Трудовите измерители намират понастоящем приложение при установяването на количеството вложен труд в определена продукция, при определянето на производителността на труда, трудовите норми, работната заплата и пр. Трудът е основният фактор на производството. „В бъдещото комунистическо общество, когато няма да намират приложение парите, отчитането и планирането ще се осъществява, в натурални измерители и в обобщен вид - в трудови измерители, в работно време" (Кипарисов и пр., цит. кн., стр. 10).

В съветската литература не е възприето единство в градирането на клоновете на социалистическата отчетност. Едни автори поставят на. първо място счетоводната (или наречена още балансова) отчетност, на второ място - статистическата отчетност и на трето място - оперативно техническата отчетност (вж. Чирков, цит. кн., стр. 15,17). Други автори поставят на първо място статистиката, на второ място - оперативно-техническата отчетност и на трето място - счетоводството (вж. Сумцов, цит. кн. стр. 17, 19). Калкулацията се третира като спадаща към счетоводството, но на въпроса за калкулацията ще се спрем по-нататък.

Ние сме склонни да подредим споменатите три клона на социалистическата отчетност по следния начин: 1) статистика, 2) счетоводство и калкулация и 3) оперативно-техническа отчетност. Мотивите за това градиране са във връзка с широтата на обсега на всеки един от споменатите три отчетни клона.

Подразделението на социалистическата стопанска отчетност на споменатите три клона се извършва, както подчертава Сумцов, в зависимост от характера на получаваните отчетни сведения и начина на тяхното получаване и от отчетната им обработка (Сумцов, Курс бухгалтерского учета 1948 год., стр. 17).

1. Статистическа отчетност. „Особеното на статистическата отчетност е, подчертава Чирков (цит. кн., стр. 16), че тя по правило обхваща еднородните масови явления и процеси. За разлика от балансовата (счетоводната, б. м.) отчетност обекти на статистическа отчетност се явяват наред със стопанските процеси и обществени явления и процеси (к. м.) (движение на населението, раждаемост, смъртност и т. н.). Въз основа на статистическите данни се изучават обществените явления и стопански процеси по съвкупност на фактите. В статистическата отчетност при изучаването на едни или други масови явления и икономически процеси се прилагат различни методи, каквито са: методът на избраните наблюдения, методът на вариационните редове, средните числа и пр."

За целите на статистическата отчетност се използуват както данни, представляващи собствена документация на статистическите служби, така и данни, които произхождат от счетоводството, калкулацията и оперативно-техническа отчетност. По този начин статистическата отчетност представлява източник на изобилни данни и средства за теоретически практически изследвания и установяване закономерностите и насоките на развитието на масовите стопански. процеси и обществените явления, а също така и средство за контрол над изпълнението на плана. „Статистиката обобщава, подчертава Сумцов (цит. кн., стр. 17), основните показатели на стопанската дейност в отраслов и народностопански мащаб. Наред с това статистиката служи също така и за изучаването на отделни участъци на стопанската работа, използува се в качеството на средство за контрол върху изпълнението на плана в отделните звена на стопанската система." Отделните звена на стопанската система това са стопанските предприятия, обединения и организации. „В промишлените предприятия статистическата отчетност се прилага за наблюдение и контрол над изпълнението на плана както изцяло за предприятията, така и по отделни участъци, например за контрол и изучаване на производителността на труда, числения състав на отделните категории работници, фонда на работната заплата, себестойността на продукцията и т. н." (Чирков, цит. кн., стр. 16).

Статистическата отчетност има, както е видно, широк обсег, който обхваща както цялостни масови и народностопански и отраслови процеси и обществени явления в общонароден мащаб, така и стопански процеси и обществени явления в мащаба на съставните обществени и стопански звена, каквито са стопанското предприятие, обединения (главки,. тръстове и пр.), организации, учреждения и други.

С оглед на тези нейни особености статистическата отчетност е съсредоточена в Госплана на Съветския съюз, където се изготвят петилетките на великата социалистическа страна, респективно в специално създаденото при Госплана Централно статистическо управление, което ръководи и сумира данните на статистическата отчетност в цялата страна. Въз основа на тези нейни особености и от гледище на целокупното народно стопанство ние градираме статистическата отчетност на първо място между клоновете на единната социалистическа стопанско-отчетна система. Това съвсем не ще рече, разбира се, че в случая се има предвид някакво подчинение на останалите два клона - счетоводно-калкулативната и оперативно-техническата отчетност - на статистическата отчетност, въпреки че необходимостта от планово взаимно съгласуване на трите стопанско-отчетни клона е очевидна. Споменатите два клона имат определени, незаменими от статистиката белези и са също така от голямо значение, както ще видим по-нататък.

2. Счетоводство и калкулация. Като клон от единната планова социалистическа стопанска отчетност, счетоводството има за задача да обхване всички стопански процеси и явления чрез системното им документално регистриране по реда на тяхното хронологическо възникване и протичане. При това счетоводството „отразява и контролира изпълнението на тези процеси както във всеки отделен участък, така и по отрасли и в народното стопанство изцяло" (Чирков, цит. кн., стр. 15). „По такъв начин счетоводната отчетност се явява като постоянно, непрекъснато документално взаимосвързано отражение на стопанските явления, изчисляеми въз основа на натуралните измерители и обобщени в парични измерения". Както се вижда, счетоводната отчетност обхваща само стопанските процеси и явления, докато статистиката обхваща и обществени явления, за които споменахме по-рано, т. е. тя има много по-широк обхват , поради което счетоводството се поставя на второ място в рамките на общостопанската отчетност. В рамките на съставните звена на народното стопанство обаче - стопанските предприятия - първото място се заема от счетоводството, тъй като секторът на статистическата отчетност в стопанското предприятие е по-малък, отколкото секторът на счетоводната отчетност. Всички данни относно счетоводната отчетност се коренят в рамките на стопанското предприятие, докато данните за статистическата отчетност се коренят и извън рамките на предприятието, например данните за обществените явления, движение на населението, смъртност, раждаемост и пр. се коренят не в рамките на стопанското предприятие, а в градските и селски народни съвети и други учреждения и организации.

Счетоводството на промишлените предприятия представлява система от планомерни и хронологически записвания на всички промени в имущественото и финансовото му състояние, които настъпват вследствие протичането на функционалния му процес, като то обхваща всички разходи и приходи на същото относно завършен стопански процес или изтекъл отчетен период. „Счетоводната отчетност на стопанската дейност на промишлените предприятия, подчертават Глейх и Щенков, трябва да обезпечи:

а) контрол над изпълнението на плана на промишлено то производство както изцяло, така и по отделни видове изделия;

б) контрол над изпълнението на заданията по снижаването на себестойността на продукцията, изясняване на причините на отклонението от установените норми на разноските в производството;

в) контрол над изпълнението на финансовия план, наблюдение на финансовото положение на предприятието, за използуването на средствата по назначение, ускорението на тяхната обращаемост и за състоянието на сметните отношения

Задачите на счетоводството в промишленото предприятие са, както се вижда, много широки, защото те обхващат целокупната му стопанска дейност за определено изтекло време. Затова то представлява и най-големия клон от стопанската отчетност на същото.

От изложеното дотук е видна разликата, която съществува между счетоводството и статистиката. Докато счетоводството представлява един затворен кръг поради принципа на допиката (двустранността на записванията) и осчетоводяването на числените данни означава регистриране на станалите количествени и стойностни промени в стопанско-финансовата структура на предприятието и същевременно се извършва едно' установяване на резултатите от неговата стопанска дейност, статистиката се ограничава в масови или избрани съвкупности от числени данни, които могат да се вземат както от счетоводството и калкулацията на предприятието, така и да се добият по начините на едно самостоятелно организирано събиране. Отношението на статистиката спрямо счетоводството в рамките на предприятието се характеризира главно с това, че обикновено счетоводството дава някои числени данни на статистиката.

Интересно сравнение прави между статистиката и счетоводството съветският автор Лившиц в своя труд „Банковая статистика". Той подчертава, че „счетоводството обхваща множество отдели стопански операции, от които се състои дейността на стопанското предприятие, като( система, докато статистиката вижда в това множество съвкупност. Системата се отличава дълбоко от съвкупността. Съществена черта на първата е неразривността, пълната свързаност на отделни елементи; при отпадане на отделни елементи се нарушава, се разрушава й цялата система. Съвкупността предполага повече свободна свръзка на единици. Съвкупността се характеризира като такава дори и тогава, когато е отстранена доста значителна част - наистина отстранена умело - от полето на наблюдението, когато отпадането от наблюдението дори на няколко само елемента от системата лишава от възможност количественото представяне на последната, тъй като основната задача на статистиката е обхващане на съвкупността изцяло, а основната задача на счетоводството е обхващането на системата като конкретни суми от конкретни единици, непреставащи нито за минута да се проявяват в своите индивидуални особености" (Ф. Д. Лившиц, Банковая статистика, 1948, стр. 20, 21) Като пример за основното различие в това отношение между статистиката и счетоводството Лившиц правилно сочи, че „статистиката на работната заплата се отвлича съзнателно от заплатите на отделните (к. м.) работници, а счетоводството е длъжно да даде материал за индивидуалното (к. м.) разплащане във всеки един от тях"(цит. кн., стр. 21).

Различието в задачите поражда и ред методологически различия между статистиката и счетоводството. За статистиката е необходимо голямо число обекти на наблюдение; счетоводството отчита даже един единствен обект. За статистическата съвкупност е характерно действието на закона за голямото число, счетоводството съсредоточава своето внимание върху индивидуалните закономерности на отделните единици от системата. Общата характеристика от отделните групи операции изпъква в счетоводството винаги като „отчетена", а не „статистическа" сума на величините, преходът от която към средните величини съвсем не влиза в целите на счетоводството (вж. Лившиц, цит. кн., стр. 21). Изхождайки от споменатите и редица други различия, които съществуват между счетоводството и статистиката, същият автор дава следната сравнителна характеристика на стопанската статистика и счетоводството (стр. 22, 23):

Статистика

Счетоводство

I. Обща характеристика на подхода към изучаемото множество единици

Обхващане на стопанските процеси като съвкупности:

Обхващане на стопанските процеси като система:

1. Свободна връзка на единици.

1. Неразривност на отделните елементи.

2. Отвлеченост от особеностите на отделните явления

2. Всяка единица изпъква със своите индивидуални особености.

II. Качествени особености на множество единици

1. Необходимост от индивидуални различия в единиците.

1. Възможност за пълна практическа тъждественост на единиците.

2. Вариация на признаците като форма на проявления на различията

2. Какъвто и да е въобще характерът на различието в единиците

III. Количество единици на наблюдението

Голямо число.

Всякакво число.

IV. Форма на проявление взаимните свръзки в множеството

Законът за голямото число е основа за проявление на средните масови закономерности на съвкупностите.

Индивидуалните връзки на отделните единици в колектива

V. Методи на качествено-количествените характеристики на множествата

1. Статистическа групировка по вариращи признаци, водеща към вариационни редове и вариационни таблици.

1. Разнасяне на отчетните единици по сметки и подсметки по родови и видови признаци на единиците

2. Сводни величини, характеризиращи цялата съвкупност: средни, относителни, показатели на вариациите, индекси и др.

2. Индивидуални величини за всяка отделна единица или сумарна характеристика на множествата

3. Сводни (корелационнни) връзки на признаците (например: средната сума = средната цена X средното количество).

3. Индивидуални връзки на признаците във всяка единица (например: дадената сума = дадената цена х даденото количество)

VI. Методи на наблюдение

1. Възможност за частични наблюдения.

1.Необходимост от изчерпателно наблюдение

2. Стремеж към минимален обем на подбора.

2. Невъзможност да се пропусне нито една наблюдаема единица

3. Възможност за периодически наблюдения с прекъсвания на времето.

3. Необходимост от постоянно наблюдение, непрекъсващо се нито за минута

От така дадената сравнителна характеристика се виждат някои от съществените различия, които съществуват както в задачите, така и в обектите и методологията на статистиката и счетоводството.

Както споменахме преди малко, в съветската литература по икономиката на предприятието и стопанска отчетност калкулацията се третира като съставна част на отчетността, но не като отделно обособена част, както статистиката, счетоводството и оперативно-техническата отчетност, а като част, спадаща към счетоводството. Това съвсем не е случайно, а съответствуващо на всестранния обсег на стопанската отчетност в условията на социалистическата икономика и нейното планово изграждане. Функциите на счетоводството и калкулацията се проявяват при социалистическото предприятие преплетени, неразривно свързани помежду си и взаимно обуславящи се. Основната цел на промишлената калкулация - установяването на себестойността на промишлената продукция - се постига по пътищата на най детайлно обхващане и прегледно разграничение на разноските по местопроизход, локализиране и по видове, а в счетоводството се водят специални сметки и подсметки за отчитането на отделните видове разноски (макар и не по всички признаци), както и на целия производствен процес, който се развива в рамките на плана. Между счетоводството й калкулацията в социалистическото предприятие комбинативната връзка е толкова плътна и неразривна, че правилното и точно установяване на себестойността на практика не е възможно нито само в рамките на счетоводството, нито само в рамките на калкулацията, ако те за момент се третират като отделно и независимо обособени, а е възможно само при планомерното изграждане на счетоводно-калкулативната отчетност в комбинативна форма. Естествено тази неразривна планомерна съгласуваност между счетоводството и калкулацията се обуславя от самата същност на счетоводството и на калкулацията. Счетоводството на промишлените предприятия представлява, както подчертахме, система от планомерни и хронологически записвания на всички промени в имущественото и финансовото състояние на същото, които настъпват вследствие протичането на функционалния му процес, като то обхваща всички разходи и приходи на същото относно един завършен стопански процес или изтекъл вече отчетен период. При изпълнението на функциите на счетоводството се борави с предварително установени себестойности и стойности, респективно цени. А калкулацията има за задача установяването именно на тези себестойности и цени. Установяването на последните се постига чрез планомерно и системно обхващане, пресмятане и разграничение, специфициране, локализиране на многобройните видове и подвидове разноски в промишленото предприятие Калкулацията в промишленото предприятие представлява съвкупност от планомерни и системни пресмятания по точното обхващане, разграничение и намиране съотношенията на разноските в стопанския процес с цел за установяване на себестойността и за определяне цените на промишлената продукция. Установяването на себестойността е най-главната и основна цел на промишлената калкулация, както преди малко подчертахме. Определянето на продажните цени на промишлената продукция, което е акт от стопанско-политическо естество и е в зависимост от множество фактори, може да се извърши и независимо от строгите указания, които се получават в резултат на съставянето на калкулацията, но това не подценява важността и значението на калкулацията. Не е такова положението по отношение на себестойността. Установената по пътя на калкулацията себестойност е решителен синтетичен показател, който свидетелствува за хода на изпълнението на плана и за икономическата ефективност на съответното промишлено предприятие.

Третирайки калкулацията на себестойността като характерна черта на метода на счетоводната отчетност, съветският автор Афанасиев подчертава, че „счетоводството се опира при текущите записвания на движението на средствата на калкулацията за фактическите себестойности:

- при отлитането на първата фаза на кръгооборота - на калкулацията за доставната себестойност;

- при отчитането на втората фаза от кръгооборота (производството) - на калкулацията за фабрично-заводската себестойност;

- при отчитането на третата фаза от кръгооборота (реализация) - на калкулацията за търговската себестойност.

„Всички балансови оценки се основават на фактическата себестойност, а финансовите резултати (печалби, загуби) се определят при съпоставянето на продажната стойност на продадените стоки с тяхна фактическа себестойност.

Счетоводството може да отрази правилно в своите сметки процеса на възпроизводството и да даде реален баланс само при условията на непрестанните изчисления на точните себестойности в операциите по доставките, производството и продажбите. А това е възможно само ако счетоводството разполага със съвършена калкулационна система, органически свързана със счетоводството. Без преувеличение може да се каже, че ключът на реалния баланс - това е правилната калкулационна система.

Видно е от изложеното дотук, че органическата свързаност на счетоводството и калкулацията съвсем не води до заличаването на техните граници като две клонки от една и съща част на единната основа на плановата социалистическа стопанска отчетност. От своя страна счетоводството обхваща всички разходи и приходи в промишленото предприятие относно един завършен стопански процес или изтекъл вече отчетен период, докато калкулацията на себестойността обхваща само разноските (но не всички разходи) относно един определен обект и може да се състави преди още да е изтекъл съответният стопански процес (въз основа на данни относно обекти, които са били продукт на изтекли стопански процеси - планова калкулация, както и след изтичането на стопанския процес - фактическа калкулация и пр. Съставянето на тези калкулации се извършва въз основа на основни данни, получени от счетоводството. Съставянето на калкулации въз основа на извънсчетоводни данни не е присъщо на социалистическото предприятие.

Организацията на счетоводната отчетност в промишлените и други стопански предприятия в Съветския съюз е планова. В нея се включват (виж Чирков, цит. кн., стр. 12): 1. Плана на сметките. 2. Формите на първичните документи, редът на тяхното оформяване и преминаване в предприятието. 3. Типовите отчетни връзки (кореспонденция) на сметките. 4. Схема на организацията на отчетния апарат на предприятието в управлението, отделите, отделенията) и разпределението на работата между отделните ядки. Отчетният апарат се организира на правата на самостоятелен отдел в предприятието или учреждението и се възглавява от главен или старши счетоводител, който носи пълна отговорност за постановката на счетоводната отчетност и за съблюдаването на финансово-сметната и кредитната дисциплина. Неговите разпореждания относно правилното и своевременно оформяване на стопанските операции и представянето на документите в счетоводно-отчетните ядки са задължителни за всички работници и служащи в предприятието.

Споменатият съветски автор Чирков приема, че по основни дейност и счетоводната отчетност в промишленото предприятие може да се подраздели на следните части:

1. Обща част. В тази част се включва сметната регистрация в хронологически ред на всички стопански операции, отчитането на основните средства, амортизациите, капиталният ремонт, различните фондове и др. подобни, съставянето на сводните данни по текущата отчетност и съставянето на баланса.

2. Материална част или отчетност на материалните запаси. В тази част се съсредоточава отчитането на производствените запаси: суровини, топлива, полуфабрикати, основни и спомагателни материали, а също така отчитането на доставката на материали, доставно-складовите разноски и доставките по нефактурирани материали.

3. Част относно сметните отношения на предприятието с работниците и служащите във връзка със заплатите и пр.

4. Калкулационна част, т. е. част за отчитането на производството и себестойността на готовата продукция. В нея се съсредоточава отчитането на издръжката на производството на продукцията, изпълнение на странични работи и услуги и се съставя калкулация за себестойността на изработената продукция или извършената работа.

5. Част относно отчитането на стоките и готовата продукция. В нея се съсредоточава отчитането на стоките, готовата продукция на склад, стоки за разтоварване и неплатени и др. п.

6. Финансово-сметна част. В нея се съсредоточават отчитането на паричните средства, ценните книжа и документи, преводите и други подобни, а също така и сметните отношения с банките, с дебиторите и кредиторите и др. п. Това функционално подразделение на счетоводно-калкулативната отчетност може да послужи само за обща ориентировка, а конкретното за всяко предприятие - то е в зависимост от особеностите на същото.

3. Оперативна техническа отчетност. В сравнение със статистическата и счетоводно-калкулативната отчетност оперативно-техническата отчетност има по-ограничени задачи, но това не подценява нейното значение. Предмет на оперативно-техническата отчетност представляват не цялостни стопански и обществени процеси, а отделни стопански явления, чието краткосрочно оперативно отчитане е необходимо за нуждите на текущото ръководство на стопанското предприятие или за нуждите на съответните им висшестоящи организации. Предвид на това оперативно-техническата отчетност се провежда за кратки периоди - ежедневно, ежеседмично, полумесечно и пр. Конкретни обекти за оперативно-техническата отчетност могат да бъдат например данни относно хода на изпълнението на плана на предприятието, по-избрани показатели относно себестойността, количеството и асортимента, хода на съревнованието, изпълнението на сроковете на плащанията и по договорите, които сключват помежду си предприятията, използуването на машините и пр. „Оперативната отчетност не обобщава сведения за резултатите от стопанската дейност изцяло, тя дава показатели, които характеризират само отделни факти или процеси" (Сумцов, Курс бухгалтерского учета, стр. 18). Следователно оперативно-техническата отчетност се организира според конкретните особености и нужди на отделните предприятия или на група еднородни предприятия. Поради това оперативно-техническата отчетност „не представлява някаква определена система и не разполага с някаква специална методика, подчертава съветският автор Ротщейн. Напротив, счетоводната и статистическата отчетност представляват от себе си две системи отчетности. Те се опират на отделни теории, характеризират се с определени форми и определени порядки на провеждане, предвидени в съответните законоположения" (Ротщейн, А., Статистический и бухгалтерский учет предприятии, 1940, стр. 5, цит. по Чирков, цит. кн., 1948, стр. 17). Това преобладаващо становище относно оперативно-техническата отчетност не се споделя от друг съветски автор, Лишвиц, който подчертава, че „теорията за съветската оперативна отчетност не е още достатъчно разработена. Болшинството теоретици на счетоводната отчетност и досега още характеризират оперативната отчетност и отрицателно - като отчетност „ненапълно точна", „непълна", „несистематическа", подчертават „случайността" в изброяваното на нейните обекти, отричат й обладаването на „отделни методи" и наличността на „специални отчетни органи". Това некритическо пренасяне на представите за капиталистическата оперативна отчетност върху социалистическата е резултат на откъснатостта на теоретиците по отчетността от нашата стопанско-производствена практика, непознаване на съвременното оперативно планиране, оперативно регулиране и оперативна отчетност на крупните съветски производствени предприятия" (Ф. Д. Лившиц, Банковая статистика, 1948, стр. 23). Без да дава определение на оперативно-техническата отчетност, споменатият автор само подчертава, че „най-важната особеност на съветската оперативна отчетност е нейната непосредствена връзка с всекидневното оперативно („календарно") планиране и оперативно регулиране, която определя съдържанието и направлението на оперативната отчетност, обуславя характера на изброяването на нейните главни показатели, предопределя пътя на свръзката на нейните данни.

Стахановското движение предизвика коренно преустройство в методите на оперативното планиране, подчертава по-нататък Лившиц. Ритмичната, съгласуваната работа на предприятията изисква умело, бързо отстраняване на диспропорциите в производството по пътя на незабавното затягане на изоставащите участъци. Тази задача може да бъде разрешена само при условията на точното планиране в достатъчно кратки периоди (седмица, денонощие, смяна, даже час) и непрестанно оперативно регулиране на производството. Такова планиране и регулиране е немислимо без щателна, точна отчетност на всички съществени фактори на производството, при това отчетност не обобщена, а крайно детайлизирана, отчетност срочна, непосредствено следваща операциите и даже едновременна с тях. Такава отчетност е съвременната оперативна отчетност в съветското социалистическо предприятие. Най-пълно е нейното проявление в крупните предприятия на нашата Промишленост, където тя обхваща всички съществени фактори на производството: работната сила, отработеното време, работата по производственото снабдяване, изработката на продукцията, брака и др. п." (Лившиц, цит. кн., стр. 23).

От изложеното е видно голямото значение, което има оперативно-техническата отчетност за планомерното развитие на стопанската дейност на промишленото предприятие. При наличността на нейното редовно функциониране тя единствена е в състояние да представи най-навременни мероприятия за успешното стопанско ръководство. По тези съображения в много случаи оперативно-техническата отчетност се провежда и телеграфически.

Разгледаните три разновидности на стопанската отчетност - статистическата, счетоводно-калкулативната и оперативно-техническата от-/четност - се проявяват в условията на социалистическата икономика винаги единно и свързано, в каквото единство и свързаност функционира и плановото социалистическо стопанство. В основата на единството на социалистическата отчетност и социалистическото планиране лежат три момента, бележи Ротщейн:

1) даване на материали за съставянето на народностопанския план и на плановете на отделните предприятия и на отделни участъци в пределите на предприятията;

2) наблюдение за изпълнението на плана, което не се свежда към пасивно констатиране на факти, а по възможност към издирване на причините за пробивите и към издирване на скритите резерви, които могат да допринесат за изпълнението и преизпълнението на плана и

3) отчетникът идва след плановика и вижда доколко съвършено е построен планът, доколко плановикът е мобилизирал всички възможности и ресурси за разширеното възпроизводство в страната или в отделното предприятие" (Ротщейн, цит. по Чирков, цит. кн., стр. 17, 18).

Споменатите три момента се осъществяват и посредством единството и унификацията на първичната документация, върху която се изгражда отчетността. „Принципът на единството на първичната документация се свежда към това, че при проектирането на съдържанието и формата на съответния документ на първичната отчетност трябва винаги да се вземат под внимание интересите и на счетоводството, и на статистическата, и на оперативно-техническата отчетност; в съдържанието на всеки документ, ако той е съставен правилно, трябва да бъде нагоден към изискванията на онази сводка, за която ще бъде -използуван същият документ както по линията на статистиката, така и по линията на счетоводството" (Ротщейн, там, стр. 8).

„По въпроса за единството на народностопанската отчетност имаше враждебни разсъждения, насочени към разрушението на неговата планова организираност, подчертава съветският професор Кипарисов. Някои отричаха възможността за построяване на системата на отчетността и искаха пълно разединение между статистиката и счетоводната отчетност. Тези разсъждения имаха своя корен в отричането на социалистическия характер на нашата икономика. Други говореха за отмирането на статистиката в условията на плановото стопанство. Най-после трети считаха счетоводството, като възникнало през епохата на търговския капитал, за ненужно при социализма.

Всички тези враждебни „теории" са разбити. Понастоящем ние имаме действително единна планово организирана система на народностопанската отчетност, основаваща се на единния социалистически народностопански план. Балансът на народното стопанство трябва да е завършекът на тази отчетност. В баланса на народното стопанство, в резултат на сумирането, обобщението и обработването на данните от всички видове отчетност, трябва да бъдат отразени всички ресурси на нашата страна и всички процеси, и напредъкът в развитието на нашето народно стопанство. На дадения етап ние сме длъжни да укрепим всички видове отчетност и да работим за координирането както на самите тях помежду им, така и на цялата система на народностопанското планиране" (Кипарисов, цит. кн., стр. 8, 9).

В буржоазно-капиталистическата стопанска практика съществуват упорити отрицания на ролята и значението на стопанската отчетност. Изградени са и различни „теории", насочени ако не към пълното й отричане, то към подценяването й. Но независимо от това субективно отрицателно отношение към стопанската отчетност при условията на капиталистическата икономика не е и обективно възможно да се изгради единна и цялостна народностопанска отчетност която да обхваща системно стопанските процеси както в стопанските предприятия, така и в целокупното народно стопанство и неговите отрасли. Причината за това се крие в противоречията на капиталистическото стопанство и неговото стихийно развитие. Но докато изграждането на единна система на народностопанска отчетност при условията на капиталистическото стопанство е наистина невъзможно, в рамките на капиталистическите предприятия е възможно изграждането на детайлна стопанска отчетност. Това обаче не се постига при всички капиталистически предприятия поради съзнателното противопоставяне на капиталистическите собственици срещу изграждането на отчетността, която не е по техните интереси, тъй като те не желаят да се знае за техните крупни печалби, реализирани по пътя на експлоатацията на работниците в предприятията и по други непочтени пътища. Доколкото пък в други капиталистически предприятия се осъществява доста детайлна и стройна стопанска отчетност, то последната е нагодена да служи единствено на интересите на капиталистическите собственици на тези предприятия, на стремежите им да укриват своята дейност от работниците, от контролните органи по данъчните облагания и пр., както и да укриват резултатите от дейността си от работниците и от външния свят.

Наред с теориите, които отричат или подценяват стопанската отчетност, съществуват и теории, които са насочени към организирането и поставянето на стопанската отчетност в пълна услуга на капитализма.

В съвременната буржоазна единичностопанска литература се сочат четири клона на стопанската отчетност в предприятието: счетоводство, калкулация, статистика и стопански план (бюджет). Тези четири клона не се разглеждат като поделения на една единна система на стопанската отчетност, а като самостоятелно обособени, даже функциониращи независимо един от друг. Типично е в това отношение становището спрямо калкулацията. Последната се третира като самостоятелен клон на стопанската отчетност, като се изхожда от положението, че калкулацията може да се състави и извънсчетоводно. Такова положение е наистина възможно за капиталистическите стопански предприятия, когато при оценките не се прилага принципът на калкулационното установяване на себестойността на наличните материали, готовата продукция и стоките, а се извършват произволни оценки, угодни на капиталистическия собственик на предприятието в стремежа му към замъгляване и дори фалшифициране на данните относно действителното положение на предприятието. Според това схващане съставянето на калкулацията е възможно и приемливо без връзка със счетоводството, а самостоятелно, отделно от него. И обратното, счетоводството може да се води без съгласуваност с калкулацията и дори изобщо без оглед на калкулацията. Разбира се, наред с тези схващания в буржоазната единичностопанска литература съществуват и схващания за координираността на споменатите клонове на стопанската отчетност, но координираност, почиваща на основите на капиталистическото стопанство, характеризиращо се с много центробежни сили и остри противоречия.

Както споменахме, съгласно буржоазните теории към стопанската отчетност или така нареченото сметно дело в предприятието се причислява и стопанският план (бюджет) на същото. Доколко може обаче да се говори за стопански план в едно капиталистическо стопанско предприятие, което функционира при условията на безпланово, стихийно развиващо се капиталистическо народно стопанство, е напълно ясно, като се имат предвид споменатите дотук противоречия на капиталистическото стопанство. За стопански план в капиталистическото предприятие не може да се говори. Максимално възможното е да се предвидят известни рамки относно бъдещата дейност на предприятието, без гаранции обаче за реализация, с по-голяма вероятност този „план" да не се осъществи поради познатите стихийности в изобщо безплановото развитие на капиталистическото стопанство. Независимо от това обаче включването на плана в поделенията на стопанската отчетност почива на едно неправилно смесване на основите, върху които се гради отчетността и планирането. Докато отчетността се отнася за извършени вече стопански дейности, планирането се отнася за предстоящи, за бъдещи стопански дейности. Липсва, както се вижда, единна обединителна основа за наравното поставяне на споменатите четири клона в рамките на стопанската отчетност. Вярно е, че може да се говори за предварителна отчетност, но това представлява само едно лишено от практическо съдържание абстрактно теоретическо третиране на въпроса. Като единна основа за обединението на тези четири клона в едни рамки се сочи от някои автори възприемането на понятието сметно дело в предприятието вместо стопанска отчетност. Това понятие обаче е много общо, без конкретни насоки за съдържанието му и криещо опасност за безсистемно смесване на най-разнородни съдържания и различни цели, както е видно от гореизложеното. Планът не може да се третира като отчетност, нито като мъртви цифри, а само като основен двигател, закон на икономическото развитие. По тези съображения именно в съветската литература по икономика и стопанска отчетност на предприятието планът, за какъвто може да се говори само при условията на социалистическата икономика, не се третира като част от стопанската отчетност или като част от така нареченото сметно дело, а неговата сложна проблематика представлява предмет на цели клонове от икономическата наука и самостоятелни научно-преподавателски дисциплини, чиято проблематика има доминиращо значение по отношение на значителен брой от останалите дисциплини на общата икономическа наука за социалистическото планово стопанство.

В буржоазните теории за стопанската отчетност не се говори за оперативно-техническата отчетност като клон от стопанската отчетност, тъй като тя изобщо твърде много се подценява и няма такова значение за капиталистическото предприятие, каквото тя има за социалистическото предприятие, в което тя придобива и съвсем ново съдържание и задачи, зависещи от плана.

В областта на буржоазната единичностопанска теория за стопанската отчетност съществува и друго едно подразделение на същата. Това е подразделението, което прави немският професор Леман, който в своя труд върху сметното дело на предприятието подразделя отчетността на: 1) отчетност по време, към, която причислява счетоводството и стопанския план; г) отчетност по обекти, към която причислява окончателната и предварителна калкулация, и 3) сравнителна отчетност, към която причислява статистиката и рентабилитетната сметка. Освен това хоризонтално подразделение на отчетността същият автор прави и едно вертикално подразделение на .същата, като я разделя на окончателна и предварителна отчетност. Към окончателната отчетност той причислява счетоводството, окончателната калкулация и статистиката, а към предварителната отчетност - стопанския план, предварителната калкулация и рентабилитетната сметка (М. Р. Леман, Систематика на сметното дело в стопанското заведение и предприятие, 1926 г., на немски език). Това подразделение няма обаче практическа стойност и почива на посочените по-горе неправилни основи на буржоазните единичностопански теории за стопанската отчетност.

Съществуващото в буржоазната единичностопанска литература подразделение на стопанската отчетност на предприятието на споменатите четири клона - счетоводство, калкулации, статистика и стопански план - бе разпространено и у нас под влияние на немската школа, но понастоящем това влияние се преодолява благодарение на възможностите, които се създадоха след 9 септември 1944 г. и у нас за развитието на марксистко-ленинската икономическа наука, както и на самокритичното отношение на редица български научни работници, включително и авторът, които се заемат сериозно с разработването на научните проблеми в насока към съзнателно и дейно участие в изграждането на единна планова социалистическа стопанско-отчетна система в нашата страна както в народностопански мащаб, така и в мащаба на стопанското предприятие като народностопанско звено.

Както се вижда от всичко изложено дотук, подразделението на стопанската отчетност на посочените четири клона, което се прави в буржоазната единичностопанска литература, не намира никакво приложение при условията на социалистическата икономика, независимо от това, че и с оглед на условията на капиталистическата икономика това подразделение не почива на единна основа, както вече подчертахме. Изобщо между същността на стопанската отчетност при социализма и стопанската отчетност при капитализма съществува такава коренна разлика, каквато е разликата между капиталистическата и социалистическата стопанска система изобщо. При капитализма стопанската отчетност е нагодена да служи на интересите на експлоатиращата и потискащата трудещите се маси капиталистическа класа, а при социализма стопанската отчетност, напълно съгласувана с изискванията на плановото социалистическо стопанско развитие, служи на колективните, обществените интереси на трудещите се маси. Оттук произтича и основното различие спрямо социалистическото третиране на разглежданите въпроси на стопанската отчетност, в което изпадат буржоазните теории за същността и подразделението на стопанската отчетност, които в последна сметка представляват издънки на насочената към апологетика на „вечната" и „неизменна" капиталистическа стопанска система буржоазна политическа икономия.

В съответствие със социалистическото развитие на икономиката на нашата народна република, в страната ни се изгражда вече стопанска отчетност със социалистическо съдържание и форми като единна и планосъобразна отчетна система, обединяваща статистическата, счетоводно-калкулативната и оперативно-техническата отчетност и обхващаща стопанските процеси и явления както в общостопански и отраслов мащаб, така и в мащаба на стопанските предприятия, организации и ведомства. За показ служи богатият опит на страната на осъществения социализъм - Съветския съюз, и съветската икономическа наука, изградена и напредваща въз основа на трудовете на гениалните теоретици на политическата икономия на социализма Ленин и Сталин.

Необходимостта от изграждането на нова стопанско-отчетна система в нашата страна възникна още в навечерието на нашия двегодишен народностопански план за 1947 и 1948 год., когато у нас бе въведена съответствуваща на тогавашния исторически етап цялостна система на калкулиране и определяне цените в промишлеността и търговията.

Понастоящем върховното ръководство на стопанско-отчетната система в нашата страна е съсредоточено в Държавната планова комисия и в Министерството на финансите. Под ръководството на Държавната планова комисия, респективно числящата се към нейното ведомство Главна дирекция на статистиката, е съсредоточено ръководството на статистическата отчетност. От Държавната планова комисия е издадена през 1949 год. и нова инструкция за съставяне калкулация за себестойността на промишлената продукция. Счетоводната отчетност е съсредоточена под ръководството на Министерството на финансите и се регулира въз основа на новия закон за счетоводството от 1949 год.

Новото стопанско-отчетно законодателство в нашата страна е нагодено понастоящем към редица изисквания на плановото икономическо развитие на страната и е насочено към съгласуване на стопанската отчетност и стопанското планиране, както това е вече постигнато в Съветския съюз. У нас се преодоляват вече старите буржоазно-капиталистически схващания за ролята на стопанската отчетност и нейното подценяване, намиращо отражение и в миналото законодателство, особено относно счетоводството. Разбира се, досегашните постижения са още твърде незадоволителни. Съществуващите стопанско-отчетни законодателни разпоредби подлежат на редица подобрения, но основната правилна насока е вече очертана.

Най-важните постижения в областта на стопанската отчетност в нашата страна в настоящия етап на развитие^е достигнатата широка обхватност и уеднаквяването на счетоводството и регламентирането на счетоводителската професия. По силата на новия закон и правилник за счетоводството задължението да се водят счетоводни книги в уеднаквен вид се разпростря върху почти всички стопански предприятия в страната, с изключение на най-незначителните. По-долу цитираме някои по-основни разпоредби на новия закон за счетоводството.

Задължени са да водят счетоводни книги по началата на двойното (системното) счетоводство всички стопански предприятия на: а) държавата, обществените учреждения и организации, кооперациите, водните синдикати, акционерните дружества, командните дружества, дружествата с ограничена отговорност, както и местните клонове на чуждестранните стопански предприятия; б) сдруженията и дружествата за взаимна застраховка и взаимопомощ; в) събирателните дружества и едноличните предприятия, ако чистият им годишен доход (за изтеклата година) по смисъла на закона за данъка върху общия доход надвишава 300 000 лв.

Не са длъжни да водят счетоводни книги собствениците на моторни коли, които членуват в Съюза за товарен и обществен превоз.

До намирането на подходящи счетоводни кадри допуска се в ТКЗС воденето на просто счетоводство с разрешение на Министерството на земеделието.

Двойното (системното) счетоводство обхваща воденето на следните задължителни основни книги: а) книга за инвентарите и балансите, б) дневник, в) главна книга.

Дневникът и главната книга могат да се водят заедно в една обща дневник-главна книга.

Освен горните основни книги се водят задължително и спомагателни книги, установени с правилника за прилагане на закона.

За образец при съставянето на годишния баланс служат типовите балансови схеми, предвидени в правилника за прилагане закона.

При съставяне на годишния баланс предприятията използуват онези наименования на перата от съответната типова балансова схема, които им са необходими. Перата в годишния баланс, които не са специално предвидени в съответната типова балансова схема, се вписват под най-близкото им по съдържание балансово наименование. За отделни стопански предприятия при нужда се изработват от Министерството на финансите специални балансови схеми в рамките на типовите такива.

В книгата на инвентарите и балансите непосредствено след годишния инвентар и годишния баланс се вписва и годишната равносметка за загубите и печалбите. За. образец при съставяне на годишната равносметка за загубите и печалбите служат съответните типови схеми, предвидени в правилника за прилагане на закона.

Инвентарът, балансът и годишната равносметка за загубите и печалбите трябва да бъдат подписани от лицата, които управляват предприятието. Освен това във всички случаи инвентарът, балансът и годишната равносметка за загубите и печалбите трябва да бъдат преподписани и от счетоводителя.

В дневника се записват последователно и своевременно въз основа на оправдателни документи всички операции, които предизвикват пряко или косвено промени в имуществено-финансовото състояние на предприятието, а също и в корективните и статистическите пера и условните активи и пасиви. Според възприетата счетоводна форма могат да се водят и повече от един дневник. Дневникът или дневниците, както и дневник-главната книга могат да се водят на отделни листове, които, подвързани, номерирани и подвързани за период от месец или три месеца, се представят на нотариата за заверка най-късно 45 дни след изтичане на всеки период, а за последния месец или тримесечие от годината - не по-късно от края на месец февруари следната година.

В главната книга се откриват сметки съгласно правилника за прилагане на настоящия закон. Записванията в главната книга стават въз основа на данните от дневника, респективно дневниците.

Главната книга може да се води на отделни листове, които в края на годината, подвързани, номерирани и подвързани, се заверяват не по-късно от края на месец февруари следната година.

Наименованията на сметките в главната книга се определят от Министерството на финансите по реда, указан в правилника за прилагане на закона.

Използуването на едни сметки вместо други и обединението на разнороден материал в едни и същи сметки е забранено.

За отделните стопански предприятия при нужда се изработват от Министерството на финансите специални сметкопланове в рамките на типовите такива.

Спомагателните книги трябва да бъдат в пълна счетоводна връзка с основните книги. Те се откриват в помощ на сметките от главната книга, могат да се водят на отделни листове и имат за цел да разчленяват и поясняват данните на сметките от главната книга.

Всяко стопанско предприятие, което е длъжно да води счетоводни книги, трябва да заведе книгите си най-късно 30 дни след датата на основаването му.

Основните книги, съответно номерирани и провървени, се регистрират при нотариата, преди да започне употребяването им.

Освобождават се от регистриране дневникът или дневниците, дневник-главната книга, както и главната книга, които се водят на отделни листове.

Счита се, че записванията в счетоводните книги са извършени своевременно, ако са били направени не по-късно от 30 дни след извършване на операцията. Този срок не важи само за касовите книги и за книгите (картоните) за количествено отчитане на материалите, продукцията и стоките; в тия книги записванията се правят задължително в деня на извършване операцията независимо от съответните основни записвания „в дневника и главната книга.

Записванията в книгите трябва да се извършват непрекъснато, без да се оставят страници и редове. Не се допуска писане между редовете, зачертаване, търкане, изтриване и прибавки в текстовете и цифрите.

Поправянето на грешките се извършва с друго по цвят мастило, и то така щото написаното от по-рано да може да се чете. Поправките на грешките се заверяват от счетоводителя.

Длъжностните лица в предприятието, както и подотчетните им лица, които участвуват в дейности, подлежащи на счетоводно отчитане, са длъжни да снабдяват счетоводството своевременно и пълно с необходимите данни.

Всички книги, упоменати в настоящия закон и в правилника за прилагането му, се водят на български език.

Не по-късно от края на месец февруари на следната година книгата за инвентарите и балансите, дневникът и главната книга, водена на отделни листове, трябва да бъдат представени на нотариата за заверка.

Всички, които са длъжни да водят книги по настоящия закон, както и ония, които водят доброволно такива, са длъжни да пазят същите в продължение на 10 години от датата на последното вписване в тях.

Редовните счетоводни книги имат доказателствена сила по данъчните облагания и пред съдилищата. От счетоводните книги се вземат данни за съставяне на производствено-финансовите планове, за калкулиране себестойността на продукцията и за статистически сведения.

Доказателствената сила на спомагателните книги, задължителни или не, се признава само тогава, когато тези книги се намират в пълна счетоводна връзка с редовно водените основни книги.

Счетоводните книги могат да бъдат сметнати за недостатъчни, ако се констатират някои от следните нередовности: 1) неприключване на книгите, респективно липса на баланс и равносметка за загубите и печалбите; 2) несходство или липса на връзка между отделните книги и между книгите (основни и спомагателни), от една страна, и документите - от друга; 3) невписване в отделни сметки разходите или загубите, които не се отнасят до дейността на предприятието; 4) смесване разноските по поддържане на предприятието с тия за домашни нужди и 5) ако разходите не са документирани.

Наред с въвеждането на уеднаквена счетоводна отчетност в разните категории предприятия, най ярък израз на което са типовите сметкопланове и баланси, с новия закон за счетоводството се регламентира за пръв път у нас и счетоводителската професия. Счетоводителят - този решаващ субективен фактор в областта на стопанската отчетност в нашата страна,-не е вече поставен при условия да бъде третиран като оръдие на капиталистическите собственици на предприятията, както беше в неотдавнашното капиталистическо минало, а е издигнат до високото положение на ръководещ и отговорен фактор за правилното функциониране на стопанската отчетност. Определени са по законодателен път и компетенциите на счетоводителя. Съгласно разпоредбите на новия закон счетоводството се води само от лица с призната счетоводителска правоспособност. В административно отношение счетоводителят е непосредствено подчинен на ръководителя на предприятието, а по отношение начина на водене счетоводството - на счетоводните служби при съответните министерства или Централния кооперативен съюз, както и Министерството на финансите.

Счетоводителят носи направо с ръководителя на предприятието отговорност за финансовата и отчетна дисциплина и за правилното водене на счетоводството.

Назначаването на лицата в счетоводната служба става също със съгласието на счетоводителя.

Разногласията между ръководителя на предприятието и счетоводителя за държавните предприятия се разрешават от съответния министър, кооперациите - от Централния кооперативен съюз, за кредитните кооперации (популярните банки) - от Българска народна банка, а за останалите - от министъра на финансите. До решението на министъра, съответно Районния кооперативен съюз, Централния кооперативен съюз и Българската народна банка, нареждането на ръководителя на предприятието, съответно кооперацията или Районния кооперативен съюз, е задължително.

Правата и задълженията на счетоводителя са формулирани подробно в специален раздел от правилника за прилагане на закона за счетоводството. Така, съгласно този правилник отговорният счетоводител е длъжен да осигури:

а) правилна организация на счетоводството с оглед на установените показатели за производствено-финансовия план и за статистическата и оперативна отчетност, правилно водене и рационализиране счетоводството;

б) правилна организация за движението на счетоводните документи и спазване на установените за тях правила и форми;

в) правилно и своевременно осчетоводяване на паричните средства, стоките, материалите и други ценности;

г) своевременно осчетоводяване на всички операции и резултати от финансово-стопанската дейност на предприятието, съставяне на калкулации за себестойността на готовата продукция, материалите, стоките и др.;

д) правилно и своевременно изчисляване и внасяне на държавните данъци, вноските срещу печалбата, амортизационните отчисления и др., както и своевременно подаване на необходимите във връзка с това декларации и сведения;

е) правилно осчетоводяване на финансовите, кредитни и сметни операции, както и своевременното и правилно сверяване на всички сметки със съответните кредитни и други предприятия и лица;

ж) провеждане в установените от правителството или по-висшестоящата организация срокове, както и при смяна на отчетни лица, инвентаризация на паричните средства, стоките, материалите и други ценности, дълговете вземанията, своевременно и правилно извеждане резултата от инвентаризацията и точното й отразяване в счетоводството;

з) своевременно и правилно съставяне на балансите и счетоводните отчети и представянето им в установените срокове на висшестоящите организации ;

и) организацията, ръководството и контрола на счетоводството в поделенията на предприятието, както и своевременното получаване на балансите и отчетите му;

к) съхраняването на счетоводната архива и запазване всички документи от повреда, изгубване или унищожаване преди сроковете, предвидени в закона за счетоводството и в други закони и наредби;

л) проверка, счетоводна преработка, включително калкулациите, както и представяне сборните счетоводни отчети на висшестоящите организации в установените срокове;

Отговорният счетоводител е длъжен да съдействува за осигуряване на контрол върху:

а) движението на готовата продукция, стоките, материалите и другите ценности, като предлага на управата мерки за предотвратяване липси, разхищения и незаконно раздаване на същите и не допуска нарушения и злоупотребления от длъжностни лица;

б) правилното и своевременно, оформяване приемането и разходването на парични средства, стоки, материали и др. ценности; своевременното предявяване рекламации пред доставчиците за липси, повреди, несъответствия; правилността на актовете за констатирани липси, повреди и несъответствия; своевременното предаване документите за нарушения и злоупотребления на съдебните и други власти;

в) спазване бюджетната, платежна и финансова дисциплина, правилно изплащане на работническите заплати, съблюдаване установените щатове, нормите за управителните и други разноски, своевременно събиране на вземанията и изплащане на задълженията и т. н.

Отговорният счетоводител е длъжен да участвува при съставяне производствено-финансовите планове на предприятието.

На отговорния счетоводител се забранява да получава парични средства от банките, клиентите и кредиторите на предприятието по чекове и други документи, както и непосредствено да получава стоки, материали и други ценности за предприятието, т. е. същият не може да изпълнява и функциите на касиер или магазинер, освен в малки предприятия, в които поддържането на отделен касиер или магазинер е стопански не оправдано.

Всички лица, заети в счетоводната служба, се назначават със съгласието на отговорния счетоводител и без негово съгласие не може да им се възлага друга работа.

Отговорният счетоводител предлага за одобрение наредба за служебните задължения на всяко лице от счетоводната служба по начин, щото всяко от тия лица да знае своите задължения и да носи отговорност за тяхното изпълнение.

Разпорежданията на висшестоящата организация по отношение начина на водене счетоводството са задължителни за всички отговорни счетоводители на поделенията.

Разпорежданията на отговорния счетоводител за правилното и своевременно оформяване на операциите и за представяне необходимите документи и сведения на счетоводството са задължителни за всички длъжностни лица в предприятието.

Всички поделения на предприятието са длъжни своевременно да дават на отговорния счетоводител необходимите за счетоводството и контрола документи - заповеди, постановления, разпореждания, договори, сметки, разписки, ведомости, ситуации, таблици, нормативи за материали, баланси и др.

За неизпълнение или нарушаване разпорежданията на отговорния счетоводител виновните носят дисциплинарна отговорност.

Балансите и счетоводните отчети на предприятието се подписват и от отговорния счетоводител.

Всички документи, служещи като основание за приемане или предаване на парични средства, стоки и материали и други ценности, както и за изменения на кредитни и сметни отношения с други предприятия, се подписват или парафират и от отговорния счетоводител или от упълномощеното от него лице в съгласие с ръководството на предприятието.

Упълномощаването на длъжностни лица да подписват посочените документи се съобщава със заповед.

Всички договори и съглашения, сключени от предприятието за предаване на стоки, материали и други ценности и за получаване или отпускане на кредит за изпълнение на работи и услуги и за отдаване и получаване имущества под наем, също така се преподписват от счетоводителя с оглед на законосъобразността на документите. Документът запазва валидността си и без този подпис.

Отговорният счетоводител не е длъжен да приема за изпълнение и оформяване документи по операции, които нарушават законите и установения ред за приемане, осчетоводяване, пазене и разходване на парични средства, стоки, материали и други ценности, като например :

а) отпускане на стоки, готова продукция и други ценности на купувачи без документи;

б) незаконно предаване на основни средства и материали;

в) обмяна на стоки;

г) разходване на парични средства за издръжка на управителния апарат, надвишаваща определения щат; издръжка на управителния апарат за сметка на производствените разноски; допълнително възнаграждение на работниците и служащите за работа, влизаща в кръга на техните служебни задължения;

д) неоснователно и неправилно плащане на парични и натурални премии и възнаграждения, заплащане на разноски, непредвидени в таблицата за управителните разноски;

е) заплащането на парични суми по операции, за които се предвижда безкасово плащане; разходването на суми не за целта, за която са отпуснати от банката; разходване на оборотни средства не по назначение.

В горните случаи отговорният счетоводител е длъжен писмено да уведоми ръководителя за незаконността на разпорежданията му. Ако ръководителят потвърди писмено даденото разпореждане, отговорният счетоводител е длъжен да го изпълни, като незабавно съобщи за това на висшестоящата организация.

Когато отговорният счетоводител получи разпореждане да извърши явно престъпно действие, той е длъжен да не го изпълнява, а веднага да съобщи на висшестоящата организация.

Отговорният счетоводител) който не съобщи на висшестоящата организация за незаконните разпореждания на ръководителя, носи отговорност за тяхното изпълнение наравно с ръководителя.

Ръководителят на висшестоящата организация, който получи от отговорния счетоводител съобщение за незаконни разпореждения или действия и не вземе необходимите мерки, носи отговорност наравно с ръководителя на предприятието, който е дал незаконни разпореждания или е извършил незаконни действия.

Разногласията между отговорния счетоводител и ръководителя на предприятието се разрешават от висшестоящата организация, за държавните предприятия - от съответния министър или управата на съответния народен съвет; за кооперациите - от съответния РКС ; за последните - от ЦКС; за кредитните кооперации (популярните банки) - от Българската народна банка, а за останалите - от министъра на финансите.

Ако поради изпълнение задълженията си отговорният счетоводител причини материални щети, същият отговаря съгласно законите.

В закона за счетоводството се съдържат и разпоредби относно самото придобиване на счетоводителската правоспособност. Счетоводител може да бъде само лице, което притежава специално предвиден в закона образователен и служебен ценз и което е положило съответните изпити или притежава диплом за придобиване право на счетоводителска правоспособност. По този начин в нашата страна се сложи край на съществуващото до този закон положение - счетоводителски длъжности да се заемат и от лица, неподготвени за функциите на счетоводителя.

Както се вижда от изложеното дотук, новата счетоводно-калкулативна отчетност в нашата страна е насочена към задоволяване нуждите на нашето планово стопанско строителство, като за целта са предприети необходимите мероприятия от обективно и субективно естество. По-нататъшната задача е новата стопанска отчетна система в нашата страна да се доукрепи и усъвършенствува, като се положат усилия и за нейното опростяване с цел за още по-ефикасно изпълнение на важните задачи, които стоят пред нея във връзка с изпълнението и преизпълнението на народно-стопанския план.

 

Източник на съдържанието е "Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия", издание от 1950 год. Текстът е обработен и адаптиран от екипа Счетоводство.net.

Други ресурси на счетоводна информация, които може да са ви интересни и полезни:


Съдържание