Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводство от Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводство > Библиотека > Счетоводство на промишлените предприятия > XVI. Баланс на загубите и печалбите

Счетоводство и калкулации

Баланс и равносметка на загубите и печалбите на индустриалното предприятие

В уеднаквяването (типизирането) на счетоводната отчетност на индустриалните предприятия у нас се включва и уеднаквяването на годишния баланс и годишната равносметка за загубите и печалбите. Последните-се изграждат в съответствие с типовия сметкоплан, с който вече се запознахме.

Съгласно правилника за счетоводството, параграф 7, типовата балансова схема за индустриалните предприятия има следният вид:

АКТИВИ

I. Основни средства

1. Земи

2. Сгради

3. Съоръжения

4. Силови машини

5. Предавателни устройства

6. Машини и апаратури

7. Инструменти и приспособления

8. Транспортни средства (и добитък)

9. Стопански инвентар

10. Трайни вложения (и насаждения)

11. Основни средства на комунално-битово стопанство

12. Основен ремонт

13. Строеж и доставка на основни средства

14. Ликвидация на основните средства

II. Отвлечени средства

1. Ценни книжа и съучастия

2. Вноски за възстановяване

3. Вноски за основен ремонт

4. Вноски срещу специални фондове

5. Вноски срещу печалбата

III. Оборотни средства

1. Доставка на материали

2. Основни материали

3. Спомагателни материали

4. Горивни материали (и фураж)

5. Амбалажни материали

6. Запасни части и други материали

7. Малоценни и малотрайни предмети

а) на склад;

б) в употреба.

8. Материали, дадени за преработка и в заем

9. Готова продукция (и изпълнени поръчки)

10. Произведения и материали на стопанството

11. Млади животни и животни за угояване на стопанството

12. Полуфабрикати и допълнителни фабрикати

13. Странични продукти, остатъци и отпадъци

14. Основно производство

а) неупотребени материали;

б) недовършено производство.

15. Спомагателно производство

16. Допълнително производство

17. Второстепенно (странично) производство

18. Производство в чужди предприятия

19. Подотчетни лица

20. Клиенти

21. Дебитори

22. Съдебни вземания (вкл. протестирани полици)

23. Рекламации

24. Работници и служащи (дебитни салда)

25. Доставчици (дебитни салда)

26. Изравнителен фонд на цените (дебитно салдо)

27. Издадени акредитиви

28. Влогове в банки

29. Каса

IV. Активни корективни пера

1. Невнесен основен фонд (капитал), невнесен дялов капитал

2. Изменение на основния фонд (капитал), изменение на фондовете

3. Разходи за следващи години

4. Загуби от минали години

V. Годишен резултат

Загуба от изтеклата година

Сума на актива Статистически пера

ПАСИВИ

I. Собствени средства

1. Основен фонд (капитал), дялов капитал, капитал

2. Резервен фонд

3. Специални фондове

4. Амортизационен фонд

II. Заети средства

1. Работници и служащи

2. Доставчици

3. Изравнителен фонд на цените

4. Кредитори

5. Данъци и начисления за изплащане

6. Издадени чекове и преводи

7. Сметки на бившите собственици

8. Клиенти (кредитни салда)

9. Дългове за оборотни средства

10. Дългове за капиталовложения

11. Облигационни дългове

III. Пасивни корективни пера

1. Изменение на основния фонд (капитал), изменение на фондовете

2. Изхабяване на основните средства

а) изхабяване на сградите;

б) изхабяване на съоръженията;

в) изхабяване на силовите машини;

г) изхабяване на предавателните устройства;

д) изхабяване на машините и апаратурите;

е) изхабяване на инструментите и приспособленията;

ж) изхабяване на транспортните средства (и добитък);

з) изхабяване на стопанския инвентар;

и) изхабяване на трайните вложения (и насаждения);

к) изхабяване на основните средства на комунално-битовото стопанство.

3. Изхабяване на малоценните и малотрайните предмети

4. Обезценка на вземанията

5. Приходи за следващи години

IV. Годишен резултат

Печалба за изтеклата година

Сума на пасива

Статистически пера

Както се вижда, наименованията на отделните балансови пера съответствуват на наименованията на съответните сметки от сметкоплана. Изключение прави, както е посочено в правилника, перото „Дебитори", което отговаря на сбора от дебитните салда в партидите към с/ка 60 Дебитори и кредитори и на перото „кредитори", което отговаря на сбора от кредитните салда на партидите към с/ка 60 Дебитори и кредитори. По-долу цитираме и някои други разпоредби на правилника относно съставянето на баланса и инвентара.

При съставянето на балансите си предприятията използуват онези наименования на перата и подперата от типовата балансова схема, които им са необходими. Перата и подперата в баланса, които не са специално предвидени в типовата балансова схема, се вписват под най-близкото им по съдържание балансово наименование. Ако подобно липсва в типовата балансова схема, вписва се специално наименование, макар и непредвидено, но с предварително разрешение от Министерството на финансите.

Предприятията, които се занимават едновременно с повече от една стопанска дейност, използуват наименованията от съответните типови балансови схеми. Предприятията, които поради особения си характер не могат да използуват никои от обнародваните в настоящия правилник типови балансови схеми, са длъжни чрез съответната висшестояща организация, а кооперациите чрез Централния кооперативен съюз да поискат от Министерството на финансите да изработи специални балансови схеми в рамките и духа на типовите. При особени случаи и Министерството на финансите може само да вземе инициативата за изработване на специални балансови схеми.

Големите индустриални и търговски комбинати от държавния и кооперативния сектор могат също да си изработят индивидуални балансови схеми, които подлежат на предварително одобрение от Министерството на финансите.

Никой не може да се отклонява от типовите или специалните (индивидуалните) балансови схеми нито при избора на наименованията за отделните балансови пера и подпера, нито при установяване съдържанието на същите, нито при тяхното подреждане в баланса.

В годишния инвентар, въз основа на който се съставя балансът, активите се оценяват, както следва:

1. Основните средства на предприятието с трайност повече от две години - по тяхната първоначална доставна стойност. Последната обхваща:

а) за придобитите по пътя на покупката основни средства: покупната цена плюс разноските по прехвърлянето (доколкото са били поети от предприятието-купувач) и разноските по доставката и монтирането, ако се касае за машини, инсталации и др.;

б) при придобитите по пътя на собствения строеж основни средства: стойността на строежа, включващ и разноските за лихви, планове, берии, такси и евентуални разноски за монтирането.

Основните средства подлежат на амортизация във връзка с изхабяването, овехтяването и обезценяването им. Подробностите по изготвяне на амортизационния план за годишната амортизация и начина за осчетоводяване на амортизационните отчисления са дадени към с/ка 79 Амортизационен фонд.

Преоценената (валоризираната, възстановителната) стойност на основните средства се приема като тяхна доставна стойност.

2. Правата върху нематериалните ценности - право на фирма, патент, концесии и др., о вен минните концесии, могат да фигурират в инвентара, ако за тяхното придобиване са изразходвани суми. Тия права, както и учредителните разноски се описват ежедневно в размер до 1 /5 от първоначалната им сума.

3. Всички държавни ценни книжа, придобити по подписка, се показват по тяхната номинална стойност.  Придобитите по покупка и останалите видове ценни книжа се показват по стойността, по която са били набавени.

4. Готова продукция, стоките и материалите - по фактическата себестойност, респ. доставна стойност, или по продажната цена, ако последната е по-ниска от фактическата, респ. доставна стойност.

За доставна стойност на наличните в края на годината стоки и материали се взема онази на последните доставки, респективно фактическата себестойност на последната продукция, взети по обратен хронологически ред, докато се попълни наличното количество. Ако напр. предприятието е произвело:

на 30. VI. цигли 60 030 броя по факт. себестойност лв. 15 = 900 000 лв.;

на 30. IX. цигли 100 000 броя по факт. себестойност лева 15.50 =  1 550 000 лева.

на 31. XII. цигли 50.000 броя по факт. себестойност лева 16 = 800 000 лв., и на 31. XII. се оказват в наличност 70 000 броя цигли, тяхната фактическа себестойност се определя по следния начин:

50 000 бр. по факт. себест. лв. 16     =   800 000

20.000 бр. по факт. себест. лв. 15.50 =  310 000

Всичко 70 000 бр. цигли на об. стойност лв. 1 110 000

6. Вземанията - по реализуемата им стойност (включваща и лихвите при вземанията по лихвени сметки):

а) сигурните вземания - по пълната им стойност;

б) съмнителните вземания - по пълната им стойност, като с размера на вероятната загуба при всяко от тях се прави корективно записване в пасива, и

в) несъбираемите вземания се отписват изцяло, като се упоменават само за сведение.

Установяването на съмнителните и на несъбираемите вземания се извършва: в стопанските предприятия на държавата - от директора и счетоводителя; в обществените учреждения и организации, в смесените предприятия, в кооперациите, в акционерните и командитните дружества с акции - по мотивирано решение на управителния съвет, изразено в протокол, в който се изброяват поименно длъжниците, размерът на вероятната загуба от съмнителните вземания и сумата на несъбираемите вземания. В събирателните и командитните дружества същата работа се извършва от неограничено отговорни съдружници; в дружествата с ограничена отговорност - от управителите; в едноличните предприятия - от собственика. Протоколите, с които се установяват съмнителните и безнадеждни вземания, но са задължителни за данъчната власт, която може да преценява винаги мотивите, от които са изхождали съставителите им.

Отписаните по горния начин вземания се записват в задължително водена специална книга, надлежно провървена, номерирана и заверена предварително в нотариата. В тази книга се записват и всички събрани суми за сметка на вече описаните вземания.

7. Вземанията (авоарите) в чужда валута - по курса на Българската народна банка „купува" или по костуемия им курс, ако той е по-нисък от курса на Българската народна банка, като курсът във всички случаи се разбира включително премията на Българската народна банка.

8. Имуществата, получени по безвъзмезден начин - по тяхната костуема (новодоставна) стойност.

В годишния инвентар дълговете се оценяват, както следва:

1. Дълговете в местна валута - по пълната им стойност, включително лихвите при лихвоносните дългове; тия лихви се показват отделно, когато лихвените периоди по съответните ипотечни и облигационни дългове не съвпадат с календарната година.

2. Дълговете в чужда валута - по курса на Българската народна банка „продава" или по костуемия им курс (по курса им в последния инвентар), ако той е по-висок от курса на Българската народна банка, като курсът във всички случаи се разбира включително премията на Българската народна банка.

При ликвидация, несъстоятелност и предпазен конкордат на предприятията активите се оценяват по пазарната им стойност (продажната им цена) към деня на съставяне баланса.

Чистият годишен резултат от дейността на предприятието се определя като разлика между всички активи (вкл. активните корективни пера) и всички пасиви (вкл. пасивните корективни) и се записва - загубата в актива, а печалбата - в пасива. По същия начин се постъпва и в едноличните предприятия, и в събирателните, и в командитните дружества, където теглените от стопаните суми за домашни нужди предварително се намаляват от капиталите им.

Планът за разпределението на годишната печалба може да бъде посочен в текста на баланса. Самото разпределение на печалбата за изтеклата година се извършва в тридесетдневен срок след одобрението на годишния отчет през следващата година.

Балансът се вписва задължително в книгата за инвентарите и балансите след инвентара.

В книгата за инвентарите и балансите непосредствено след приключителния баланс се вписва годишната равносметка за загубите и печалбите. За образец при съставянето й служат типовите схеми за годишните равносметки за загубите и печалбите на индустриалните, търговските, занаятчийските и стопанските предприятия към народните съвети и държавните земеделски стопанства.

Типовата годишна равносметка за загубите и печалбите на индустриалните предприятия има следното съдържание:

Загуби от:

1. Продажби:

а) готова продукция (и изпълнени поръчки);

б) полуфабрикати и допълнителни фабрикати;

в) странични продукти, остатъци и отпадъци.

2. Разходи на комунално-битовото стопанство.

3. Други загуби:

а) загуби от несъбираеми вземания ;

б) загуби от операции за минали години;

в) разноски по безрезултатни опити;

г) непредвидени загуби от производствен риск;

д) загуби за стихийни бедствия;

е) разноски за благотворителност;

ж) некалкулативни данъци, такси и берии;

з) глоби и неустойки;

и) разноски за спрени предприятия;

к) разходи за амбалаж и материали;

л) разлики в цените;

м) калкулативни разлики;

н) лихви;

о) други непредвидени.

4. Годишна печалба:

Печалби от:

1. Продажби:

а) готова продукция (изпълнени поръчки);

б) полуфабрикати и допълнителни фабрикати;

в) странични продукти,

остатъци и отпадъци.

2. Приходи от ишлеме.

3. Приходи на комунално-битовото стопанство.

4. Други печалби:

а) приходи от наеми;

б) събрани отписани вземания;

в) печалби от операции за минали години;

г) приходи от амбалаж и материали;

д) разлики в цените;

е) калкулативни разлики;

ж) лихви;

з) други непредвидени.

6. Годишна загуба.

Указания за перата „Загуби". Перата: „Продажби", „Разходи на комунално-битовото стопанство" и „Други загуби", респ. подперата към тях, отговарят на дебитните салда на едноименни сметки, групи, партиди или отделни партиди, които в края на годината показват загуби.

Указания за перата „„Печалби". Перата: „Продажби", „Приходи от ишлеме", „Приходи на комунално-битовото стопанство" и „Други печалби", респ. подперата към тях, отговарят на едноименни сметки, групи, партиди или отделни партиди, които в края на годината показват печалби.

 

Източник на съдържанието е "Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия", издание от 1950 год. Текстът е обработен и адаптиран от екипа Счетоводство.net.

Други ресурси на счетоводна информация, които може да са ви интересни и полезни:


Съдържание