Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводство от Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводство > Библиотека > Счетоводство на промишлените предприятия > XIX. Индустриално-счетоводни форми

Счетоводство и калкулации

Индустриално-счетоводни форми

В общата теория на счетоводството са формулирани няколко основни счетоводни форми, наречени италианска, немска, френска американска, съветска счетоводна форма, чиито различия се свеждат най-вече до броя на водените дневници (журнали) и свързаната с това техника, както и до това, дали те се водят на тефтери или на отделни листове. С оглед на тези различия са се оформили в общата теория на счетоводството и други паралелни наименования, каквито са едножурналната, двужурналната, многожурналната, интегралната, картотечната форма и формата на дневник-главната книга (вж. Сумцов, Курс по счетоводна отчетност, Госпланиздат, Москва 1948 год.). Тези форми могат да намерят съответно приложение и в индустриалното счетоводство.

Характерно за едножурналната (италианската) счетоводна форма е това, че се води в отделна книга един дневник и отделно главната книга. Статиите в дневника се съставят по същия начин, по който са съставени статиите в примерите, които разгледахме. От дневника данните се разнасят по сметките в главната книга.

Характерно за двужурналната счетоводна форма е това, че се водят два дневника - касов и безкасов дневник (мемориал), и отделно главна книга, като записванията по последната не се извършват направо, а чрез така наречения обикновен сборен дневник. Предназначението на този сборен дневник е да се групират в него всички обороти по сметките, участвуващи в статиите, съставени в касовия и безкасовия дневник, като по сметките в главната книга се разнасят само групираните общи обороти с по едно перо за дебита и едно перо за кредита. Разнасянето от сборния дневник в главната книга става периодически (месечно, седмично или ежедневно). Поради тези му предимства обикновеният сборен дневник може да намира приложение и при едножурналната счетоводна форма по току-що описания начин, като данните в него се нанасят периодически направо от единствения дневник и от сборния дневник в главната книга. Сборният дневник може да бъде съставен таблично по няколко начина, които му придават различен външен вид. Той може най-вече да представлява:

1. Таблица-списък най-напред за дебитните и след това за кредитните отделни пера (суми) по сметките, написани едно след друго; общият групов сбор на дебитните суми трябва да е равен на общия групов сбор на кредитните суми.

2,. Синхронистична таблица, в която се откриват сметки във формата на буква „Т" и в тези сметки се вписват поотделно единичните пера (суми), а след това се събират, за да се установи общият дебитен и кредитен оборот през деня за всяка сметка. Към тази таблица се съставя обикновено и една рекапитулация, за да се проверява дали вярно са нанесени всичките суми. Синхронистичната таблица, която има доста голямо приложение в практиката, е известна още под името „Каре".

3. Шахматна таблица, в която се озаглавяват хоризонтални и вертикални графи с наименованията на сметките в главната книга; в хоризонталните графи се нанасят кредитните обороти, а във вертикалните - дебитните обороти; в графите за общите обороти се получават групираните обороти от кредитната и дебитната страна на всички участвуващи сметки.

Характерното за многожурналната (френската) счетоводна форма е това, че при нея се водят повече отделни (специални) дневници за отделни групи еднородни операции и мемориал за операциите, за които не се водят специални дневници. Някои препоръчват да се водят отделен касов дневник за постъпленията (каса приход) и отделен касов дневник за изплащанията (каса разход). Всъщност при многожурналната счетоводна форма касовите операции могат да се отделят само от мемориала. От останалите дневници- касовите операции не могат да се отделят, защото споменатите няколко видове дневници се обособяват по видове операции, които могат да бъдат и касови, и безкасови. Вследствие на това с/ка 47 Каса ще се води и в тези специални дневници. Данните от отделните дневници се групират в сборния дневник по същия начин, както при двужурналната (немската! счетоводна форма и от него се разнасят по сметките в главната книга; многожурналната счетоводна форма съдържа още по-големи възможности за разделение на труда.

Характерното за счетоводната форма с дневник-главна книга (така наречената американска) с това, че пои нея дневникът и главната книга са комбинирани в едно, като на един и същ лист след графите за дебитните и кредитни обороти в дневника следват и графите за отделните колективни сметки в главната книга с подграфи за дебит и кредит; тази счетоводна форма е удобна само за предприятия с малко сметки в главната книга.

Не е наша настояща задача да се занимаваме подробно и практически с всички посочени счетоводни форми, тъй като това е предмет на общата теория на счетоводството.

Освен прилагането на споменатите счетоводни форми в техния чист вид срещат се и разни комбинации на тези форми, които се обуславят от индивидуалните особености на всяко индустриално предприятие поотделно. Най-разпространени са комбинациите от американската и многожурналната счетоводна форма. Практически това се постига като специалните дневници се водят по американската счетоводна форма. Чрез съставянето на сборния дневник се установяват общите обороти за отчетното време (ден, седмица, месещ, след което същите се разнасят по сметките в главната книга - с по едно перо за дебитните и с по едно перо за кредитните обороти за всяка сметка. В такива случаи най-препоръчително е сборният дневник да се съставя във вид на синхронистична таблица. Във всяка сметка на синхронистичната таблица се нанасят следователно толкова дебитни и кредитни пера, в колкото специални дневници се води съответната сметка.

Единичните обороти от отделните операции през деня се вписват в съответните специални дневник-главни книги. Както се вижда в случая втората половина от дневник-главната книга, главната книга, не изпълнява същинската роля на главна книга в обикновения смисъл на думата, а само една помощна роля - за установяване на дневните обороти по различните сметки в отделните специални дневници, за да може оттам да се групират в сборния дневник (синхронистичната таблица), от който пък да се разнесат с по едно само дебитно и едно кредитно перо по сметките на главната книга, която се води в друг отделен тефтер.

Практиката е осъществила и други, още по-добри постижения в областта на рационализирането на счетоводната отчетност, които постижения допринасят съществено за икономия на много време, труд и разноски и за постигането на необходимата бързина и точност.

Такова едно постижение представлява съкращаването на дневника в познатите ни досега видове (водене на тефтери). Касае се за едно ефикасно практическо приложение на формата да се води дневникът на отделни листове вместо в тефтер. Тази счетоводна форма е позволена и от закона за счетоводството.

Въпросните листове-дневници (операционни бележки) се включват в общия комплект формуляри, които се попълват съответно на  пишеща машина при извършването на отделните операции. Тези листове-дневници съдържат всички необходими данни, които трябва да съдържа едно записване в дневника въобще. В тези листове-дневници (без да става нужда те да се разпределят на касови, безкасови или други специални дневници) отделните обороти от единичните операции се нанасят направо по сметките в сборния дневник. Разнасянето на общи обороти от сборния дневник в сметките по главната книга става по познатия ни вече начин.

Сборният дневник при тази счетоводна форма придобива едно по-широко предназначение - да замести отделните дневници и да способствува за груповото разнасяне на оборотите по сметките в главната книга. Вследствие на това той придобива вид, подобен на сборния дневник - синхронистична таблица, но с две усложнения. Затова той може да бъде наречен сложен сборник.

Първото усложнение се състои в това, че по съдържащите се в този сборен дневник сметки ще бъдат нанесени по-голям брой отделни кредитни и дебитни пера - толкова, колкото отделни операции са извършени. Това обстоятелство изисква повече място, вследствие на което формулярът на този спорен дневник е повече от двойно по-голям от формуляра на обикновен! я сборен дневник.

Второто усложнение се състои в това, че във всяка отделна сметка по този сборен дневник се включва и една нова графа - за номера на съответната операция, поставен върху отделния лист-дневник. Чрез това номериране се осъществява връзката между отделните листове-дневници; и сборния дневник. При нужда за справка тази връзка представлява едно много ценно улеснение.

В практиката са срещат и всевъзможни други комбинации на счетоводни форми, подобрения в по-малка или по-голяма степен на посочените счетоводни форми и други подобни. Трябва да се отбележи, че почти навсякъде, където американската счетоводна форма намира приложение, било в своя първоначален вид, било в комбиниран вид с друга счетоводна форма,се избягва съставяне на статия в дневника, както това се прави при другите счетоводни форми. При тази счетоводна форма се вписва в графата на дневника най-често само обяснителният текст към операцията, без да се съставят отделните статии. Кои колективни сметки трябва да бъдат заверени и задължени се вижда от самото им заверение и задължение в главната книга, която фактически представлява неразделна част от дневника (дневник главна книга). От същия текст се вижда и кои единични сметки от спомагателните книги вземат участие в счетоводното записване.

Разгледаните и много още други по-значителни или по-незначителни усъвършенствувания и подобрения на формите на счетоводната отчетност се дължат между другото и на ценните улеснения, които предлагат различните видове устройствени, машинни и механически помощни средства на организацията на индустриалната отчетност.

Основната задача, която трябва да се преследва при всички усъвършенствувания във въпросната област, е да се създадат необходимите предпоставки за бързото и безпогрешно функциониране на сектора на отчетността в индустриалното предприятие, за успешното провеждане на чийто стопанско-оперативен процес значението на този функционален сектор не е по-малко от значението на ръководството, организацията и контрола.

В нашата страна е подета инициатива от страна на Министерството на финансите за пълно типизиране и в областта на счетоводната форма. Известни успехи са постигнати вече с изработването на някои сполучливи отделни образци-формуляри.

 

Източник на съдържанието е "Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия", издание от 1950 год. Текстът е обработен и адаптиран от екипа Счетоводство.net.

Други ресурси на счетоводна информация, които може да са ви интересни и полезни:


Съдържание