Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводство от Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводство > Библиотека > Счетоводство на промишлените предприятия > X. Отчитане на отделни производства и продукти

Счетоводство и калкулации

Отчитане на отделните производства и на производствените продукти (продукцията)

Производствата, представляващи обект на счетоводно отчитане, са:

1. Основно производство (може да има няколко основни производства).

2. Допълнително производство (може да са също няколко).

3. Второстепенно (странично) производство (може да са също няколко).

4. Спомагателно производство (може да са няколко).

5. Производство в чужди предприятия (дадени наши материали в други предприятия, за да ги преработят на началата на ишлеме).

6. Експлоатация на индустриални предприятия, т. е. предприятия, които не произвеждат фабрикати и пр., а извършват услуги, преработвайки чужди материали на ишлеме или оказвайки транспортни и други услуги, срещу определено възнаграждение. За нас са интересни предприятията, които извършват най-вече индустриална дейност на ишлеме, т. е. предприятията, които произвеждат (преработват или обработват материали, но чужди) и получават готова продукция или полуфабрикати, която обаче не представлява тяхна собственост, а чужда - собственост на ония предприятия, които са дали материалите за преработка, като за своята услуга те получават възнаграждение, наречено ишлеме.

Обектите по първите три точки имат аналогична отчетност, а останалите се различават. Ето защо ние ще разгледаме най-напред първите три (основното, допълнително и странично производство) след това ще разгледаме поотделно останалите.

Въпросните първи три отделни производства (основно, допълнително и странично (второстепенно) имат за задача произвеждането на фабрикати (готова продукция) или полуфабрикати, допълнителни фабрикати и странични продукти. За основното производство се води с/ка 135 Основно производство, а за произведените фабрикати се води с/ка 35 Готова продукция. За допълнителното производство се води с/ка 138 Допълнително производство, а за произведената продукция в това производство се води с/ка 38 Допълнителни фабрикати и полуфабрикати. За второстепенното производство (странично) се води с/ка 139 Странично (второстепенно) производство, а за произведената в него продукция се води с/ка 39 Странични продукти, остатъци и отпадъци.

Основното по отношение на тези обекти на счетоводната отчетност в продуктивното предприятие е това, че сметките на производството се задължават в края на всеки калкулативен период с калкулативните разноски срещу заверение на сметките на отделните видове калкулативни разноски, а се заверяват също така в края на всеки калкулативен период с производствената себестойност на продукцията, която е равна на дебитното салдо на съответната производствена сметка, срещу задължение на с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност. Сметките пък на продукцията се задължават в края на. всеки месец с плановата себестойност на продукцията (която е определена по ценоразпис или по предварителна преценка в плана на предприятието въз основа на данни от минали отчетни периоди и задачите на плана за текущия отчетен период срещу заверение на с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност, а се заверяват също така по планова себестойност при всека продажба срещу задължение на сметките на продажбите, с които ще се занимаем на друго място.

Между сметките на производството и сметките на продукцията се появява, както се вижда, с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност. Това се дължи на две обстоятелства. Първо, че не съвпадат периодите на осчетоводяването на продукцията с периодите на калкулирането на нейната себестойност. Продукцията се осчетоводява всеки месец (като предимно има предвид правилника за счетоводството, макар че същият допуска и едномесечно калкулативно отчитане), а калкулациите се правят всеки три месеца, а заедно с тях и счетоводните записвания от калкулативен характер. Следователно при осчетоводяването на продукцията в края на всеки месец (когато не се знае още нейната фактическа себестойност) трябва да си послужим с плановата себестойност. Второто обстоятелство е, че съществува планиране на себестойността (производствената себестойност), плод на което е и определянето предварително на планови себестойности (които обикновено са насочени към снижение) и към чието осъществяване се стремят предприятията. Проверката на постиженията се извършва чрез сравнение на запланираната производствена себестойност с фактическа производствена себестойност и отразяването на разликата по една специална сметка. За тези цел се води главно с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност.

В правилника за счетоводството са дадени доста подробни указания за предназначението на трите споменати сметки на отделните производства, и особено за с/ка 135 Основно производство, по аналогия на счетоводните записвания, по които се извършват счетоводните записвания и по останалите две производствени сметки. Между другото, във връзка със счетоводните указания по отношение на тази сметка, са дадени и указания за организацията на производствата във връзка с тяхното осчетоводяване. Така, за предприятията с просто масово производство е подчертано, че те имат само едно основно производство. Предприятията със сложно масово производство имат толкова основни производства, на колкото производствени етапа (стадии), технически обособени и рязко разграничени помежду си, се разделя общият производствен процес - например памучна предачница и памучна тъкачница. Предприятията със съставно масово производство имат толкова основни производства, от колкото паралелни производствени процеси се състои целокупната им производствена дейност - например производство на железни кревати и детски колички. Предприятията с индивидуално или серийно производство, които произвеждат повече или по-малко крупни обекти и работят обикновено по поръчка (независимо от това, дали поръчката е вътрешна, т. е. дадена от управлението на предприятието, или външна, получена от клиенти), имат или едно общо основно производство, или отделни основни производства.

Отделните производства не трябва да се схващат винаги като строително обособени и снабдени със съответни машини и инсталации производствени отдели, а преди всичко като организационно и калкулативно обособени производствени единици. Това важи особено за фабриките с паралелни производствени процеси, където едни и същи машини и инсталации се използуват в различно време за произвеждане на различна продукция - например една мелница, която произвежда веднъж брашно от пшеница, а друг път - брашно от царевица. Още повече важи това за предприятията с индивидуално производство, където едни и същи машини и инсталации се ползуват едновременно или разновременно за изпълнението на различни поръчки.

Всяко основно производство представлява самостоятелна организационна и калкулативна клетка, отчитането на която става с отделна производствена сметка с конкретно наименование: 135 Производство на чугунени отливки, 135 Производство на вълнени платове, 135 Памучна предачница, 135 Производство на растителни масла, 135 Производство на марсилски керемиди, 135 Производство на зеленчукови консерви и др.

Сметките на основното производство имат в номенклатурата общ номер 135. Предприятията, които имат няколко основни производства, поставят към този номер под диагонал свои поредни номера, например 135/1 Производство на чугунени отливки, 135/2 Производство на стоманени отливки, 135/3 Производство на пружини и др., както е казано по-нататък в правилника за счетоводството, с/ка 135 Основно производство дебитира в края на всеки калкулативен период:

а) с основните производствени разноски (всички преки и съответната част от непреките разноски) срещу кредитиране на предкалкулативните сметки на основните разноски: Употребени основни материали, Употребени спомагателни материали, Употребени горивни материали, Основна заплата, Допълнителна заплата, Начисления върху заплатата, Употребена енергия, Амортизационни отчисления, Други основни разноски.

б) със съответната част от допълнителните производствени разноски срещу кредитиране на сметките: Поддържане и текущ ремонт, Загуби от бракувано производство, Общи производствени разноски, Общи управителни разноски.

С/ка 135 Основно производство кредитира в края на всеки калкулативен период:

а) с продажната цена на страничните продукти остатъците и отпадъците, ако същите не са били вече продадени (като и в двата случая не се включват данъците и таксите по продажбата) или по планова (ценоразписна) цена срещу дебитиране на с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност;

б) ако в производственото отделение се върши частично работата на ишлеме - с реализирания приход, намален с действителната или обичайна печалба и данъците и таксите, свързани с реализирането на прихода, срещу дебитиране на с/ка 116 Приходи от ишлеме;

в) с фактическата себестойност на произведената готова продукция или полуфабрикати срещу дебитиране на с/ка Разлика между планова и фактическа себестойност. При определянето на фактическата себестойност на продукцията се спада стойността на недовършеното производство и изписаните, но неупотребените материали, които в края на калкулативния период се намират в процес на производство. Стойността на недовършеното производство се изчислява, като се държи сметка за употребените материали, труд, енергия, амортизация и съответната част от общите производствени и общите управителни разноски.

При годишното приключване разликата между плановата и фактическа себестойност на продукцията се отнася съответно: в с/ка Продажби - за продадената продукция и в с/ка 131 Други разходи и приходи - за наличната, продукция.

Във връзка с предназначението на с/ка 138 Допълнително производство в правилника е подчертано, че тя се отнася до допълнителното производство, в което се изработват специални или допълнителни фабрикати, необходими за основната продукция на предприятието или за амбалаж на основната продукция. Част от продукцията на това производство може да бъде предназначено непосредствено за пазара.

Към допълнителните производства спадат например: производство на огнеупорни тухли при предприятията за стъклени изделия, производство на макари при предприятията за производство на конци, производство на сандъци за опаковка при някои хранителни или химически индустрии, картонажното производство при индустрията за захарни изделия и др/'

Всяко допълнително производство представлява самостоятелна производствена клетка, отчитането на която става с отделна производствена сметка с конкретно наименование. Сметките за допълнителни производства имат в номенклатурата общ № 138. Предприятията, които имат няколко допълнителни производства, поставят към този номер под диагонал свои поредни номера, например в предприятията за производство на стъклени изделия: с/ка 138/1 Производство на огнеупорни тухли, 138/2 Производство на дървени каси, 138/3 Производство на картонени кутии.

Сметката се дебитира и кредитира, както с/ка Основно производство.

В помощ на тази сметка при нужда се водят партиди.

По отношение на с/ка 139 Странично (второстепенно) производство е подчертано, че се касае до осчетоводяването на производство, което не е свързано технологически с основното производство; но съществува в системата на предприятието поради организационна целесъобразност. Тук спадат главно производствата за преработка на отпадъците от основното производство, например: производство на детски колички при фабриките за металообработване, сушени цвеклови брикети при захарната индустрия, отглеждане и угояване на свини, птици и др. при мелниците и пр.

Сметката се дебитира и кредитира, както с/ка 135 Основно производство.

По отношение на сметките на продукцията от споменатите три отделни производства в правилника за счетоводството са дадени следните указания.

С/ка 35 Готова продукция (и изпълнени поръчки). Отчита готовата продукция и изпълнените поръчки. Дебитира се в края на всеки месец с готовата продукция по планова производствена себестойност въз основа на сборните данни от складовите разписки за приетите на склад количества срещу кредитиране на с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност.

Кредитира се в края на всеки месец с продадените количества готова продукция по същата стойност, по която е била дебитирана срещу кредитиране на с/ка Продажби.

За всеки вид готова продукция се води партида, която може да се комбинира общо с партидата към с ка Продажби.

Независимо от счетоводните книги за готовата продукция магазинерът води складови партиди за ежедневното количествено отчитане на всеки вид готова продукция. В приходната им страна той записва въз основа на складовите разписки получената готова продукция,а в разходната въз основа на експедиционните бележки - продадената готова продукция. Експедиционните бележки се издават задължително в три екземпляра и се подписват от отговорното за продажбата лице, след което се предават на магазинера. При предаването на готовата продукция трите екземпляра се подписват от магазинера и от получателя, като единият екземпляр се предава на получателя, вторият се изпраща на счетоводството, а третият остава у магазинера.

С/ка 38 Полуфабрикати и допълнителни фабрикати. Отчита фабрикатите, които се използуват главно за по-нататъшна преработка в готова продукция, и допълнителни фабрикати, получавани от допълнителни производства.

Дебитира се в края на всеки месец с произведените полуфабрикати и допълнителни фабрикати по планова себестойност, както с/ка 35 Готова продукция.

Кредитира се в края на всеки месец по планова себестойност:

а) с предадените за по-нататъшна преработка полуфабрикати и допълнителни фабрикати срещу дебитиране на с/ка Употребени основни материали, с/ка Употребени спомагателни материали и др.;

б) с продадените полуфабрикати и допълнителни фабрикати срещу дебитиране на с/ка 113 Продажби;

в) с отнесените към основните средства или към малоценните или малотрайни предмети допълнителни фабрикати срещу дебитиране на сметките: Стопански инвентар, Малоценни и малотрайни предмети и др.

Счетоводните и складови партиди се водят по същия начин, както относно готовата продукция.

С/ка 39 Странични продукти, остатъци и отпадъци. Отчита страничните продукти, остатъците и отпадъците. Дебитира се в края на месеца за дадените на склад странични продукти, остатъци и отпадъци по продажни (ценоразписни) цени, намалени с данъците и таксите по продажбите, като се кредитира с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност.

Кредитира се по същите цени в края на всеки месец:

а) за продадените странични продукти, остатъци и отпадъци срещу дебитиране на с/ка 113 Продажби;

б) с предадените за преработка странични продукти, остатъци и отпадъци срещу дебитиране според случая на сметките Употребени основни материали, Употребени спомагателни материали и др.

Счетоводните и складови партиди се водят по същия начин, както при готовата продукция.

Страничните продукти, остатъците и отпадъците, които поради естеството си, се продават веднага, не се отчитат чрез тази сметка, а направо чрез с/ка 113 Продажби.

Страничните продукти, остатъци или отпадъци, които се изхвърлят или изгарят, не подлежат на счетоводно отчитане.

Както се вижда, освен посочените основни записвания в заверение на трите сметки на отделните производства се извършват и главно два вида нетипични записвания, които могат да се срещнат в практиката. Това е, първо, заверението на тези сметки с продажната или плановата цена на такива странични продукти, остатъци или отпадъци, за които нито има отделно обособено странично производство, нито се води отделна сметка за странични продукти, тъй като въпросните странични продукти са непосредствено технологически свързани с едно от тези три производства и не могат следователно да се обособят технически отделно от основното, допълнителното или второстепенното (страничното) производство, за да се води по отношение на тях производствената с/ка 139 Второстепенно (странично) производство и с/ка 39 Странични продукти, остатъци и отпадъци.

Вторият нетипичен случай е заверението на тези три сметки на производството със суми, получени от работа на ишлеме, която се е извършила между другото, а не по специално предназначение, защото ако съществуваше специално предназначение, т. е. ако предприятието работеше само на ишлеме, тогава щеше да се води не производствена, а експлоатационна сметка, както ще видим по-нататък.

Някои нетипични случаи на заверозздължение съществуват и по отношение на с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност, но с тях не е необходимо да се занимаваме сега. По-важно е да се подчертае как се приключва тази сметка.

Ако салдото по с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност означава неблагоприятен резултат, тъй като това ще рече, че тази сметка е задължена с фактическа себестойност, която е по-голяма, отколкото плановата себестойност, с която е заверена същата сметка. Това ще рече, че съответното предприятие не е изпълнило плана за себестойността. При обратно положение имаме преизпълнение на плана за намаление Яли задържане на себестойността. И така, в края на калкулативния период с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност ще показва едно салдо (дебитно или кредитно). Това салдо произлиза от произведената продукция. Част от тази продукция може да е продадена или да е употребена като материал за по-нататъшно производство, или да се намира в наличност. В края на калкулативния период се установява какво количество от продукцията е продадено, какво е употребено като материал за по-нататъшно производство, в предприятието и каква наличност има от същото. Съобразно тези данни се разпределя и салдото по с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност. Частта от салдото, която се отнася за продаденото количество продукция, се отнася към съответната сметка на продажбата (с/ка 113 Продажби), с подробностите по отношение на която ще се занимаем по-нататък. Частта от салдото, която се отнася до употребената продукция като материал за по-нататъшно производство, се отнася в края на калкулативния период към съответната сметка на употребените материали И най-после частта, която се отнася до наличната продукция си остава по сметката на разликата и тя представлява коректив на балансовата стойност на тази продукция, показана в перото с наименованието на съответната сметка на същата. В края на годината, при извършването на годишното приключване и инвентаризацията и оценките, продукцията се осчетоводява по фактическа себестойност или по пазарна цена - тази от двете, която е по-малка - и разликата се отнася в с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност. Салдото, което се получава в края на годината след всички тези записвания по разпределението на салдото и по оценката на наличните продукти, се отнасяло с/ка 131 Други разходи и приходи, подс/ка Калкулативни разлики, която пък се приключва със с/ка 132 Загуби и печалби.

Пример 17. На 31 март сметките на калкулативните разноски на индустриалното предприятие X за масово еднообразно производство на фабриката А показват следното положение :

С/ка 95 Употребени основни материали 200 000
С/ка 96 Употребени спомагателни материали 100 000
С/ка 93 Основна заплата 300 000
С/ка 99 Допълнителна заплата 100 000
С/ка 100 Начисления върху заплатата 40 000
С/ка 101 Употребена енергия 20 000
С/ка 102 Амортизационни отчисления 60 000
С/ка 107 Общи производствени разноски 80 000
С/ка 108 Общи управителни разноски 100 000

Да се извършат съответните счетоводни записвания във връзка с осчетоводяването на производството и продукцията, като се има предвид следното:

През месец януари произведената продукция се осчетоводява по планова себестойност за 400 000 лв., февруари – 350 000 лв., март – 300 000 лв.

____________________ 31.I. ________________
35 ГОТОВА ПРОДУКЦИЯ 400 000
90 РАЗЛИКА МЕЖДУ ПЛАНОВА И ФАКТИЧЕСКА
СЕБЕСТОЙНОСТ 400 000
____________________ 28.II. ________________
35 ГОТОВА ПРОДУКЦИЯ 350 000
90 РАЗЛИКА МЕЖДУ ПЛАНОВА И ФАКТИЧЕСКА
СЕБЕСТОЙНОСТ 350 000
____________________ “ ________________
35 ГОТОВА ПРОДУКЦИЯ 300 000
90 РАЗЛИКА МЕЖДУ ПЛАНОВА И ФАКТИЧЕСКА
СЕБЕСТОЙНОСТ 300 000
____________________ “ ________________
135 ОСНОВНО ПРОИЗВОДСТВО 820 000
95 УПОТРЕБЕНИ ОСНОВНИ МАТЕРИАЛИ 200 000
96 УПОТРЕБЕНИ СПОМАГАТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ 100 000
98 ОСНОВНА ЗАПЛАТА 300 000
99 ДОПЪЛНИТЕЛНА ЗАПЛАТА 100 000
100 НАЧИСЛЕНИЯ ВЪРХУ ЗАПЛАТАТА 40 000
101 УПОТРЕБЕНА ЕНЕРГИЯ 20 000
102 АМОРТИЗАЦИОННИ ОТЧИСЛЕНИЯ 60 000
____________________ “ ________________
135 ОСНОВНО ПРОИЗВОДСТВО 180 000
107 ОБЩИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ РАЗНОСКИ 80 000
108 ОБЩИ УПРАВИТЕЛНИ РАЗНОСКИ 100 000
____________________ “ ________________
90 РАЗЛИКА МЕЖДУ ПЛАНОВА И ФАКТИЧЕСКА
СЕБЕСТОЙНОСТ 1 000 000
135 ОСНОВНО ПРОИЗВОДСТВО 1 000 000

С/ка Разлика между планова и фактическа себестойност показва кредитно салдо. Това е благоприятен показател. Фактическата себестойност е по-ниска от плановата себестойност. Това означава, че планът на предприятието за снижение на себестойността е преизпълнен.

Пример 18. През тримесечието април - юни индустриалното предприятие X, което има основно производство А, допълнително производство Б и странично (второстепенно) производство В, е зарегистрало продукция по следните планови себестойности:

април май юни
Готова продукция А 400 000 450 000 460 000
Допълн. фабрикат Б 300 000 320 000 340 000
Страничен продукт В 100 000 140 000 130 000

В края на всеки месец продукцията е осчетоводявана по плановата й себестойност.
В края на тримесечието, на 30 юни, отделните сметки (заведени в спомагателната книга) на преките и непреки калкулативни разноски на предприятието показват, че във връзка с това производство са възникнали следните калкулативни разноски, които са своевременно осчетоводени по отделните сметки на калкулативните разноски:

С/ка Употребени основни материали в основно производство А 300 000
С/ка Употребени основни материали в допълн. „ Б 170 000
С/ка Употребени основни материали в - странично „ В 50 000
С/ка Употребени спомагат материали в основно производство А 200 000
С/ка Употребени спомагат. материали в допълн. производство Б 100 000
С/ка Употребени спомагат. материали в странично „ В 80 000
С/ка Основна заплата за основно производство А 400 000
С/ка Основна заплата за допълнително производство Б 300 000
С/ка Основна заплата за странично производство В 130 000
С/ка Допълнителна заплата на основно производство А 200 000
С|ка Допълнителна заплата на допълнително производство Б 160 000
С/ка Допълнителна заплата на странично производство В 100 000
С/ка Начисления в заплатата за основно производство А 20 000
С/ка Начисления в заплатата за допълн. производство Б 14 000
С/ка Начисления в заплатата за странично производство В 5.000
С/ка Употребена енергия за основно производство А 30 000
С/ка Употребена енергия за допълнително производство Б 20 000
С/ка Употребена енергия за странично производство В 15 000
С/ка Амортизационни отчисления 106 000
С/ка Поддържане и текущ ремонт 90 000
С/ка Общи производствени разноски 60 000
С/ка Общи управителни разноски 30 000

Съгласно амортизационния план амортизационните отчисления за из, теклото тримесечие се разпределят: за основно производство А-50 000 лв. за допълнително производство Б – 36 000 лв. и за странично производство В -20 000 лв.

Допълнителните производствени разноски се разпределят пропорционално на сумата на основните разноски за всеки продукт.

Да се извършат счетоводните записвания в края на всеки месец относно осчетоводяването на готовата продукция по планови себестойности, а също така и записванията относно осчетоводяването на производствата в края на тримесечието (калкулативния период).

ГЛАВНА КНИГА

С/ка 95 Употребени основни материали

Д-т К-т
520 000 (4) 300 000
(5) 170 000
(6) 50 000

С/ка 96 Употребени спомагателни материали

Д-т К-т
380 000 (4) 200 000
(5) 100 000
(6) 80 000

С/ка 98 Основна заплата

Д-т К-т
830 000 (4) 400 000
(5) 30 000
(6) 130 000

С/ка 99 Допълнителна заплата

Д-т К-т
460 000 (4) 200 000
(5) 160 000
(6) 100 000

С/ка 100 Начисления върху заплатата

Д-т К-т
39 000 (4) 20 000
(5) 14 000
(6) 5 000

101 Употребена енергия

Д-т К-т
65 000 (4) 30 000
(5) 20 000
(6) 15 000

С/ка 102 Амортизационни отчисления

Д-т К-т
106 000 (7) 106 000

С/ка 105 Поддържане и текущ ремонт

Д-т К-т
90 000 (8) 90 000

С/ка 107 Общи производствени разноски

Д-т К-т
60 000 (90) 60 000

С/ка 108 Общи управителни разноски

Д-т К-т
30 000 (10) 30 000

С/ка 35 Готова продукция

Д-т К-т
(1) 400 000
(2) 450 000
(3) 460 000

С/ка 38 Допълнителни фабрики и полуфабрикати

Д-т К-т
(1) 300 000
(2) 320 000
(3) 340 000

С/ка 39 Странични продукти, остатъци и отпадъци

Д-т К-т
(1) 100 000
(2) 140 000
(3) 130 000

С/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност

Д-т К-т
(11) 2 580 000 (1) 800 000
(2) 910 000
(3) 930 000

С/ка 135/1 Основно производство А

Д-т К-т
(4) 1 150 000 (11) 1 290 000
(7) 50 000
(8) 45 000
(9) 30 000
(10) 15 000

С/ка 138/1 Допълнително производство Б

Д-т К-т
(5) 764 000 (11) 860 000
(7) 36 000
(8) 30 000
(9) 20 000
(10) 10 000

Странично (второстепенно) производство В

Д-т К-т
(6) 380 000 (11)
(7) 20 000
(8) 15 000
(9) 10 000
(10) 5 000

СПОМАГАТЕЛНА КНИГА ЗА РАЗНОСКИТЕ

Употребени основни материали за основно производство А

Д-т К-т
300 000 (4) 300 000

Употребени основни материали за допълнително производство Б

Д-т К-т
170 000 (5) 170 000

Употребени основни материали за странично производство В

Д-т К-т
50 000 (6) 50 000

Употребени спомагателни материали за основно производство А

Д-т К-т
200 000 (4) 200 000

Употребени спомагателни материали за допълнително производство Б

Д-т К-т
100 000 (5) 100 000

Употребени спомагателни материали за странично производство В

Д-т К-т
80 000 (6) 80 000

Основна заплата на основно производство А

Д-т К-т
400 000 (4) 400 000

Основна заплата за допълнително производство Б

Д-т К-т
300 000 (5) 300 000

Основна заплата за странично производство В

Д-т К-т
130 000 (6) 130 000

Допълнителна заплата за основно производство А

Д-т К-т
200 000 (4) 200 000

Допълнителна заплата за допълнително производство Б

Д-т К-т
160 000 (5) 160 000

Допълнителна заплата за странично производство В

Д-т К-т
100 000 (6) 100 000

Начисления върху заплатата за основно производство А

Д-т К-т
20 000 (4) 20 000

Начисления върху заплата за странично производство В

Д-т К-т
14 000 (5) 14 000

Начисления върху заплата за странично производство В

Д-т К-т
5 000 (6) 5 000

Употребена енергия за основно производство А

Д-т К-т
30 000 (4) 30 000

Употребена енергия за допълнително производство Б

Д-т К-т
20 000 (5) 20 000

Употребена енергия за странично производство В

Д-т К-т
15 000 (6) 15 000

СПОМАГАТЕЛНА КНИГА ЗА РАЗНИТЕ СМЕТКИ

Разлика между плановата и фактическа себестойност на готова продукция А

Д-т К-т
(11) 1 290 000 (1) 400 000
(2) 450 000
(3) 460 000
1 310 000

Разлика между планова и фактическа себестойност на допълнителния фабрикат Б

Д-т К-т
(11) 860 000 (1) 300 000
(2) 320 000
(3) 340 000
960 000

Разлика между планова и фактическа себстойност на страничен продукт В

Д-т К-т
(11) 430 000 (1) 100 000
(2) 140 000
(3) 130 000
370 000

За разлика от разгледаните дотук три отделни производства спомагателното производство се осчетоводява без воденето на сметки на отделните видове калкулативни разноски. Последните се отнасят направо в задължение на с/ка 137 Спомагателно производство. Същата сметка пък се заверява със стойността на продукцията от спомагателното производство, състояща се не в отделни продукти, както при основното, допълнително и странично производство, а в услуги, поправки, изработка на някои дребни части, които се ползуват както от самото .предприятие, така и от външни предприятия.

Дебитният сбор на с/ка 137 Спомагателно производство представлява общата сума на разноските по реализирането на спомагателното производство, но само на основните производствени разноски, без да се прибавят към тях и допълнителните разноски. Следователно за спомагателното производство не се прави пълна калкулация, както за разгледаните три вида производства. Това не се иска според инструкцията за индустриалната калкулация на Държавната планова комисия, без това да означава, разбира се, че съставянето на пълна калкулация за спомагателното производство е невъзможно. Общата сума в дебита на сметката на спомагателното производство се разпределя по отношение на различните оказани услуги и пр. по най-различни начини. Това е в зависимост от естеството на ' спомагателното производство - ремонтна работилница, електроцентрала, парова станция, транспортна служба и пр. Припадащата се част се отнася в заверение на същата сметка срещу задължение на сметката на другото спомагателно производство или смет- ката на отделен вид калкулативни разноски, или друга сметка, като с/ка 47 Каса, с/ка 46 Влогове в банки и пр., по която е получен припадащият се доход от външни предприятия за оказаните му услуги и пр. При това положение би следвало да се получи равенство на С/ка 137 Спомагателно производство, но не е изключено да се яви и кредитно салдо, произтичащо от известна печалба, с която са оказани услугите на външните предприятия. Това салдо следва да се отнесе в с/ка 132 Загуби и печалби.

Пример. Индустриално предприятие У има електроцентрала и ремонтна работилница. Тези спомагателни производства подпомагат основното производство, комунално-битовото стопанство и извършват понякога услуги на външни лица и предприятия. В края на третото тримесечие с/ка 137/1 Електроцентрала показва дебитен сбор 180 000 лв. (състоящ се от сумите на употребените материали, трудови разноски, разноски за поддържане и текущ ремонт, амортизационни отчисления и др.). В продължение на същото тримесечие е употребена електроенергия в основното производство за 110 000 лв., а в ремонтната работилница за 50 000 лв. На външни лица е продадена енергия за 20 000 лв. в брой.

С/ка 137/2 Ремонтна работилница показва в края на същото тримесечие дебитен сбор 120.000 лв. (състоящ се от горепосочените видове разноски). В продължение на тримесечието ремонтната работилница е извършила работа по поддържане и текущо ремонтиране на машините и апаратурите на основното производство на стойност 80 000 лв. и на електроцентралата за 30.000 лв., а на външни лица са направени поправки за 10 000 лв. в брой.

Да се извършат записванията във връзка с осчетоводяването на продукцията и приходите от споменатите две спомагателни производства на въпросното предприятие.

При тези счетоводни записвания следва да се изхожда от положението, че въпросните дебитни сборове са се образували от съставени вече записвания в продължение на тримесечието във връзка с разноските по реализирането на двете спомагателни производства. Поради това остава да се извършат сега само записванията, при които ще се заверят сметките на двете спомагателни производства срещу задължение на съответните сметки на отделните калкулативни разноски за основното производство, на спомагателните производства и с/ка 47 Каса за получените суми от външни лица.

______________________ 30. X. _____________________
101 УПОТРЕБЕНА ЕНЕРГИЯ 110 000
137 РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА 50 000
47 КАСА 20 000
137 ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА 180 000
______________________ “ ________________________

Това записване се отнася до разпределението на доходите и продук­цията от електроцентралата.
По отношение на ремонтната работилница за същата цел следва да се състави статията:

______________________ 30. X. _____________________

105 ПОДДЪРЖАНЕ И ТЕКУЩ РЕМОНТ 80 000
137 ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА 30 000
47 КАСА 10 000
137 РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА 120 000

След тези записвания двете сметки на спомагателното производство се приключват в края на калкулативния период (тримесечието).

Когато известно индустриално предприятие има материали, дадени за производство в чужди предприятия, счетоводното отчитане се из­вършва посредством с/ка 140 Производство в чужди пред­приятия. В случая се касае за дадени материали или полуфабрикати в чужди предприятия за преработка на ишлеме. Дадените материали се връщат в предприятието вече като готова продукция. Нейната производствена себестойност се състои следователно от стойността на дадените за преработка материали, стойността на ишлемето и евентуал­ните разноски по транспорта на материалите и готовата продукция.

Осчетоводяването на готовата продукция може да стане с участието и без участието на с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себе­стойност. Това е в зависимост от обстоятелството, дали е необходимо да се прилага методът относно плановата себестойност или не.

Пример 20. Индустриално предприятие А е изпратило на инду­стриално предприятие Б основни материали на доставна себестойност 200 000 лв. за преработка на ишлеме в готова продукция. Направени са разноски в брой по принасянето на материалите до предприятието Б 7000 лв. Платено е с чек срещу БН банка по влоговата сметка на предприятието А 40 000 лв. за ишлеме. За превоз на готовата продукция с платено 9 000 лв.

140 ПРОИЗВОДСТВО В ЧУЖДИ ПРЕДПРИЯТИЯ 200 000
27 ОСНОВНИ МАТЕРИАЛИ 200 000
140 ПРОИЗВОДСТВО В ЧУЖДИ ПРЕДПРИЯТИЯ 7000
47 КАСА 7000
140 ПРОИЗВОДСТВО В ЧУЖДИ ПРЕДПРИЯТИЯ 40 000
46 ВЛОГОВЕ В БАНКИ 40 000
140 ПРОИЗВОДСТВО В ЧУЖДИ ПРЕДПРИЯТИЯ 9000
47 КАСА 9000
35 ГОТОВА ПРОДУКЦИЯ 256 000
140 ПРОИЗВОДСТВО В ЧУЖДИ ПРЕДПРИЯТИЯ 256 000

След тези записвания с/ка 140 Производство в чужди предприятия се приключва.

Разгледаният току-що пример по отношение на производството на ишлеме се отнася до дадени материали в чужди предприятия за производство на ишлеме. Приемането на материали за производство на ишлеме е също така свързано със счетоводни записвания, но със значителна разлика. Последната се състои в тава, че за приетите материали за производство на ишлеме се извършват само статистически записвания. Характер на записвания относно реални активи и пасиви имат само записванията, отнасящи се до получаването на възнаграждението ишлеме. Останалите записвания имат характер на статистически поради обстоятелството, че се касае до чужди имущества, намиращи се в предприятието временно, докато трае преработката им. Със стойността по нормирана или продажна цена на приетите материали за работа на ишлеме се задължава активната статистическа с/ка 169 Приети материали за ишлеме срещу заверение на пасивната статистическа с/ка 172 Клиенти по ишлеме. По-нататък, в процеса на работата, се извършват и други статистически записвания, които се отнасят до видовите промени, наставащи в статистическите активи на предприятието ишлемеприемател. Така, със стойността на дадените в работа материали за ишлеме се задължава с/ка 170 Дадени в работа материали за ишлеме срещу заверение на с/ка 169 Приети материали за ишлеме. След като вложените в производството материали се преработят, те се осчетоводяват в задължение на специалната с / к а 171 Изработени материали за ишлеме срещу заверение на с/ка 170 Д а -дени в работа материали за ишлеме. Когато накрая преработените материали се върнат на клиента (най-често вече във вид на готова продукция или полуфабрикати), с тяхната стойност се задължава с/ка 172 Клиенти по ишлеме срещу заверение на с/ка 171 Изработени матерна ли за ишлеме. По такъв начин всички гореспоменати сметки се приключват.

Пример 21. Индустриално експлоатационно предприятие X е приело от предприятието А материали на стойност 200 000 лв., които са преработени в полуфабрикат В и са върнати обратно на предприятието ишлемедател. Предприятието X е получило 30 000 лв. ишлеме.

______________________ “ ____________________
169 ПРИЕТИ МАТЕРИАЛИ ЗА ИШЛЕМЕ 200 000
172 КЛИЕНТИ ПО ИШЛЕМЕ 200 000
______________________ “ ____________________
170 ДАДЕНИ В РАБОТА МАТЕРИАЛИ ЗА ИШЛЕМЕ 200 000
169 ПРИЕТИ МАТЕРИАЛИ ЗА ИШЛЕМЕ 200 000
______________________ “ ____________________
171 ИЗРАБОТЕНИ МАТЕРИАЛИ ЗА ИШЛЕМЕ 200 000
170 ДАДЕНИ В РАБОТА МАТЕРИАЛИ З
А ИШЛЕМЕ 200 000
______________________ “ ____________________
172 КЛИЕНТИ ПО ИШЛЕМЕ 200 000
171 ИЗРАБОТЕНИ МАТЕРИАЛИ ЗА ИШЛЕМЕ 200 000
______________________ “ ____________________
47 КАСА 30 000

136 ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА 30 000

От всички тези записвания само последната статия представлява записване относно реални активи. Всички останали записвания са от статистически характер.

Прави впечатление, че сумата 200.000 лв. се прехвърля на няколко пъти от сметка в сметка. Трябва да се има предвид обстоятелството, че в практиката невинаги се влагат в производството всички материали наведнъж, както и обстоятелството, че невинаги получената продукция се връща веднага и в пълното й количество на ишлемедателите и пр. Поради тези обстоятелства споменатите три статистически сметки може да останат да показват едновременно известни салда, това е в зависимост от естеството на работата. Сборът от дебитните салда по с/ка 169 Приети материали за ишлеме, с/ка 170 Дадени в работа материали за ишлеме и с/ка 171 Изработени материали за ишлеме винг ги трябва да е равен на кредитното салдо по с/ка 172 Клиенти по ишлеме. Разбира се, би могло да се спести воденето на посочените четири сметки, когато се касае за по-краткотрайни и еднократни приемания и преработки на ишлеме, като се ползуват активната статистическа с/ка Приети материали за ишлеме и реципрочната й пасивна статистическа с/ка 172 Клиенти по ишлеме.

Счетоводното отчитане на експлоатацията на индустриални предприятия става чрез ска 136 Експлоатация на.... Експлоатационните индустриални предприятия се различават от обикновените индустриални предприятия само по това, че първите преработват или обработват не собствени, а чужди материали и че следователно получената продукция не е тяхна собственост, а на чуждите предприятия или лица. За своята услуга експлоатационните предприятия получават възнаграждение, което се нарича ишлеме. Една оризарна фабрика например, която олющва чужда оризова арпа срещу ишлеме, представлява едно експлоатационно индустриално предприятие. За нея може да се води с/ка Експлоатация на оризарна. В правилника за счетоводството са посочени и други примери.

Разликата между с/ка 135 Основно производство и с/ка 136 Експлоатация на. . . . е само тази, че последната вместо да се заверява за произведената готова продукция, се заверява за полученото ишлеме. А по-нататък още и това, че с ка 136 Експлоатация на. . . . може да показва в края на годината печалба или загуба от работата на ишлеме какъвто резултат никога не се показва по с/ка 135 Основно производство. Този резултат се отнася в края на годината по с/ка 132 Загуби и печалби. Всички останали записвания относно задължаването на с/ка 136 Експлоатация на .... са същите, както при с/ка 135 Основно производство, като за отделните видове калкулативни разноски се водят също така отделни сметки и пак се спазват калкулативно-отчетните периоди.

Пример 22. На 31 декември с/ка 136 1 Експлоатация на оризарна на оризовата фабрика X показва (след като са вече отнесени по нея възникналите през последното тримесечие калкулативни раз носки) дебитен оборот 400.000 лв. На същата дата е получено заверение по текущата дебиторна сметка на фабриката при БН банка за 350.000 лв. от ТКЗС от с. В, с което последното изплаща дължимото ишлеме за преработената оризова арпа в ориз. Същия ден са събрани в налични пари и вземанията за ишлеме от разни други клиенти на предприятието за олющена арпа на обща сума 170.000 лв.

Да се осчетоводят въпросните приходи и се установи крайният резултат от експлоатацията на оризарната в края на годината.

______________________ 31.XII. ____________________

66 ДЪЛГОВЕ ЗА ОБОРОТНИ СРЕДСТВА 350 000
47 КАСА 170 000
136 ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ОРИЗАРНА 520 000

______________________ 31.XII. ____________________

136 ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ОРИЗАРНА 120 000
132 ЗАГУБИ И ПЕЧАЛБИ 120 000

______________________ „ ________________________

По този начин с/ка 136/1 Експлоатация на оризарна се приключва. Чистата печалба от 120.000 лв. се отнася по с ка 132 Загуби и печалби при всички други резултати на предприятието.

 

Източник на съдържанието е "Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия", издание от 1950 год. Текстът е обработен и адаптиран от екипа Счетоводство.net.

Други ресурси на счетоводна информация, които може да са ви интересни и полезни:


Съдържание