Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводство от Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводство > Библиотека > Счетоводство на промишлените предприятия > XI. Отчитане на продажби и търг. разноски

Счетоводство и калкулации

Отчитане на продажбите на индустриалната продукция и търговските разноски

Продажбата (реализацията) на производствените продукти на индустриалното предприятие (готова продукция - фабрикати, полуфабрикати, допълнителни фабрикати, странични продукти, остатъци и отпадъци) е предвидено в правилника да се осчетоводява посредством с/ка 113 Продажби, в която се отразява целият търговски оборот на предприятието.

При всяка продажба с'ка 113 Продажби се заверява с реализираната сума по продажната цена на съответната продукция. Това е основният и типичен повод, поради който се заверява тази сметка. Задължението на с/ка 113 Продажби се извършва по няколко основни повода, главно следните;

а) С/ка Продажби се задължава в края на всеки месец с плановата производствена себестойност на продадената през месеца готова продукция (фабрикати), полуфабрикати, допълнителни фабрикати срещу заверение на сметките на същите, също така по планова производствена себестойност, тъй като сметките на споменатите видове готова продукция се водят по планова производствена себестойност, като разликите от тази себестойност в сравнение с фактическата се осчетоводяват, както вече видяхме, посредством с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност, за която ще стане дума по-нататък.

б) Също така в края на всеки месец с/ка 113 Продажби се задължава с реализираната сума по продажни цени от продажбата на страничните продукти, остатъците и отпадъците срещу заверение със същата сума на с/ка 39 Странични продукти, остатъци и отпадъци, като от тази сума се спадат най-напред припадащият се данък върху оборота и другите такси, ако има такива. Задължението на с/ка 113 Продажби се извършва с реализираната сума по продажни цени, а не по планова или фактическа себестойност поради обстоятелството, че страничните продукти, остатъците и отпадъците се осчетоводяват в края на всеки месец по продажни цени, намалени с данъка върху оборота и евентуалните такси. Продажните цени в случая, по които се заверява с/ка 39 Странични продукти, остатъци и отпадъци и се задължава с/ка 113 Продажби, в края на месеца са вече показани в кредитната страна на с/ка 113 Продажби, в която тези цени са били вписани при всяка отделна продажба през месеца. Така че в случая почти не може да се яви разлика освен в изключителни случаи.

в) При сегашното положение, когато индустриалните предприятия плащат данък върху оборота съгласно закона за същия, с/ка 113 Продажби следва да се задължава и с припадащия се данък върху оборота, който предприятията събират от купувачите при продажбата на продукцията. Този данък обаче следва да се внася на държавен приход. Поради това за него се води точна сметка и той се осчетоводява посредством специалната с/ка 110 Данък върху оборота. Тази сметка се задължава в края на всеки месец с припадащия се на държавата данък върху оборота, който се пресмята по определения в тарифите към закона за данъка върху оборота процент, различен за разните видове продукция (върху сумата на продажбите, показана по сметките за продажбите, по-рано фактури), които се издават от предприятията за всяка продажба съгласно изискванията на закона. Срещу споменатото задължение на с/ка 110 Данък върху оборота в края на всеки месец се заверява познатата ни с/ка 61 Данъци и начисления за изплащане, която пък при внасянето на данъка се заверява срещу задължение на с/ка 47 Каса, с/ка 46 Влогове в банки и пр. Набраната по такъв начин чрез ежемесечните дебитирания сума по ска 110 Данък върху оборота се отнася в задължение на ска 113 Продажби в края на годината, защото тази сума представлява коректив на осчетоводената в кредитната страна на с/ка 113 Продажби сума от продажбите, тъй като в последната се включва и данъкът върху оборота, който предприятието е събрало от купувачите като елемент на продажната цена на продадената продукция.

Въпросното записване се извършва чак в края на годината, тъй като то е важно за установяването на крайния стопански резултат при годишното приключване.

г) С/ка 113 Продажби се задължава в края на годината и с търговските разноски, набрани в дебитната страна на с/ка 109 Търговски разноски през течение на годината, срещу заверение на същата сметка. Както се знае, търговските разноски не се калкулират в производствената себестойност на индустриалната продукция, а в търговската себестойност на същата, както е предвидено в инструкцията за калкулацията. Според правилника обаче задачата на индустриалното счетоводство е осчетоводяването в производствените сметки само на производствените (основни и допълнителни) разноски. Ето защо, макар и в инструкцията да е казано, че търговските разноски (както и вноските за висшестоящата организация - обединението) се включват в търговската себестойност на продукцията, то търговските разноски се осчетоводяват по с/ка 109 Търговски разноски и след това се минават в задължение направо на с/ка 113 Продажби. Тук има едно несъответствие между инструкцията и правилника, но сега не е време за неговото разглеждане.

Съдържанието на с/ка 109 Търговски разноски е твърде голямо, тъй като в нея се вписват всички разноски по издръжката на търговския апарат на индустриалното предприятие. Според указанията на правилника това съдържание се състои в следното:

1. Основна заплата на търговския персонал - служителите, обслужващи търговската дейност на предприятието и организиращи пласирането на готовата продукция - партида „Основна заплата".

2. Допълнителна заплата на същия персонал - партида „Допълнителна заплата".

3. Начисления върху заплатата на същия персонал - партида „Начисления върху заплатата".

4. Разноски за командировки на търговския персонал - партида ,Разноски за командировки".

5. Канцеларски разноски - партида със същото наименование.

6. Пощенски, телеграфни и телефонни разноски - партида със същото наименование.

7. Опаковъчни и други материали за продажбите, когато стойността на същите материали не се фактурира отделно - партида „Опаковъчни и други материали".

8. Разноски за отопление - партида със същото наименование.

9. Разноски за осветление - партида със същото наименование.

10. Транспортни разноски - партида със същото наименование.

11. Разноски за поддържане и текущ ремонт - партида със същото наименование.

12. Амортизационни отчисления на основните средства в търговския сектор - партида „Амортизационни отчисления".

13. Други разноски - партида със същото наименование.

Тук се отнасят и разноските по застраховката на готовата продукция, разноските за реклами и др.

В допълнение на това в окръжно № 13 е казано, че в с/ка 109 Търговски разноски се отчита:

1. разноските за общински данъци и такси по отношение на сградите, които служат за складове на готовата продукция и стоките - партида „Други разноски". Ако тези разноски и такси са незначителни по размер, отнасят се според случая или към с/ка 107 Общи производствени разноски, или към с/ка 108 Общи управителни разноски.

2. стойността на изхабените малоценни и малотрайни предмети в търговския сектор - партида „Други разноски".

3. разноските за уреждане на курсове за повишаване квалификацията на работниците и служащите в търговските предприятия - партида „Разноски за курсове".

4. разноските за поддържане лаборатория в търговските предприятия (без личния състав) - партида „Разноски за лаборатория".

5. разноските за публикация на обявления и разноските за участие в панаири и поддържане на щандове - партида „Други разноски" при индустриалните предприятия, а при търговските - партида „Реклами".

6. разноските за навло франко гарата на купувача - партида „Транспортни разноски".

Забележка. В съгласие с Държавната планова комисия търговските разноски, както и разноските за висшестоящата организация, се приключват така, както е посочено в правилника за счетоводството, при това в с/ка 135 Основно производство се набира само производствената себестойност, а търговската себестойност се набира в с/ка 113 Продажби.

Подробности по съдържанието на партидите към с/ка 109 Търговски разноски са дадени в инструкцията на Държавната планова комисия за промишлената калкулация.

Сметката се дебитира при извършване на разноските, при начисление на заплатите, при определянето на амортизационните отчисления и при установяване костуемите стойности на услугите от спомагателните производства срещу кредитиране на сметките 51 Работници и служащи, 61 Данъци и начисления за изплащане, 47 Каса, 46 Влогове в банки, 52 Подотчетни лица, 137 Ремонтна работилница, 137 Силопроизводство, 137 Транспортна служба, 79 Амортизационен фонд и др.

Кредитира се в края на годината със салдото по сметката, респ. със салдата по партидите към нея, срещу дебитиране на с/ка 113 Продажби. Разпределението на търговските разноски между отделните партиди към с/ка 113 Продажби става на база на производствената себестойност на продадената продукция. И тук се допуска прехвърлянето на част от разноските от един калкулативен период в друг.

д) Вноските за висшестояща организация - Държавните индустриални обединения (изразени в процент върху производствената себестойност на продукцията), се отнасят също така в задължение на с/ка 113 Продажби. Това става също така в края на годината.За тези се води специалната с/ка 111 Вноски за висшестояща организация, която се задължава в различни времена с дължимите вноски върху продукцията, срещу заверение на подсметката на ДИО в с/ка 60 Дебитори и кредитори, а в края на годината целият дебитен сбор по с/ка 111 Вноски за висшестояща организация се отнася в задължение на с/ка 113 Продажби.

Най-после в заверение или в задължение на с ка 113 Продажби се отнася и припадащата се част от разликата между плановата и фактическа себестойност за продадената продукция. Това заверение или задължение се извършва в края на калкулативния период, когато се установява тази разлика и се знае също така продаденото количество продукция. С/ка 113 Продажби се заверява с тази разлика, когато последната е положителна и обратното.

В края на годината при годишното приключване салдото по с/ка 113 Продажби се отнася в с/ка 132 Загуби и печалби.

Пример 23. На 31 декември следните сметки в гл. книга, респективно подсметките в спомагателните книги на индустриално предприятие В, в което се произвеждат фабрикатите А и Б, показват следното положение:

Д-т К-т

110 Данък върху оборота 500 000
111 Вноски за висшест. организ. 100 000
109 Търговски разноски 600 000
113 Продажби 6 000 000 8 000 000
подс/ка Прод. гот. прод. А 2 200 000 3 000 000
подс/ка Прод. гот. прод. Б 3 800 000 5 000 000

На същата дата са продадени от фабрикат А ... кг за 1 200 000 лв. при планова производствена себестойност на същото количество 1 000 000 лв. и от фабрикат Б ... кг за 500 000 лв. при планова производствена себестойност на същото количество 400 000 лв. Продажбата е извършена в брой срещу банкови чекове.

Да се извършат счетоводните записвания относно продажбите и относно приключването на с/ка 113 Продажби, като се има предвид следното:

1. Съгласно сметките (фактурите) за продажбите данъкът върху оборота се разпределя за фабрикат А - 220.000 лв., а за фабрикат Б - 280 000 лв.

2. Вноските за висшестоящата организация - обединението - се разпределят съобразно фактическата производствена себестойност на двата фабриката, както следва: фабрикат А 40 000 лв., фабрикат Б – 60 000 лв.

3. Търговските разноски се разпределят съобразно фактическата производствена себестойност на продадената продукция през годината: за фабрикат А – 250 000 лв. и за фабрикат Б – 350 000 лв.

4. По отношение на продаденото през изтеклия калкулативен период количество от фабрикат А ... кг има отрицателна разлика между плановата и фактическа производствена себестойност 20 000 лв., а по отношение на фабрикат Б има положителна разлика 30 000 лв.

Съгласно това условие най-напред трябва да се нанесат показаните в него обороти по сметките в главната книга и в подсметките в спомагателната книга. След това трябва да се съставят статиите относно извършените през месеца продажби. По-нататък следват статиите относно регистриране на продажбите по планови производствени себестойности, статиите относно осчетоводяване по с/ка 113 Продажби разликите между плановата и фактическа себестойност, статиите относно осчетоводяването по с/ка 113 Продажби на припадащите се части от данъка върху оборота, вноските за висшестояща организация и търговските разноски и най-после трябва да се състави статията за приключването на с/ка 113 Продажби със с ка 132 Загуби и печалби.

ДНЕВНИК

___________________31.XII.____________________

1. 47 КАСА 1 700 000
113 ПРОДАЖБИ 1 700 000

Продадени в брой срещу банкови чекове:

от фабрикат А... кг за лв. 1 200 000
от фабрикат Б ... кг за лв. 500 000

___________________31.XII.____________________

2. 113 ПРОДАЖБИ 1 400 00
35 ГОТОВА ПРОДУКЦИЯ 1 400 000

Осчетоводява се продадената през месеца готова продукция по планова производствена себестойност :

фабрикат А..... кг лв. 1 000 000
фабрикат Б ..... кг лв. 400 000

___________________31.XII.____________________

3. 113 ПРОДАЖБИ 20 000
90 РАЗЛИКА МЕЖДУ ПЛАНОВА И ФАКТИЧЕСКА СЕБЕСТОЙНОСТ 20 000

Отрицателна разлика между планова и фактическа производствена себестойност относно продадените през тримесечието ... кг от фабрикат А лв.

___________________31.XII.____________________

4. 90 РАЗЛИКА МЕЖДУ ПЛАНОВА И ФАКТИЧЕСКА СЕБЕСТОЙНОСТ 30 000
113 ПРОДАЖБИ 30 000

Положителна разлика между плановата и фактическата производствена себестойност относно продадените през тримесечието ... кг от фабрикат Б

___________________31.XII.____________________

5. 113 ПРОДАЖБИ 500 000
110 ДАНЪК ВЪРХУ ОБОРОТА 500 000

Припадащ се данък върху оборота за изтеклата година:

за прод. колич. от фабр. А 220 000
за прод. колич. от фабр. Б 280 000

31. XII.

6. 113 ПРОДАЖБИ 100 000
111 ВНОСКИ ЗА ВИСШЕСТОЯЩА ОРГАНИЗАЦИЯ 100 000

Припадащи се вноски за висшестояща организация, разпределени пропорционално на фактическата производствена себестойност на продукцията:

за фабрикат А лв. 40 000
за фабрикат Б лв. 60 000

___________________31.XII.____________________

7. 113 ПРОДАЖБИ 600 000
109 ТЪРГОВСКИ РАЗНОСКИ 600 000

Припадащи се търговски разноски съобразно фактическата производствена себестойност на продукцията, продадена през годината:

за фабрикат А лв. 250 000
за фабрикат Б лв. 350 000
8. 113 ПРОДАЖБИ1 110 000
132 ЗАГУБИ И ПЕЧАЛБИ1 110 000
Реализирана печалба от продажби на:
фабрикат А лв. 470 000
фабрикат Б лв. 640 000

Освен посочения в правилника за счетоводството начин на осчетоводяване на разликата между плановата и фактическата себестойност в окръжно № 13 на Министерството на финансите (април 1949 г.) е посочено, че може да се прилага и методът на червените статии. С помощта на червените статии могат, е казано в окръжното, да се изправят:

а) разликата между плановата и фактическата себестойност, която отговаря на продадената продукция ;

б) разликата между плановата и фактическата себестойност на употребените в по-нататъшното производство полуфабрикати или допълнителни фабрикати;

в) разликата между окончателната доставна стойност и приблизително установената такава;

г) разлика между окончателната доставна стойност и плановите цени. Например: в края на месеца готовата продукция е осчетоводена

по планова себестойност 100 лв. за единица. В края на съответния калкулативен период фактическата себестойност за същата продукция е установена в размер 98 лв. за единица.

Според текста към с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност разликата между плановата и фактическата себестойност, която отговаря на продадената продукция, би следвало в края на калкулативния период да се внесе в кредит на с/ка 113 Продажби срещу дебитиране на с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност. Това изкуствено би увеличило кредитния оборот по с/ка 113 Продажби, което обстоятелство би затруднило оперативно-техническата отчетност. За отсранение на това положение с помощта на червените статии ще се дебитира с/ка 113 Продажби срещу кредитиране на с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност. По такъв начин с/ка 113 Про-дажби ще се дебитира с фактическата себестойност на продукцията, а салдото по с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност ще остане в размер, отговарящ на разликата между плановата и фактическата себестойност на наличната готова продукция.

С червените числа могат да бъдат избягнати въобще всички обороти, които затрудняват отчитането на изпълнението на плана.

ГЛАВНА КНИГА

С/ка 110 Данък върху оборота

Д-т К-т
500 000 (5) 500 000

С/ка 111 Вноски за висшестояща организация

Д-т К-т
100 000 (6)

С/ка 109 Търговски разноски

Д-т К-т
600 000 (7)

С/ка 113 Продажби

Д-т К-т
6 000 000 8 000 000
(2) 1 400 000 (1) 1 700 000
(3) 20 000 (4) 30 000
(5) 500 000
(6) 100 000
(7) 600 000
(8) 1 110 000
9 730 000

С/ка 47 Каса

Д-т К-т
(1) 1 700 000

С/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност

Д-т К-т
(4) 300 000 (3) 20 000

С/ка 35 Готова продукция

Д-т К-т
10 000 000 (2) 1 400 000

С/ка 132 Загуби и печалби

Д-т К-т
(8)
 

Източник на съдържанието е "Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия", издание от 1950 год. Текстът е обработен и адаптиран от екипа Счетоводство.net.

Други ресурси на счетоводна информация, които може да са ви интересни и полезни:


Съдържание