Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводство от Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводство > Библиотека > Счетоводство на промишлените предприятия > XIV. Периоди на калкулативната отчетност

Счетоводство и калкулации

Периоди на счетоводно-калкулативната отчетност на индустриалното предприятие

При разглеждането на отделните въпроси на счетоводството в индустриалното предприятие досега навсякъде подчертахме, че калкулативните периоди при същото съвпадат с календарните тримесечия. Това е съгласно разпоредбите на правилника, съдържащи се в поясненията относно воденето на с/ка 135 Основно производство. Допуска се обаче и калкулиране в края на всеки месец в зависимост от нуждите и специфичностите на предприятието. Разграничението на тези периоди на калкулативната отчетност в индустриалното предприятие не се отнася, разбира се, за онези предприятия, които се занимават с индивидуално производство, както и със сезонно такова, а също така това не се отнася и за предприятията, чийто производствен процес за определени производствени продукти трае повече от един или три месеца. При такива предприятия фактическите (окончателните) калкулации се съставят в края на сезона, респективно след свършване на производството.

По въпроса за калкулациите в допълнително окръжно № 13 е казано следното:

Съгласно поясненията в правилника към с/ка 35 Готова продукция и с/ка 90 Разлика между планова и фактическа себестойност произведената през всеки месец готова продукция се осчетоводява в края на същия месец по планова производствена себестойност. До установяването на планови производствени себестойности от Държавната планова комисия всяко предприятие си определя своя планова производствена себестойност въз основа на фактическата си калкулация от последния калкулативен период за 1948 година, плана за снижаване себестойността на готовата продукция през 1949 година и цените (нормирани, свободни от нормировка или планови, доколкото последните са дадени от Държавната планова комисия) на основните и спомагателни материали. По така определената планова производствена себестойност се осчетоводява готовата продукция в края на всеки месец.

В края на калкулативния период се извършва окончателна (фактическа) калкулация за намиране производствената себестойност на готовата продукция по начин, който е предвиден в инструкцията за съставяне калкулацията за себестойността на промишлената продукция. По така установената производствена (а не търговска) себестойност се кредитира с/ка 135 Основно производство срещу дебитиране на с/ка 90 Разлика   между планова   и   фактическа   себестойност.

При съставяне калкулацията за производствената себестойност на готовата продукция да се има предвид, че за единичните несравняеми поръчки не се правят план-сметките № 1 до № 16 включително по схемата за калкулацията, а само таблица № 17. Това важи еднакво и по отношение поправките за чужда сметка. И в двата случая производствената себестойност на поръчката и поправката се образуват, като към стойността на употребените материали и труда се прибави стойността на един ремонтен час, който включва в себе си всички разноски за енергия, амортизации, общи производствени и общи управителни разноски м т. н.

В правилника е предвидено и извършването на периодическа счетоводна отчетност, която съгласно указанията, съдържащи се по тези въпроси в поясненията относно ска 135 Основно производство, съвпада по периоди с калкулативната отчетност. Така, в правилника е предвидено да се прави в края на всеки калкулативен период приблизително установяване на имущественото състояние и на резултатите от дейността на предприятието. Във връзка с това е необходимо:

а) да се установят чрез материална проверка всички налични материали в производствените отделения, които вече са изписани от складовете, но не са още вложени в работа;

б) да се установи чрез материална проверка и калкулативно оценяване приблизителната фактическа себестойност на продукцията, намираща се в недовършен процес на производството;

в) да се водят всички балансови сметки включително и стоковете в чиста форма.

Тримесечното определяне на имущественото състояние и на резултатите от дейността на предприятието („тримесечно приключване на книгите") става чрез простото извличане на ведомости от главната и спомагателна книга в края на всяко тримесечие. Салдата на балансовите сметки от тия ведомости дават израз на имущественото състояние, д салдата на резултатните сметки от същите ведомости дават израз на реализираните резултати. Ведомостта от главната книга се съставя в шест графи: две за оборотите по дебита и кредита, две за салдата на балансовите сметки (имуществен баланс), две за салдата на резултатните сметки (резултатен баланс). Резултатът от дейността на предприятието (печалбата или загубата) в края на съответния калкулативен период се вписва за уравнение както в имуществения, така и в резултатния баланс на ведомостта, която се вписва задължително в книгата за инвентарите и балансите.

Тримесечната калкулация и тримесечното приключване на книгите не се правят в онези индустриални предприятия, при които производственият процес е по-дълъг от три месеца, а също и при сезонните предприятия, както и при предприятията с индивидуално производство. Списъкът на индустриалните браншове- от въпросните три категории се определя от министъра на финансите в съгласие със съответните министри, под чието ведомство са самите предприятия.

Във връзка с въпросната периодическа калкулативна и счетоводна отчетност ще разгледаме конкретен пример в рамките на един цялостен пример относно текущи производствени и търговско-финансови операции и годишно приключване на индустриално предприятие.

 

Източник на съдържанието е "Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия", издание от 1950 год. Текстът е обработен и адаптиран от екипа Счетоводство.net.

Други ресурси на счетоводна информация, които може да са ви интересни и полезни:


Съдържание