Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар
Kreston BulMar

Счетоводство от Kreston BulMar

качествени счетоводни услуги на изгодни цени

Счетоводство > Библиотека > Счетоводство на промишлените предприятия > II. Сметкоплан на индустриалното предприятие

Счетоводство и калкулации

Сметкоплан на индустриалното предприятие

Счетоводното обхващане на цялостния функционален процес в индустриалното предприятие и. настъпващите в него многобройни видове и количествено-стойностни промени е възможно само чрез създаването на стройна организация на счетоводството, изградена на принципите на до-пиката. В основата на тази счетоводна организация стои планът на сметките, които трябва да се водят в индустриалното предприятие, а именно сметкопланът. В сметкоплана трябва да се включат всички сметки, отнасящи се до счетоводното отчитане на всички специфични обекти на индустриалното счетоводство, за които споменахме преди малко, а също така и всички сметки във връзка с постигането на общите задачи на счетоводството. Като се има предвид, че функционалният процес на индустриалното предприятие е по-сложен, отколкото функционалният процес на кое да е стопанско предприятие от друг вид, явно е защо сметкопланът на индустриалното предприятие е най-сложният сметкоплан изобщо.

Наред с понятието сметкоплан в литературата съществуват и понятията сметкорамка, счетоводен план и номенклатура на сметките. Тези четири понятия се употребяват твърде често все в смисъл на понятието сметкоплан. Явява се обаче въпросът, доколко останалите три понятия - сметкорамка, номенклатура на сметките и счетоводен план - са подходящи, тъждествени с понятието сметкоплан. За да може да се отговори на този въпрос, е необходимо да се има предвид съдържанието на понятието сметкоплан.

Като се има предвид това определение на понятието сметкоплан, ясно е да се разбере, че понятията сметкорамка и номенклатура на сметките са далече от възможността да заместят понятието сметкоплан. От понятието сметкорамка се получава впечатлението, че се касае само за някаква рамка, ограничение. Това непълно и сухо понятие има статичен характер и не е в състояние да отправи мисълта към динамиката, която отразяват водените във всяко стопанско предприятие счетоводни сметки. От понятието сметкорамка не се добива дори впечатлението, че се касае до наименовачен списък от сметки, което впечатление създава понятието номенклатура. Ето защо ние считаме, че понятието сметкорамка не е сполучливо. Същото се отнася обаче н до понятието номенклатура на сметките. Последното е също така непълно и има статичен характер. Известно сходство съществува на пръв поглед между понятието сметкоплан и понятието счетоводен план. Последните не могат обаче да се отъждествяват. Сметкопланът има общовалиден характер, докато счетоводният план има конкретен индивидуален характер. Всяко стопанско предприятие трябва да си състави конкретен, счетоводен план, в който да се предвидят всички сметки, необходими за неговото счетоводство съобразно индивидуалните му нужди, като в него се включат и съответните основни и, спомагателни счетоводни книги и се определи счетоводната форма, която трябва да намери приложение в това предприятие. В основата на счетоводния план лежи планът на сметките - сметкопланът. В последния се съдържат всички сметки, които трябва да води едно стопанско предприятие въобще, докато за съставянето на счетоводния план се вземат в същия порядък само онези от предвидените в сметкоплана сметки, които са необходими за определеното стопанско предприятие, като във всички случаи се спазва строго тяхната обща класификация.

Общовалидността на сметкоплана трябва да се схваща в относителния смисъл на думата, тъй като може да става дума за сметкоплан, общовалиден за всички видове индустриални предприятия, и за сметкоплан, валиден за отделна група индустриални предприятия, които спадат към отделен клон от индустриалния народностопански отрасъл на дадена страна.

При съставянето на сметкоплана може да се извърши групиране и подреждане за сметките от функционално гледище и от балансово гледище. Тези две гледища са твърде различни и ако се възприеме; строго за изходна основа само едното от тях, неминуемо се явява фрапиращо несъответствие между подразделението на сметките в общия сметкоплан и групирането на балансовите пера в баланса. Най-добре е сметкопланът да се изгради въз основа на комбинативно съчетание на функционалното и балансово гледище, при което да се подчертае и взаимната структурна обусловеност, съществуваща между сметкоплана и баланса и която трябва да бъде изразена в сметкоплана. Този метод е в съответствие и с определението, което дадохме на понятието сметкоплан.

Усвояването на типов сметкоплан представлява една от основните предпоставки за целесъобразното изграждане на планова стопанска отчетност в индустриалното и всяко друго стопанско предприятие. Ето защо идеята за въвеждането на типов сметкоплан и в нашите индустриални предприятия възниква едновременно още с първите наченки на планиране в народното стопанство през 1946 год,, макар че пълна възможност за планиране тогава не бе налице, тъй като индустриалните и другите видове стопански предприятия и част от банките бяха още частна собственост. (Вж. Йорданов, Д. Ц., Типизиране на индустриалното счетоводство, София, 1946 год.) По-късно, през декември 1947 год., в изготвения от Министерството на финансите правилник за прилагане на тогавашния закон за търговските книги (сега вече заменен с нов закон и правилник за счетоводството) бе направен опит да се въведе задължителен за всички предприятия типов сметкоплан. Този, въведен за пръв път у нас задължителен сметкоплан (параграф 41 от споменатия правилник на търговските книги, както се наричаше тогава) имаше следния вид (цитираме без изменение, с употребяваната тогава буржоазно-капиталистическа счетоводна и балансова терминология):

I. БАЛАНСОВИ СМЕТКИ

1. Сметки на постоянното имущество
Земи
Сгради
Машини и инсталации
Уреди и инструменти
Мобили и обзавеждане
Превозни средства (и добитък)
Постоянни имущества на стопанството
Придобити права
Съучастия

2. Сметки на оборотното имущество
Материали
Главни фабрикати
Спомагателни фабрикати
Полуфабрикати
Странични продукти
Стоки на консигнация
Стоки в депо и в залог
Материали в стопанството
Добитък в стопанството
Работници и чиновници
Клиенти
Други дебитори
Полици за събиране
Полици за депо и в залог
Полици в инкасо и в сконт
Съдебни вземания (включително протестирани полици) Ценни книжа
Ценни книжа в депо и в залог
Влогове в банки
Каса

3. Сметки за собствените капитали
Основен капитал (респ. капитал, капиталови сметки на съдружниците, капитал на командитистите, акционерен капитал, дялов капитал) - съответно общата типова балансова схема
Запасен капитал
Специални капитали
Печалба за разпределение

4. Сметки за заетите капитали
Облигационни дългове
Ипотечни дългове
Работници и чиновници
Доставчици
Други кредитори
Данъци за изплащане
Полици за изплащане
Текущи сметки в банки

5. Сметки за корективните пера
а) Активни
Невнесен капитал
Предплатени разходи за следващи години
Сконто по полиците за изплащане
Непокрити загуби от минали години
б) Пасивни
Амортизация на постоянното имущество
Амортизация на постоянното имущество в стопанството
Амортизация на вземанията
Предсъбрани приходи за следващи години
Сконто по полици за събиране

II. КАЛКУЛАЦИОННИ СМЕТКИ

а) Предкалкулационни сметки за разноските
Разноски за труд
Разноски за материали
Разноски за полуфабрикати и спомагателни фабрикати
Разноски за ишлеме
Разноски за двигателна сила
Калкулативна амортизация
Разноски за поддържане и ремонт
Разноски за отопление и осветление
Транспортни разноски
Социални разноски за разпределение
Застрахователни разноски
Сметки за подпомагащите производството служби
Други общи производствени разноски
Общи управителни разноски

б) Сметки за окончателната калкулация на производството
Производство (отделна сметка за всяко главно и допълнително производство)

в) Други калкулационни сметки
Доставка на материали
Разноски за основен ремонт
Имоти в строеж

III. РЕЗУЛТАТНИ СМЕТКИ

а) Аналитични сметки за резултатите
Продажби
Общи разноски по продажбите
Вътрешна консумация
Експлоатация на стопанството
Редовни амортизации
Калкулационни разлики
Извънредна амортизация
Некалкулативни разноски за труд
Некалкулативни социални разноски
Разноски за благотворителност
Курсови разлики
Разлики в цените
Загуби от кредити
Данъци, берии и такси
Лихви и комисиони
Приходи от ишлеме
Събрани отписани вземания
Други разходи и загуби
Други приходи и печалби

б) Синтетични сметки за резултатите
Загуби и печалби

IV. СТАТИСТИЧЕСКИ СМЕТКИ

1. За условните активи и пасиви
а) За условните активи
Дебитори по жиро, поръчителство и цесии
Залогоприематели по подвижни варанти
б) За условните пасиви
Кредитори по жиро, поръчителство и цесии
Подвижни варанти

2. За чуждите имущества и капитали
а) За чуждите имущества
Приети материали за ишлеме
Приети залози и депозити
б) За чуждите капитали
Ишлемедатели
Залогодатели и депозанти

Този сметкоплан не изразява последователността на функционалния процес в индустриалното предприятие. Той не е съставен въз основа и на функционалния принцип в съчетание с балансовия принцип. Не е изграден и на началата на десетичната система на групиране и номериране сметките, която е в състояние да му придаде еластичност и да го направи по-лесно приложим и по-пригоден за практиката. Групирането на сметките в него не почива на ясни принципи. Той няма характер на сметкоплан в истинския смисъл на думата. Потвърждение на тази наша мисъл има и в самия тек:т на параграф 41, който цитирахме. В него не се казва например: „Индустриалните предприятия са длъжни да организират своето счетоводство по следния сметкоплан" - както подобава да бъде ясно и недвусмислено указано в един правилник със задължителна сила. а е казано, че „общият типов сметкоплан за индустриалните предприятия съдържа следните наименования на сметки за главната книга". Ясно е от този текст, че самият законодател не е счел за уместно да си послужи в случая с понятието сметкоплан в истинския смисъл на думата. Самият законодател поставя ударението не върху плана на сметките (сметкоплана), а само върху наименованията на сметките. Не би могло прочее и да бъде другояче, като се има предвид, че според определението, което дадохме ние, под сметкоплан трябва да се разбира систематичното съчетание на счетоводните сметки, които е необходимо да се водят в стопанското предприятие, въз основа на тяхното функционално предназначение и вътрешна логическа връзка. При това положение по-добре е щяло да бъде изобщо законодателят да не си служи с понятието сметкоплан, щом като не е усвоил неговото съдържание и не е бил наклонен да го приложи конкретно. По-добре е щяло да бъде да се каже, че в параграф 41 от правилника се дава един обикновен списък на по важните сметки за главната книга, чиито наименования индустриалните предприятия са длъжни да спазват точно така, както са посочени в списъка. (Отделно остава открит въпросът, доколко посочените в този списък наименования на сметките, както и начините на тяхното водене и определянето на себестойността и пр. са сполучливи.) Друго едно заключение, до което се достига от внимателния анализ на текста на цитирания параграф 41, е това, че с дадения списък не се изчерпват всичките сметки в главната книга, които могат да се водят в едно индустриално предприятие. Липсват и сметки, необходими във връзка с планирането на себестойността и цените.. Трябвало е в такъв случай да се оставят съответни празни места и за другите сметки. Такива обаче липсват, защото така нареченият „сметкоплан" не е групиран и номериран по десетичната или подобна на нея система, която би била по-пригодна за целта.

Въз основа на сметкоплана е съставен и годишният баланс и годишната равносметка за загубите и печалбите на индустриалните предприятия в следния вид:

АКТИВИ

I. ПОСТОЯННО ИМУЩЕСТВО
1  Земи
2. Сгради
3.Машини и инсталации
4. Уреди и инструменти
5. Мобили и обзавеждане
6. Превозни средства (и добитък)
7. Постоянни имущества на стопанството
8. Придобити права (изброяват се по вид)
9. Съучастия:
а) Обикновени съучастия
б) Ценни книжа в наличност
в) Ценни книжа в депо и залог
10. Ценни книжа за трайно капиталовложение
а) В наличност
б) В депо и залог

II. ОБОРОТНО ИМУЩЕСТВО
1. Материали:
А. В складовете
а) Основни материали
б) Спомагателни материали
в) Горивни материали
г) Опаковъчни материали
д) Резервни части
е) Други материали
Б. Изписани, но още неупотребени материали
В. Още некалкулирани материали
2. Производствени стоки:
а) Главни фабрикати
б) Спомагателни фабрикати
в) Полуфабрикати
г) Странични продукти
д) Стоки на консигнация
е) Стоки в депо и залог
3. Недовършено производство
4. В стопанството:
а) Материали
б) Добитък
5. Вземания по сметки:
а) Клиенти (дебитни салда)
б) Доставчици (дебитни салда)
в) Други дебитори (дебитни салда)
г) Други кредитори (дебитни салда)
д) Ръководни лица в предприятието( дебитни салда)
е) Изравнителен фонд на цените (салдо)
ж) Работници и чиновници (дебитни салда)
з) Съдебни вземания (вкл. протестирани полици)
6. Вземания по полици
А. От стопанска дейност:
а) Полици в наличност
б) Полици в депо и залог
Б. От отпуснати заеми:
а) Полици в наличност
б) Полици в депо и в залог
В. От ръководни лица в предприятието:
а) Полици в наличност
б) Полици в депо и в залог
7. Ценни книжа за временно капиталовложение:
а) В наличност
б) В депо и в залог
8. Банки:
а) Влогове в банки (вкл. Пощ. чекова сметка)
б) Текущи сметки в банки (дебитни салда)
9. Каса

III. АКТИВНИ КОРЕКТИВНИ ПЕРА
1. Невнесен капитал
2. Предплатени разходи за следващи години
3. Сконто по полиците за изплащане
4. Непокрити загуби от минали години

IV. ГОДИШЕН РЕЗУЛТАТ
Чиста печалба за изтеклата година
Сума на актива Допълнителни пера

 I. УСЛОВНИ АКТИВИ
1. Дебитори по жиро, поръчителство и цесии
2. Залогоприематели по подвижни варанти

II. ЧУЖДИ ИМУЩЕСТВА
1. Приети материали за ишлеме
2. Приети залози и депозити
Суми на допълнителни пера

ПАСИВИ

I. СОБСТВЕНИ   КАПИТАЛИ
I. Основен капитал- в стопанските предприятия на държавата, общините, обществените учреждения и други публично-правни тела, в дружествата с ограничена отговорност и в акционерните дружества; Капитал - в едноличните предприятия, отделни капиталови сметки на съдружниците - в събирателните и (за неограничено-отговорните съдружници) в командитните дружества; Капитал на командитистите - за ограничено-от говорните съдружници в командитните дружества с акции; Дялов капитал - в кооперациите.
2. Запасен капитал
3. Специални капитали (резервни - изброяват се поотделно)
4. Печалба за разпределение

II. ЗАЕТИ КАПИТАЛИ
1. Облигационни дългове
2. Ипотечни дългове
3. Задължения по сметки:
а) Доставчици (кредитни салда)
б) Клиенти (кредитни салда)
в) Други кредитори (кредитни салда)
г) Други дебитори (кредитни салда)
д) Ръководни лица в предприятието (кредитни салда)
е) Изравнителен фонд на цените (салдо)
ж) Работници и чиновници (кредитни салда)
з) Данъци за изплащане
4. Текущи сметки в банки:
а) Срещу веществени обезпечения
б) Срещу поръчителство
в) Без поръчителство \
5. Задължения по полици:
А. Към банки:
а) Срещу веществени обезпечения
Б. Към стопански предприятия:
а) Срещу веществени обезпечения
б) Срещу поръчителство
в) Без поръчителство .
В. Към частни лица - търговци:
а) Срещу веществени обезпечения
б) Срещу поръчителство
в) Без поръчителство
Г. Към ръководни лица в предприятието:
а) Срещу веществени обезпечения
б) Срещу поръчителство
в) Без поръчителство

III. ПАСИВНИ КОРЕКТИВНИ ПЕРА
1. Амортизация на постоянните имущества:
а) Амортизация на сградите
б) Амортизация на машините и инсталациите
в) Амортизация на уредите и инструментите
г) Амортизация на мобилите и обзавеждането
д) Амортизация на превозните средства и добитъка
е) Амортизация на придобитите права
ж) Амортизация на постоянните имущества на стопанството
2. Амортизация на вземанията:
а) Амортизация на вземанията по открити сметки
б) Амортизация на вземанията по полици
3. Предсъбрани приходи за следващи години
4. Сконто по полиците за събиране

IV. ГОДИШЕН РЕЗУЛТАТ
Чиста печалба за изтеклата година Сума на пасива Допълнителни пера
I. УСЛОВНИ ПАСИВИ
1. Кредитори по жиро, поръчителство и цесии
2. Подвижни варанти
II. ЧУЖДИ КАПИТАЛИ
1. Ишлемедатели
2. Залогодатели и депозанти
Сума на допълнителните пера Общата типова схема за годишната равносметка за загубите и печалбите на индустриалните предприятия, съдържащи се в отменения вече правилник за търговските книги има следния вид :

ЗАГУБИ ОТ:

Продажба на стоки
Продажба на постоянни имущества
Продажба на ценни книжа
Експлоатация на стопанството
Подоценка на изразходвани полуфабрикати и спомагателни
фабрикати
Подамортизации
Калкулационни разлики
Некалкулативни разноски за труд
Некалкулативни социални разноски
Разноски за благотворителност Курсови разлики
Разлики в цените
Несъбираеми вземания
Извънредни амортизации
Данъци, такси и берии
Лихви и комисиони
Други разходи и загуби

Годишна чиста печалба

ПЕЧАЛБИ ОТ:

Продажба на стоки
Продажба на постоянни имущества
Продажба на ценни книжа
Експлоатация на стопанството
Надоценка на изразходвани полуфабрикати и спомагателни
фабрикати
Надамортизации
Калкулационни разлики
Разлика в цените
Лихви
Приходи от ишлеме
Събрани отписани вземания
Други приходи и печалби

Годишна чиста печалба

Би могло да се посочат още редица несъобразности, съдържащи се в „сметкоплана", в годишния баланс и равносметката на загубите и печалбите, в начините на установяване и разграничаване на стопанските резултати и др. както от принципно гледище, така и от гледище на някои подробности, но не е наша настояща задача да се занимаваме с тези въпроси в тяхната цялост и в подробности, още повече, като се има предвид, че те са вече отменени. При това достатъчно е да се има предвид казаното дотук относно същността и предназначението на сметкоплана изобщо, за да може всеки човек да си направи следуемите се изводи относно начините, върху които следва да бъде изграден един сметкоплан изобщо.

Посочените типови сметкоплан, годишен баланс и равносметка за загубите и печалбите, както и самият закон и правилник за търговските книги останаха в сила едва до края на 1948 год., без да намерят пълно приложение в практиката.

Поради органическите недостатъци на това счетоводно законодателство, а също така и вследствие на новите условия, които настъпиха след национализацията на индустриалните предприятия и частните банки (декември 1947 год.), бе назряла необходимостта от изготвянето на ново счетоводно законодателство. През декември 1948 год. бе обнародван нов закон за счетоводството, в който за пръв път в нашата страна бе обхваната и материята относно регламентирането на счетоводителската професия, както споменахме и на друго място за това, а през януари 1949 год. бе обнародван и нов правилник за прилагане новия закон за счетоводството, които са по-сполучливи (но не без недостатъци), в сила са и понастоящем и намират приложение в практиката.

В първоначално представения за обсъждане от компетентните места проект (през септември 1948 год.) за нов правилник за счетоводството бяха посочени следните най-съществени изменения в тази област, които предлагаше отделът за уеднаквяване на счетоводството от Министерството на финансите (цитираме дословно):

1. Провежда се пълно съгласуване по съдържание и по форма на счетоводството с новата схема за калкулацията на себестойността, съставена от Държавната планова комисия, за да може същото да дава готови данни за съставяне на окончателна калкулация за производствената и търговска себестойност на продукцията.

2. Въвежда се обща номенклатура на сметките в главната книга с установено съдържание и постоянни номера за цялостно уеднаквяване на счетоводството във всички стопански отрасли (изключая банките и застрахователните предприятия). В същата номенклатура са включени и всички установени досега като необходими статистически сметки.

3. Обясненията за водене на сметките в главната книга и партидите към тях са дадени систематизирани по реда на номенклатурата, което улеснява усвояването на материята от счетоводителите и от контролните органи.

4. Вместо само два вида общи типови сметкопланове, балансови (Схеми и равносметки за загубите и печалбите за индустриални и търговски предприятия, въвеждат се типови сметкопланове, балансови схеми и равносметки за загубите и печалбите за следните видове стопански предприятия: а) индустриални (включително строителни и минни); б) експлоатационни; в) малки експлоатационни към народните съвети; г) занаятчийски (включително трудови производителни кооперации); д) търговски {включително външна търговия); е) държавни земеделски стопанства и ж) трудови кооперативни земеделски стопанства. С това, от една страна, се избягна необходимостта от създаване на множество специални сметкопланове за отделни стопански браншове, а от друга страна, за предприятията от по-малък мащаб (занаятчийски, малки експлоатационни и ТКЗС) за първи път се въвеждат опростени сметкопланове, балансови схеми и равносметки за загубите и печалбите с оглед на техните особености и кадри.

5. Установява се определен начин за отчитане на малоценните и малотрайни инвентарни предмети и се определя максимална стойност за малоценните инвентарни предмети - 3000 лева днешна нормирана или пазарна стойност, с което и в това отношение се въвежда уеднаквяване и се отстранява субективният елемент.

6. Въвежда се в съгласие с Министерството на индустрията и Комисията за държавен контрол задължително водене на извънсчетоводни партиди (картони) за ежедневно количествено отчитане на материалите и продукцията, с което се осигурява правилната материална отчетност и се улеснява проверката й във всяко време.

7. Въвежда се отчитането на готовата продукция по предварителна (планова) себестойност, което дава възможност за редовно осчетоводяване на продукцията, докато досега това беше възможно само в края на калкулативния период. От друга страна, с това се дава възможност да се съпоставя плановата с окончателната себестойност на продукцията и да се следи изпълнението на плана за себестойността.

8. Премахва се излишното преминаване през калкулативните сметки на разноски, които не са свързани с производството, а са предназначени за ново строителство, основен ремонт или за общи производствени, управителни или търговски нужди. Такива разноски се отнасят непосредствено в съответните сметки, с което се скъсява пътят на счетоводните записвания и се внася по-голяма прегледност в тях.

9. Опростява се осчетоводяването на амортизационните отчисления с оглед на предстоящото въвеждане на един вид амортизация вместо съществуващите досега два вида - редовна и калкулативна.

10. Премахват се от сметкоплановете известен брой сметки в главната книга, които са загубили значение при новата стопанска обстановка: полици за събиране, полици в депо и залог, полица за инкасо и в сконто, ценни книжа в депо и залог, полици за изплащане, сконто по полици за изплащане, сконто по полици за събиране, некалкулативни разноски за труд, некалкулативни социални разноски, разноски за благотворителност, загуби от кредити, данъци, такси и берии, събрани отписани вземания, обезценка при инвентаризацията и други.

11. Уточнява се обсегът на комунално-битовото стопанство и на счетоводните записвания, свързани с него.

12. Съгласува се общата част на правилника с новата стопанска обстановка, като се прехвърля центърът на тежестта върху държавните стопански предприятия.

13. Използуван е трудът на съветските автори и опитът на съветските стопански предприятия, приспособени към нашата действителност.

14. Дават се за първи път по-подробни обяснения за особеностите на счетоводството в земеделските стопанства - отчитането на животновъдството, разходите за следващи отчетни периоди и др.

В процеса на обсъждането с участието на хората на науката и практиката станаха някои изменения и подобрения в първоначалния проект. Най-съществените особености в новия правилник за прилагане закона за счетоводството са следните (вж. Я Хершкович, Лекции по разяснение правилника за счетоводството, януари 1949 год., стр. 14-16):

1. Възприема се необходимостта от пълно съгласуване на показателите на счетоводството с тия на планирането и се провежда това съгласуване по форма и съдържание с всички показатели на планирането и специално с новата инструкция за калкулация на себестойността, съставена от Държавната планова комисия. По такъв начин занапред и у нас счетоводството става основа за съставянето на производствено-финансовите планове и инструменти за тяхното отчитане. Същевременно то ще дава готови данни за съставяне калкулацията на себестойността и ще отчита плана за нейното снижение.

2. За по-пълно уеднаквяване на счетоводството във всички стопански отрасли (изключая банките и застрахователните институти), се въвежда обща номенклатура на сметките в главната книга с установено съдържание и постоянни номера. В номенклатурата са включени и всички приети като необходими статистически сметки.

3. Обясненията за съдържанието на сметките в главната книга (синтетичните сметки), за начина на тяхното водене и за спомагателните записвания и партидите (аналитичните сметки) са систематизирани по реда на номенклатурата и дадени по начин, достъпен за усвояване от счетоводителите и контролните органи.

4. Стопанските предприятия са разпределени в 5 характерни групи:

а) индустриални (включително строителни и минни);

б) търговски (включително външната търговия);

в) стопански предприятия към народните съвети и занаятчийски предприятия;

г) държавни земеделски стопанства (с калкулация) и

д) трудови кооперативни земеделски стопанства (без калкулация и с два вида доходи - натурални и парични).

За всяка група са съставени отделни сметкопланове, балансови схеми и равносметки за загубите и печалбите, като тези на стопанските предприятия към народните съвети и занаятчийските предприятия, а особено на трудовите земеделски стопанства, са опростени с оглед на техните особености и кадри.

5. С цел да се подобри материалната отчетност, въвежда се еднообразие и се премахва субективният елемент в определението за малоценните и малотрайни предмети, като за такива се приемат предмети с трайност до 2 години или с по-голяма трайност, но с възстановителна (новодоставна) стойност до 3000 лева. За отчитането на тези малоценни и малотрайни предмети се установява определен начин.

6. Пак с оглед на подобрение материалната отчетност се въвежда задължителното водене на складови партиди (картони) за ежедневно количествено отчитане на материалите и продукцията, с което се улеснява проверката им във всяко време от органите на предприятието или от външни контролни органи.

7. Въвежда се отчитането на готовата продукция по планови цени, с което става възможно поне ежемесечното осчетоводяване на продукцията, докато по-рано това беше възможно само в края на калкулативния период и се създаваше трудност, особено за предприятията с по-дълъг калкулативен период. Същевременно се създават възможности за съпоставяне на плановата с фактическата себестойност и отчитане плана за снижението на себестойността.

8. Скъсява се пътят на счетоводните записвания по отношение разноските, които не са свързани с производството, а са предназначени за ново строителство, основен ремонт, спомагателни производства или за общи производствени, управителни или търговски нужди. Такива разноски се отнасят направо в съответните сметки. С разрешение на Министерството на финансите допуска се избягването на предкалкулативните сметки за някои отрасли при спазване на известни условия за водене на производствените сметки.

9. В съгласие с новото им съдържание амортизационните отчисления, подлежащи на внасяне в, Българска инвестиционна и Българска народна банка, се осчетоводяват в специален амортизационен фонд. Изхабяването на основните средства, като коректив на тяхната възстановителна стойност, се изразява в отделна сметка. Досегашната неустановеност по отношение осчетоводяването на амортизацията се отстранява.

10. Характерни елементи за новия правилник са и следните: уточнява се отчитането на основните средства - доставка, строеж и ликвидация; отчитането на отвлечените средства; отчитането на основния фонд и неговото изменение; създава се пълна връзка между балансовите схеми и годишните равносметки, от една страна, и сметкоплановете, от друга; уточнява се обсегът на комунално-битовото стопанство и на счетоводните записвания, свързани с него; премахват се известен брой сметки, станали излишни при новата стопанска обстановка - полици за събиране, полици за изплащане, полици в депо и залог, полици за инкасо и в сконт, сконто по полици за събиране, сконто по полици за изплащане, некалкулативни разноски за труд, некалкулативни социални разноски и др.; въвеждат се червените изправителни статии за улесняване на оперативната отчетност и съгласуване на сметките с плана.

11. За първи път у нас се регламентира счетоводителската професия и се туря край на съществуващото в миналото подценяване на високо квалифицирания труд на счетоводителските кадри. Занапред няма да се допуска, щото всеки да може да се заема с воденето на счетоводството на някои предприятия независимо дали е подготвен за целта или не, т. е. няма да има вече самозвани счетоводители.

Новият сметкоплан за индустриалните предприятия, който се съдържа в новия правилник (при направените впоследствие изменения и допълнения) има следния вид:

I. Сметки за основните средства
1. Земи
2. Сгради
3. Съоръжения
5. Силови машини
6. Предавателни устройства
7. Машини и апаратури
8. Инструменти и приспособления
9. Транспортни средства (и добитък)
10. Стопански инвентар
12. Трайни вложения (и насаждения)
14. Основни средства на комунално-битовото стопанство
15. Основен ремонт
16. Строеж и доставка на основни средства .
17. Ликвидация на основни средства
18. Основни средства в запас и бездействие

II. Сметки за отвлечените средства
20. Ценни книжа и съучастия
21. Вноски за възстановяване
22. Вноски за основен ремонт
23. Вноски срещу специални фондове
24. Вноски срещу печалбата

III. Сметки за материалите, продукцията, стоките и финансовите средства
26. Доставка на, материали
27. Основни материали
28. Спомагателни материали
29. Горивни материали (и фураж)
30. Амбалажни материали
31. Запасни части и други материали
32. Малоценни и малотрайни предмети
34. Материали, дадени за преработка и в заем
35. Готова продукция (и изпълнени поръчки)
36. Произведения и материали на стопанството
37. Млади животни и животни за угояване на стопанството
38. Полуфабрикати и допълнителни фабрикати
39. Странични продукти, остатъци и отпадъци
46. Влогове в банки
47. Каса

IV. Сметки за вземанията, задълженията и кредитите
51. Работници и служащи
52. Подотчетни лица
53. Клиенти
55. Доставчици
56. Изравнителен фонд на цените
58. Съдебни вземания (включ. протестирани полици)
59. Рекламации
60. Дебитори и кредитори
61. Данъци и начисления за изплащане
63. Издадени чекове и преводи
64. Сметки на бившите собственици
65. Облигационни дългове
66. Дългове за оборотни средства
67. Дългове за капиталовложения

V. Сметки за собствените фондове
76. Основен фонд, дялов капитал, капитал
77. Резервен фонд
78. Специални фондове
79. Амортизационен фонд
80. Финансиране от бюджета и други източници

VI. Сметки за корективните пера
81. Невнесен основен фонд (капитал), невнесен дялов капитал
82. Изменение на основния фонд (капитал), изменение на фондовете
83. Изхабяване на основните средства
84. Изхабяване на малоценните и малотрайни предмети
85. Обезценка на вземанията
86. Разходи за следващи години
87. Приходи за следващи години
88. Загуби от минали години
89. Отклонение от плановите цени на материалите
90. Разлика между планова и фактическа себестойност
93. Предстоящи платежи

VII. Сметки за разноските и резултатите
95. Употребени основни материали
96. Употребени спомагателни материали
97. Употребени горивни материали
98. Основна заплата
99. Допълнителна заплата
100. Начисления върху заплатата
101. Употребена енергия
102. Амортизационни отчисления
103. Други основни разноски
104. Загуби от бракувано производство
105. Поддържане и текущ ремонт
106. Цехови разноски
107. Общи производствени (експлоатационни) разноски
108. Общи управителни разноски
109. Търговски разноски
110. Данък върху оборота
111. Вноски за висшестояща организация 113. Продажби
116. Приходи от ишлеме
117. Безплатен труд и средства
118. Разходи и приходи на комунално-битовото стопанство
131. Други разходи и приходи
132. Загуби и печалби
133. Печалба за изтеклата година
134. Загуба за изтеклата година

VIII. Сметки за производството
135. Основно производство (конкретно наименование)
136. Експлоатация на  .  .  . (конкретно наименование)
137. Спомагателни производства (конкретно наименование)
138. Допълнително производство (конкретно наименование)
139. Второстепенно (странично) производство (конкретно наименование)
140. Производство в чужди предприятия
145. Дебитори по джиро, поръчителство и цесии
146. Кредитори по джиро, поръчителство и цесии
147. Залогоприематели по подвижни варанти
148. Подвижни варанти
149. Приематели на гаранции и депозити
150. Гаранции и депозити за връщане
151. Приематели на съдове и амбалаж
152. Съдове и амбалаж за връщане
153. Наематели на основни средства
154. Основни средства за връщане
155. Отчетници по ценни образци
156. Отпечатани ценни образци
157. Получени акредитиви
158. Кредитори по акредитиви
159. Застрахователи
160. Застраховки
163. Доставчици по строежи и доставки
164. Отдадени строежи и доставки
167. Разрешени кредити
168. Банки за разрешени кредити
169. Приети материали за ишлеме
170. Дадени в работа материали за ишлеме
171. Изработени материали за ишлеме
172. Клиенти по ишлеме
173. Приети залози, депозити и гаранции
174. Залогодатели, депозанти и гаранти
175. Получени материали в заем
176. Заемодатели на материали
177. Чужди съдове и амбалаж
178. Доставчици за съдове и амбалаж
179. Наети основни средства
180. Наемодатели на основни средства
187. Разни активни статистически сметки
188. Разни пасивни статистически сметки

Както се вижда, този сметкоплан за индустриалните предприятия съответствува в значителна степен на новите изисквания, които настъпиха от 1948 год., след национализацията на индустриалните предприятия в нашата страна. Разбира се, той съдържа редица от недостатъците, които имаше и първият сметкоплан и някои от които посочихме преди малко, а също така и други недостатъци. Този сметкоплан не е добил още своя напълно изискан вид. Той съдържа редица усложнения, които отегчават счетоводната работа, поради което следва да бъде опростена възприетата в него система на счетоводна отчетност по отношение на някои обекти, но в сравнение с миналия правилник той представлява важна крачка напред по пътя на правилното изграждане на единната планова социалистическата стопанска отчетност в индустриалните предприятия в нашата страна, от която счетоводството представлява най-големия и важен дял. В него вече доминира и марксистко-ленинската икономическа и балансова счетоводна терминология.

 

Източник на съдържанието е "Счетоводство и калкулации на промишлените предприятия", издание от 1950 год. Текстът е обработен и адаптиран от екипа Счетоводство.net.

Други ресурси на счетоводна информация, които може да са ви интересни и полезни:


Съдържание